НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
КРИЗА ЗА КАДРИ ИЛИ КАДРИ ЗА КРИЗА
Колко отдавна беше това - „Морски вестник” ни информира в броя си от 05.11.2008 г. за проведената в края на м. септември конференция в Сингапур, на която президентът на компанията „ОSM” г-н Я. Мортен Ескилт предупредил, че към 2012 г. в морския сектор ще има недостиг на 90 000 души корабни офицери. Първите признаци за наближаващата нова криза за кадри вече се наблюдавали, тъй като корабособствениците водят борба за наемане и задържане на морските лица, като  непрекъснато им увеличават  възнагражденията.
В годишните анализи за 2008 г. на различни консултантски фирми се отправят сходни предупреждения - например, за риска да се наемат и назначават кадри на длъжности, за които те нямат необходимата компетентност. Съществуваха и близкосрочни прогнози, че през периода 2008 – 2012 г. ще бъдат небходими допълнително 26 000 офицери за бълкерите, 15 000 – за контейнеровозите, 9500 – за химикаловозите и 8000 за танкерния флот. Те се основаваха на динамиката на нарастване на общия тонаж на морските съдове, който към 2010 г. трябваше да достигне 520 млн. брт. От тях делът на европейските корабособственици е около 30 %.
Известно е, че тенденцията на намаляване на броя на морските офицери с гарантирано качество на професионални умения се очертава като трайна през последните 20-25 години. Ако към 2000 г. недостигът на офицери е бил приблизително  4-5 % от необходимите за световния флот (около 16 – 20 хил.), прогнозата за 2010 г. бе за недостиг от 46 000 души. Само за ЕС недостигът от офицери през 2001 г. е бил 13 000 души, с прогноза за нарастване до 25 000 души през 2010 г. Над 60 % от офицерите на корабите, контролирани от страни от ЕС, са на възраст над 40 години, с тенденция за увеличаване и т.н.
Налице е и относително ново явление - през последните 1-2 години този недостиг е стабилизиран за сметка на попълнение с офицери от Азиатския регион. Освен това, разрастващата се световна икономическа криза внесе значителни корективи в тези очаквания, като много настоятелно се заговори за предстоящия „излишък” на кадри. На практика кризата принуждава корабопритежателите да се освобождават от остарелия корабен парк, да ограничават риска за инвестициите си в безперспективни дейности и пазари, и т.н.
Дори в условията на криза работа е имало и ще има за тези моряци, които са в комплексна готовност за експлоатация на високотехнологични и модерни кораби и съоръжения. Те, като  правило, са притежание на водещите корабоплавателни  компании. Ако българският моряк иска да съхрани и дори да разшири периметъра на присъствието си в световния бизнес на морските превози, той трябва да отговори безусловно на тези изисквания – сега и в бъдеще време. Ключът към това е преди всичко добрата подготовка.
В изказването на г-н Ескилт, което се упомена по-горе, се отделя внимание на обучаващите се нови кадри, като се сочи фактът,  че всички знаят за проблема с подготовката на нови офицери, но нищо не се прави по въпроса и дори на строящите се нови кораби не се предвиждат кабини за кадети и обучаеми.
Като цяло, далеч преди настоящата икономическа криза делът на моряците-европейци сред екипажите на търговските морски съдове се е съкратил драстично, за сметка на други региони, което поставя под въпрос конкурентноспособността на европейската морска индустрия, както и равнището на безопасност на корабоплаването. Наблюдава се и тенденция за договаряне на комплексно по-добри условия за работа на офицерите от Европа.
В последните 10-15 г. у нас се наблюдава явлението морските лица, подготвяни в българските специализирани училища, да не търсят активно професионална реализация като офицери на борда на кораб, а да се стремят към алтернативна заетост (практиката сочи, че тъкъв е днешният «европейски» модел на поведение). Дори ако приемем, че нивото на тяхното образование и квалификация са на добро световно равнище, интересът на младите хора към морската професия намалява  и вече са налице определени кризисни явления. Близко до ума е, че истинската криза за българската морска индустрия ще настане, когато отказът на нашите млади сънародници да усвояват моряшката професия на възможно най-високо ниво стане повсеместен. Има достатъчно основания да предположим, че за нас този ден не е зад девет планини.
