НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
Неразгадани тайни на морското дъно:
“ЧЕРНИЯ ПРИНЦ” - ЛЕГЕНДАТА ВЪЗКРЪСВА ПАК
В средата на миналия месец екип от Департамента по подводна археология и на водолазния център “Аквамарин” в Украйна извади от дъното на Севастополския залив част от четирилопатен чугунен гребен винт. Според Сергей Воронов, директор на департамента, находката вероятно е от превърналия се в легенда английски параход-фрегата “Принц”, по-известен като “Черния принц”, потънал на външния рейд на Балаклавската бухта на 14 ноември 1854 г. Воронов съобщи още, че детайлът от корабния винт ще бъде реставриран и след това в продължение на три месеца ще бъде експониран в Националния историко-културен резерват Киiвська фортеця. След това ще бъде върнат в Севастопол и ще заеме място сред експонатите на Морския музей, който сега се изгражда в района на Михайловските укрепления. Воронов припомни още, че преди осем години водолази на “Аквамарин” са намерили парче от корабен винт при скалите, където е потънал “Принц”, който по документални свидетелства е превозвал 200 хиляди фунта стерлинги. Други специалисти веднага заявиха, че не губят надежда да бъде намерено потъналото злато. Така легендата за “Черния принц” и неговото съкровище възкръсна за пореден път.
ЗАЩО “ЧЕРНИЯ” И ЗАЩО ЗЛАТО?
В началото на Кримската война (1853 – 1856 г.) английското правителство наело над 200 търговски съда на частни компании, които да използва за превоза на експедиционния си корпус и мунициите до Крим. Сред тези кораби бил и параходът-фрегата “Принц”. Той пристигнал на външния рейд на Балаклава в Севастополския залив на 8 ноември 1854 г. от Цариград. Пет дни по-късно над Кримския полуостров се разразил  ураган с невиждана дотогава по тези места сила. От него в крайбрежните скали намерили гибелта си 34 кораба. Един от тях бил “Принц”. От този момент нататък факти и слухове, достоверни сведения и измислици се смесват и създават една легенда, просъществувала вече повече от 150 години.
На 16 декември 1854 г. “Илюстрейтед Лондон Нюз” писал: “Сред товарите на борда на “Принц” имало 36 700 чифта вълнени чорапи, 53 000 вълнени ризи, 2500 постови  (караулни) кожуха, 100 000 вълнени рубашки, 90 000 чифта долно бельо, около 40 000 одеяла,  16 000 чаршафа, 150 000 спални чувала, 120 000 чифта ботуши, 40 000 полушубки, 40 000 непромокаеми качулки (шапки)...” Въпреки че никъде в информацията не се споменавало за злато и сребро, още преди войната да е завършила, плъзнала мълвата, че край бреговете на Крим е загинала английската фрегата “Черния принц” с много злато и сребро, предназначени за заплатите на английските войници там.
Корабът, за който става дума, никога не се е наричал
Черно-бяло копие от цветната литография “Загубата на “Принц” на 14. ХІ.1854 г. по време на щорм в Черно море (National Maritime Museum Grenwich, под № РАН 0282).
“Принц” се бори с щорма в Балаклавската бухта.
Най-новата находка, която възкреси легендата за “Черния принц”.
“Черния принц”. Неговото име от момента на спускането му на вода в Темза през 1853 г. до самата му гибел е само “Принц”. Защо са започнали да го наричат “Черния”, е загадка, която може да има най-различни обяснения. Възможно  е романтичният епитет да е даден от неуморимите ловци на потъналите съкровища, които винаги губят чувството за реализъм,  стане ли дума за злато. Може да е израз и на отчаянието на английските войници, които потъването на “Принц” оставило без заработената с много кръв, страдания и лишения заплата. Кой знае, но така или иначе мълвата родила легендата и тя заживяла своя самостоятелен живот. Естествено, сред първите повярвали в нея били самите руснаци.
