НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
„ВЕРНИ” ПОЕМА ПО ВЕРНИЯ КУРС
Старши лейтенант Станимира Флорова стана първата жена в историята на нашите ВМС, успешно изпълнила артилерийска стрелба по морска цел
След като на 20 март т.г. в пристанище Бургас в присъствието на министъра на отбраната Николай Цонев новопридобитата от нашите ВМС фрегата с бордови № 42 получи почетното име „Верни”, екипажът с командир капитан ІІ ранг Галин Манев започна интензивна подготовка за пълното усвояване на кораба. След приключването на първото тактическо учение на море разговаряхме с командира на фрегатата и с командира на секцията „Противовъздушна отбрана, радиоелектронна борба и използване на оръжията”.

Капитан ІІ ранг Галин Манев – командир на фрегатата
„Верни”:
ДАМИТЕ ИМАТ МЯСТО НЕ САМО ВЪВ ФЛОТА, НО И
НА МОСТИКА
- Г-н капитан ІІ ранг, как преминава подготовката на екипажа след церемонията по именуването на фрегатата?
След церемонията по присвояването на почетното име на кораба „Верни” екипажът на фрегатата осъществи своето първо самостоятелно единично плаване за натрениране и сглобяване на отделните подразделения, както и за отработване на елементи от предстоящите задачи, които са ни поставени от командването на ВМС и на базата. По време на самото плаване, което премина в териториалните ни води, корабът изпълни задачи по контрол на корабоплаването, артилерийска стрелба, тактическо маневриране, отразяване на атаките от въздушен и от надводен противник, отработване на общокорабни разписания.
- Какво бе характерно за това плаване?
За първи път от най-новата ни военноморска история учението премина съвместно между два бойни кораба от проекта Е-71: фрегатите „Дръзки” и „Верни”. Резултатите показват, че придобиването на три фрегати от този проект е крачка не само към повишаването на оперативните способности на нашите ВМС, но и на подобряването на оперативната съвместимост с ВМС на страните от НАТО. В поредицата отработени сериали на море имахме възможността да си „сверим часовниците” с колегите от „Дръзки”, които вече имат натрупан сериозен опит от участието си в мисии в рамките на операцията на НАТО „Актив Индевър” и под егидата на ООН („ЮНИФИЛ”).
- Лично Вие удовлетворен ли сте, че поехте
командването на „Верни”?

Още когато стартира процедурата по набирането на екипажи за фрегатите „Горди” и „Верни”, аз кандидатствах с голямото желание да поема командването на едната от тях. Приех това предизвикателство с пълната яснота, че ми предстои много работа, свързана с преодоляването на много трудности и изпитания. Показаното от двете фрегати при прехода им от Белгия до България ми вдъхва оптимизъм за тяхното бъдеще под роден флаг. Засега съм напълно удовлетворен от възможностите на кораба, надявам се в скоро време да бъда напълно удовлетворен и от възможностите на екипажа. Това, в което съм убеден, е, че “Верни” поема по верния курс.
- Какво е дамското присъствие на борда?
На борда имаме точно 10 % дамско присъствие, като техния брой – 13, не смущава никого, напротив, гледаме на това с усмивка и с надеждата, че ни носи късмет. От тях три са офицери, една е старшина, а останалите са матроси. И при прехода от Белгия, и при първото самостоятелно плаване те доказаха, че могат да понасят несгодите и да носят отговорностите заедно с мъжката част от екипажа.
- Как оценявате представянето на старши
лейтенант Станимира Флорова?

Със старши лейтенант Флорова се познаваме отдавна. През 2005 г. работихме съвместно по време на националното военноморско учение с чуждестранно участие „Бриз” като щабни офицери – тя от щаба на Военноморска база Бургас, а аз – от Щаба на ВМС. По време на учението ми бе подчинена и още от тогава съм наясно с нейните възможности. Затова със задоволство научих новината, че ще бъде именно в
моя екипаж. Трябва да подчертая, че тя бе в състава на екипажа и при прехода на фрегатата „Горди”, и при






Фрегатата “Верни”
Капитан ІІ ранг Галин Манев на командния мостик
Старши лейтенант Станимира Флорова пред 100-милиметровото оръдие на „Верни”
Воинското всекидневие на „Верни” в базови условия започва с издигането на военноморския флаг и гюйса на кораба.
прехода на фрегатата „Верни”. И в двете продължителни плавания старши лейтенант Флорова се прояви много добре както като командир на секция, така и като вахтен офицер. С това тя още веднъж доказа на всички, че дамите имат място не само във флота, но и на мостика. По време на първото ни учение под нейно ръководство премина подготовката и използването на артилерийското оръжие при практическа стрелба. Всичко премина нормално и резултатите са много добри. Така старши лейтенант Станимира Флорова стана първата жена в историята на нашите ВМС, успешно изпълнила артилерийска стрелба по морска цел.

Командирът на секцията „ПВО, РЕБ и използване на оръжията” старши лейтенант Станимира Флорова:
КАКЪВ МОРСКИ ОФИЦЕР СЪМ, АКО НЕ ИСКАМ ДА БЪДА КОМАНДИР НА КОРАБ?
- Как едно момиче от Сливен пое към професионалната кариера на морския офицер?
Първата ми мечта бе небето, а не морето. От малка мечтаех да стана летец. Когато обаче трябваше да кандидатствам, във Висшето военновъздушно училище нямаше прием за жени. Така се пренасочих към следващата стихия - морето. Завърших Висшето военноморско училище и по свое желание започнах офицерската си служба във Военноморска база Бургас.
- А как се чувстваш сега като корабен офицер?
Когато се занимаваш с това, което ти харесва, и което ти е по сърце, няма как да не бъдеш удовлетворен в професионален аспект. Командир съм на секцията „ПВО, РЕБ и използване на оръжието”. В задълженията ми се включват подготовката и използването на въоръжението на фрегатата. Имаше много неща, които и аз, и останалите членове на екипажа трябваше тепърва да усвояваме като теория и да прилагаме на практика. Имахме обаче и възможността да получим първите си уроци от колегите от фрегатата „Дръзки”, които вече бяха натрупали сериозен опит при експлоатацията на този тип кораби. Част от екипажа на „Дръзки” плава заедно с нас при получаването на другите две фрегати. Разбира се, при втория преход бяхме много по-уверени и имахме много по-малко проблеми, въпреки негостоприемния Атлантик - в Бискайския залив, и не съвсем дружелюбното Йонийско море. Справихме се. И доказахме, че морето може да бъда голямо предизвикателство, на не и голяма заплаха за добре подготвения екипаж. Вече сме с по-голямо самочувствие, след като имаме зад гърба си първата успешна артилерийска стрелба със 100-милиметровото оръдие. Това ни вдъхва и оптимизма, че ще успеем и при следващите задачи на море.
- Искате ли един ден да бъдете и командир на този кораб?
Че какъв морски офицер съм, ако не искам да бъда командир на кораб?
Атанас Панайотов
Снимки автора













:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::