Европейската комисия по транспорт е обявила задължителна рамка за страните-членки, по отношение на подготвяните в тях морски офицери  - „университетско образование”, а министър Мутафчиев декларира, че ние изпълняваме тези указания, подготвяйки съответните кадри във ВВМУ и ТУ-Варна. Има обаче какво още да се направи в нашата си нишичка.
„Наредба № 6 за компетентност на морските лица в Р. България” ни насочва към „нормите и препоръките, посочени в Конвенция STCW и Директива 2001/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4.IV.2001 г. за минималното ниво за подготовка на моряците” (чл. 50, ал. 1). С нея професионалното образование, обучение и квалификация на морските лица се привежда към регулирана професия по смисъла на § 4в от Закона за висшето образование (чл. 50, ал. 1).  Образование по морска (или речна - за работа по вътрешните водни пътища) специалност се получава в учебни заведения, създадени и акредитирани в съответствие с действащото законодателство, в които обучението се извършва по одобрени от ИА "МА" учебни планове и програми, от преподаватели, инструктори или други квалифицирани лица (чл. 51, ал. 1). Нормата е налице, но в нея се съдържат непълноти, предоставящи възможности за нееднозначно тълкуване, въвеждат се ограничения (може би - необосновани) и пр. Например:
- изразът „професионално образование, обучение и квалификация на морските лица” е по-скоро неприложим у нас, когато се визира офицерският състав – професионално висше образование по ЗВО е ниво „професионален бакалавър”, а такива у нас няма предвидени за обучение по морски специалност;
- регулираните професии, визирани и в Закона за висшето образование (ЗВО) задължително следва за бъдат обвързани с Единни държавни изисквания за подготовка на специалисти в съответните специалности, каквито в момента няма разработени за „високите” нива.
- у нас през последните години се допускат до изпит пред ИАМА и се дава правоспособност и на лица, преминали квалификационен курс и учебна морска практика, но без висше образование (за експлоатационното ниво). Безусловно „доброто” решение, от гледна точка на затрудненията на някои компании да наберат подходящите кадри, не може да промени впечатлението за противоречива практика.
На всичкото отгоре, в Народното събрание се прие на първо четене нов Закон за отбраната и въоръжените сили, според който „министърът на отбраната” ще изпълнява ролята на Общото събрание на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, с всички произтичащи от това негативи за специализираното училище.
Образът на главния герой от „Старецът и морето”  на Хемингуей скоро ще стане адекватен спрямо част от офицерските кадри в търговското корабоплаване, където се отчита застаряване на капитаните и шеф-механиците.
За способните капитани мястото на мостика е винаги осигурено, дори и по време на криза.
На мостика и в централния пост за управление на машините електрониката започва да измества класическия интериор.
Част от менинговите фирми все повече обръщат поглед към възможностите за феминизация на моряшката професия.
За разлика от Европа, в Азия моряшката професия е престижна и привлекателна.
Особено важно качество за командните кадри е умението им да работят с и в екип.
Удовлетвореността от професионалната изява остава съществен фактор за привличане на повече специалисти на борда.
Някъде в средата на 2008 г. Морската камара, очертаваща се като автентичен изразител на интересите на браншовите структури, изрази определена готовност да подкрепи създаването на единни изисквания за квалификационната рамка на подготовката на морски специалисти. За постигане на качество на продукта „морски офицер” - с действителна мотивация и доказана конкурентоспособност, много съществено е да бъдат подкрепени потенциалните обучаващи организации, относно техния капацитет, ресурсно осигуряване, принципите на договаряне и др. Ако наистина подобен процес има перспектива, на Камарата се полага да инициира, да проведе консултации, да съгласува и т. н. Има ли намерение да го направи?
Държавата ни много пъти е давала да се разбере, че подготовката на конкурентоспособни моряци не е сред нейните приоритети и в този дух прави толкова, колкото може да си позволи. На ход е морският бизнес - който обаче, видимо притеснен от „кризата”, мълчи със страшна сила. Докога?
ЯНЧО БАКАЛОВ
Снимки Интернет













:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::