НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
ВЛАДОВИ РАБОТИ
„Попе, що ги слушаш докторите? Вредна била ракията! Ти знаеш ли аз колко ракия съм изпил! Не един вагон, сигурно един влак има. И ако била вредна, щях ли да вляза в такава възраст?”
Тъй викал бабалъкът на стария поп Стоян, както си говореше по панахиди, на софрите в „мъжката” стая. Капитан І ранг Владов можеше и да не е изпил цял влак, ама наближаваше, наближаваше.
Капитан І ранг Владов беше човек „на години”. Напоследък си нямаше  и истинска длъжност, но получаваше заплатката си от „ротата на министъра” – Добри Джуров беше спретнал за заслужилите другари една такава дяволия – резервен щат, докато станат на възраст колкото той прецени. За да не стои без работа, бяха му възложили нещатна длъжност - председател на комисията за държавен и народен контрол. И той се вживяваше в нея – ходеше, приемаше, питаше, отговаряше, настояваше, използваше за добро свидни връзки, никой няма да си изкриви душата и да каже „не”. Като го посетеше вдъхновението, пишеше, най-често в „бели стихове”. Но до обяд! След всичките посещения, сношения, произношения и внушения, след обяда обикновено дъхаше я на джибровица с кисел чесън, я на „Златна котва” и се прибираше на сянка чак до вечерно време.
Пълният текст можете да прочетете в: “Кранци от левия и десния борд” – авторска рубрика на Янчо Бакалов





:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::