На 30 септември 1859 г. новоросийският и бесарабски генерал-губернатор уведомил командващия Балаклавския гарнизон, че Морското и Артилерийско ведомство предоставят своя дял от извадените от морското дъно предмети в полза на града Балаклава. Решението е потвърдено от военния министър.
На 21  октомври 1861 г. с императорска повеля на града Балаклава се предоставя едноличното  право на пълен собственик на всичко, което бъде намерено на рейда, в бухтата и в околностите на града. Многобройни предприемачи се хвърлили да сключват договори с балаклавската градска управа за изваждане от морските дълбини на потъналите английски кораби и най-вече на митичното съкровище от “Черния принц”. Най-настойчиви били чуждестранните търсачи на съкровища. През 1870 г. работили французи, през 1889 г. - норвежци, през 1902, 1905 и 1910 г. -  италианци. И все безуспешно. В 1910 г. с предложение да претърсят залива със специално създадена за целта водолазна техника - костюми и други съоръжения, към управата на Балаклава се обърнали германците, но им било отказано по патриотични съображения. Междувременно легендата за “Черния принц” набирала все по-голяма популярност. За кораба съкровищница в различни времена писали Куприн, Сергеев-Ценский, Зощенко, Тарле, Бобрицкий... Писателите естествено  не можели по никакъв начин да помогнат за откриването на “Принца”, но добре подклаждали легендата. Куприн например писал, че в трюмовете на “Черния принц” имало злато на стойност 60 млн. рубли и златото било в бъчви. В 1897 г. руският вестник “Наше судоходство” обявил, че “Принц” е носел огромно количество сребърни монети и 200 000 фунта стерлинги за заплати на войниците от английския експедиционен корпус в Крим. Всичко това придавало на цялата история ореола на тайнственост. Търсенето на “Черния принц” обаче оставало  все така безрезултатно. Причината била една и съща - дълбочината на Балаклавския рейд, която на места достигала до 80 метра, и примитивното водолазно оборудване, с което тогава разполагали. През 1914 г. започнала Световната война и за “Черния принц” за дълго  забравили.
През 1922 г.  любител-водолаз извадил от морското дъно при входа на бухтата няколко златни монети и това било достатъчно светът отново да заговори за “Черния принц”. През 1923 г. флотският инженер В. С. Языков успял  да предизвика  интереса  на огладнялото болшевишко правителство към потъналото съкровище и то създало ЭПРОН (Экспедиция подводных работ особого назначения). Специално за нея друг съветски инженер - Е. Г. Даниленко, създал дълбоководен апарат, с  който морското дъно можело да бъде оглеждано на пределната дълбочина. Апаратът имал “механична ръка”, бил оборудван с прожектор, телефон и аварийна система за изплаване. Екипажът му се състоял от трима души, които получавали въздух по гумен гъвкав шланг. В първите дни на септември 1923 г. започнали огледа на западния район на Балаклавската бухта. За два месеца работа водолазите извадили от морското дъно десетки парчета желязо,  части от бордова обшивка, илюминатори, медни обръчи на бъчви и какво ли още не, но без ни най-малък намек за злато. Операция ЭПРОН струвала 100 хиляди рубли и се наложило да я прекратят. По същото време съветското правителство получило предложение от японската водолазна фирма “Синкай Когиосо Лимитед” да й позволи  да извади златото на “Черния принц”. Тази фирма била една от най-известните в сферата на подводните работи. Особено нашумяла с изваждането на съкровище на стойност два милиона рубли от английски кораб, потънал на 40-метрова дъбочина в Средиземно море. Освен това японците предлагали да платят на ЭПРОН 110 хиляди рубли за предварителната работа по търсенето на “Принц”, а изваденото злато да се дели между руснаците и фирмата  в съотношение 60 на 40. През лятото на 1927 г. японците  започнали работа. Всеки ден на смени в дълбините се спускали 7 водолази и 5 гмуркачи. На 5 септември водолазът Ямомато открил притисната от камък златна английска монета, сечена през 1821 г. След това за два месеца изнурителен труд извадили още четири златни монети - английска, френска и две турски. Другите находки били многобройни, между тях имало дори галош с дата 1848 г., но злато нямало и разочаровани, японците  прекратили търсенето.
