НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
ФЛОТСКИ ОФИЦЕР СЕ УСМИХНА НА БЛИЗКОТО
МИНАЛО

Най-после една очаквана усмивка към близкото минало на българските ВМС е факт. Капитан І ранг от резерва доц. д-р Янчо Бакалов издаде книжка със странно (на пръв поглед), но оригинално заглавие („Дружина прашни дивии”)*, което за всеки случай подкрепи с две необходими подзаглавия („Лица отблизо”, „Страшки и смешки”). „Морски вестник” се гордее от факта, че преди няколко месеца на своето електронно издание предостави авторска рубрика на Янчо Бакалов, от която се роди тази интересна книга. Рубриката нарекохме „Кранци от левия и от десния борд”, макар че много ни се искаше да я обявим като част от неизменния атрибут на мъжествеността на корабния боцман. Нейсе! Който знае какво е това кранец (мн. ч. кранци) ще се досети, а за останалите нека да е загадка, която ние от благоприличие няма да разшифроваме.
Рубриката се оказа заразна болест (в добрия смисъл на думата) и към нея се присъединиха и други автори, което е предпоставка за нови книги, а защо не и за поредица? Нали точно по време на криза чувството за хумор се изостря най-много – гладният се смее най-искрено, а ситият го мързи даже и да мисли. Затова и едно от най-големите достойнства на „Дружина прашни дивии” е искреното и топло чувство за незлоблив хумор, което осезаемо гъделичка не винаги оправданото самочувствие на редица флотски началници в контекста на „Лица отблизо”. Вярно, че за част от младото поколение военни моряци част от разказаното ще звучи като фантастика, но повярвайте ми, нищо в повествованията не е измислено. Нещо повече, пощадени са великодушно героите от онова време, защото такива бяха времената, такива бяха и нравите. Част от тях отдавна или наскоро отплаваха в небитието и заслужават това великодушие.
Може и да е прав дядо Маркс, че човечеството щяло да се раздели с миналото си смеейки се, но за флотската общественост (половин микрон от това целокупно човечество) това трябва да се приема с известни резерви. Най-малкото защото има още дълги години да се смее. И такива като Янчо Бакалов са повече от необходими, защото за техните разкази няма нито инфлация, нито дефлация. Тези „Страшки и смешки” са необходим коректив за това да не се вземаме прекалено насериозно, защото рано или късно ще влезем в някоя карикатура - я като „дивйя” (с ударение на второто „и”), я като Илия, който, макар и преоблечен, все си е в тия...
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
* Бакалов, Я. Дружина прашни дивии. Лица отблизо. Страшки и смешки, В., ИК Стено, 2009




:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::