Епопеята с търсенето на “Черния принц” и неговото приказно съкровище  струвала доста скъпо на участниците в нея. Франция похарчила 1,5 милиона, Италия - 200 хиляди, Япония - почти четвърт милион златни рубли. И на никого не направило впечатление, че единствено Англия не предприела никакви постъпки да получи лиценз за търсенето  на “Принц” и ваденето на неговото митично богатство. Само японците, след разочарованието, което претърпели, заявили, че корабът, който са обследвали, е “Принц”, но вероятно още през 1856 г.  англичаните, които останали в Крим осем месеца след войната, са го извадили и отнесли.
В интерес  на истината обаче англичаните не могат да бъдат обвинявани в некоректност. Напротив, няма нито един исторически документ, в който да се споменава, че на борда на “Принц”, когато той пристигнал на рейда пред Балаклава, е имало злато. Нещо повече. На всички запитвания и предложения да се включат в издирването  на “Принц” и златото му англичаните отговаряли, че тази тема не представлява за тях интерес,  защото на “Принц” не е имало злато. През 1924 г., когато съветските  дипломати в Лондон предложили на английското правителство да се договорят за дяловото участие в търсенето, изваждането и подялбата на митичното злато, англичаните отговорили, че това е стара, отдавна забравена работа и те нямат намерение да се връщат към нея. А в началото на 60-те години англичаните официално заявили, че злато на “Принц” при Балаклава не е имало. То било разтоварено в Цариград - главната английска база по време на Кримската война.
Все пак и някаква полза от гибелта на “Принц” имало. Бурята от 14 ноември 1854 г. нанесла огромни поражения на съюзниците, но ги накарала и да осмислят факта, че катастрофата е можело да бъде предотвратена. Това подтикнало френския император Наполеон ІІІ да поиска от водещия астроном на своята страна - Левере, да организира ефикасна служба за прогнозиране на времето. На 19  февруари 1855 г., т.е. само три месеца след трагедията в Балаклава, била създадена първата прогнозна карта, първообраз на днешните синоптични карти, а в 1856 г. във Франция  вече работели 13 метеорологични станции.
Темата за “Черния принц” не се появява за първи път на страниците на “Морски вестник”. Още през 1996 г., в бр. 19 от 1 октомври, Траян Траянов публикува хипотезата си “Възкръсване на легендата за “Черния принц”. В нея той изказа предположението, че е възможно разбитият от бурята “Принц” да е отнесен от вятъра и течението полупотопен и да е потънал в българските териториални води. Идеята му срещна яростен отпор  в редица печатни издания, което принуди автора да защити и обоснове  своята теза в нова статия в “Морски вестник” (бр. 2, 28 януари 2007 г.): “Потъналите кораби като национален ресурс”. Пак Траян Траянов посвети на “Черния принц”  един от епизодите в книгата си “Тайните на морското дъно”, която нашата издателска къща (“Морски свят”) издаде през 2008 г.
Действително хипотезата на Траян, че “Черния принц” може да е бил подхванат от Кримското течение и след това от основното черноморско (южно) течение и така да е стигнал до нашите брегове, е доста екстравагантна и не се потвърди от подводните  научни изследвания. Но предположението, че “Принц” не е останал на дъното на Балаклавския рейд, а е отнесен  навътре  в морето, не е лишено от основания, споделя се от редица руски специалисти и не трябва да се подценява,  особено във връзка със сегашната находка на част от гребен винт. Известно е, че “Принц” загива при Белите скали, примерно на около километър от входа на бухтата. Нормално е крайбрежното подводно течение, което активно циркулира пред Балаклавската бухта, с времето да е отмъкнало останките на “Принц” още по-далеч  на юг. Възможно ли е при такива дадености двутонният гребен винт, ако е на “Принц”, да се е промъкнал  срещу течението към Балаклавската бухта, в която е намерен?
ИВАН СТАВРЕВ












:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::