НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
125 г. от създаването на служба „Въоръжение” във ВМС
ФЛОТСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНЦИ ОТБЕЛЯЗАХА СВОЯ
ЮБИЛЕЙ

Във Военноморския клуб – Варна, се състоя тържество по случай 125-та годишнина от създаването на служба „Въоръжение” във ВМС. Началникът на направление „Въоръжение и боеприпаси” в Щаба по подготовката на ВМС полковник Пламен Пенчев приветства военнослужещите и ветераните от различните флотски поделения и им благодари за всеотдайния воински труд при изпълнението на техните задачи, свързани с поддържането на бойната готовност на корабите и бреговите поделения. Специалисти от направлението представиха развитието на различните системи за въоръжение във флота през 125-та годишната история: мини, тралове, торпеда, подводни бомби, брегови, авиационни и корабни оръдия и ракетни установки. От името на ветераните доайенът на флотските въоръженци капитан I ранг от резерва Станил Станилов пожела на сегашните си колеги да продължават славните традиции на поколенията, заложени преди 125 години и развивани във времена на мир и бой.
Началникът на отдел „Логистика” в Адмиралтейството капитан I ранг Петър Ангелов прочете получените приветствени адреси от различните институции в Министерството на отбраната, Щаба по подготовката на ВМС, взаимодействащи поделения и военнородолюбиви организации. Той също благодари на въоръженците за проявения от тях професионализъм и връчи предметни награди на отличили се военнослужещи. След като се снимаха за спомен, участниците в тържеството отпразнуваха годишнината като среща на поколенията въоръженци във флота.

Барутът е сух, оръжията са в готовност за действие
Началото служба „Въоръжение” във ВМС е поставено на 28 юни 1884 г. с постъпването в Дунавската флотилия и Морската част с щаб в Русе на дарените от Русия две миноноски, 40 котвени мини, 100 учебни мини, 10 шестови (прътови) мини и голямо количество взривни материали и минни принадлежности. Това е навременен акт, с който флотилията се превръща в бойна сила, демонстрирала своите възможности по време на Сръбско-българската война (1885 г.). Тогава тя оперира с четири парахода, въоръжени с по две 4-фунтови оръдия, две миноноски, въоръжени с по две шестови мини и с по една скорострелка (първообраз на картечницата) и седем парни катера, въоръжени със скорострелки.
В навечерието на Балканската война (1912 – 1913 г.) флотът, който вече действа и на Черно море, разполага с модерни за времето си бойни средства: мини, торпеда и 240-мм брегови оръдия. Лейтенант Евстати Винаров конструира първата българска морска мина, а лейтенант Симеон Винаров – първият български морски трал. На 11 октомври 1912 г. бреговата батарея с командир капитан Милко Железов с два залпа прогонва турския крайцер „Меджидие” от Варненския залив. На 21 ноември с. г. с устремната си атака отрядът торпедоносци с командир капитан II ранг Димитър Добрев постига първата българска морска победа с изваждането от строя на турския крайцер „Хамидие”. В същото време успешно са поставени минни заграждения в Мраморно и в Егейско море, с което се подпомагат действията на фланговете на Българската армия.
През Първата световна война флотските въоръженци усвояват нови образци оръжия, с които се осигурява бойната дейност на подводницата УБ-18, на водосамолетната авиация и на миночистачните ни кораби. Минни заграждения се извършват в Бургаския и във Варненския залив, пред бреговете на Добруджа и Беломорието. Именно флотските миньори постигат втората българска морска победа с потопяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” на 25 февруари 1916 г. Въоръженците имат своя принос и за успешния съвместен отбранителен бой при Балчик (13 декември 1916 г.) срещу отряд руски бойни кораби, при което се отличават бреговата батарея с командир капитан Георги Радков и водосамолетът № 851 с пилот младши подофицер Цончо Джуров и наблюдател старши подофицер Пантелей Стоянов.
След подписването на Ньойския договор (1919 г.) въоръженците са сред най-активните деятели за укриването, опазването и съхраняването на голяма част от бойните средства на флота, предвидени за унищожаване. По това време флотският оръжеен техник Димитър Рафаилов конструира и изработва първата българска самозарядна пушка. Конструираната от капитан-лейтенант (по-късно професор) Минчо Острев морска заградна мина Б-36 (усъвършенствана като Б-38) е призната като постижение на българската техническа мисъл и е на въоръжение повече от половин век.
По време на Втората световна война само в операционната зона на Черноморския флот са поставени 1888 мини на площ от 510 кв. морски мили. Минни заграждения се поставят и българските води в Беломорието, а талвегът на река Дунав е блокиран от мините, поставени от англо-американската бомбардировъчна авиация. Затова войната завършва за българските военни моряци едва през октомври 1948 г., когато в операционната зона на Черноморския флот са обезвредени 1277 морски мини, всички минни линии в български териториални води са срязани, а талвегът по река Дунав е окончателно прочистен.
През 1952 -1953 г. е обезвреден товарът на потъналия в






юни 2009 г.
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
Логото на флотските въоръженци
Капитан I ранг Петър Ангелов връчи командирски бинокъл на подполковник Милен Костадинов от Военноморска база Бургас.
Капитан I ранг от резерва Станил Станилов пожела на сегашните си колеги да продължават славните традиции на поколенията.
Снимка за спомен в края на тържеството
Миноноската „Ботев” (бивша „Бычок”), приета на въоръжение в Дунавската флотилия през 1884 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
наши води румънски кораб „Карол”, състоящ се от немски мини. Малко по-късно са извадени и унищожени над 19 000 снаряда (част от тях - химически) от времето на Първата световна война при изграждането на нефтеното пристанище при Отманли край Бургас. Флотските специалисти даваха своя принос за обезопасяването на дълбачките при разширението на пристанищата във Варна и в Бургас; при прокопаване на канала море - езеро край Варна; при взривяването на изплавали мини. Те осигуряваха и продължават да осигуряват свободно корабоплаване и спокойствие на плажовете.
Междувременно във ВМС постоянно постъпват нови образци въоръжение. Този процес продължава и в наши дни, с усвояването на трите фрегати тип „Дръзки” (клас Е-72) и на минния ловец „Цибър”. Изминалите две десетилетия на преход бяха голямо изпитание и за флотските въоръженци. Но те продължават да опазват барута сух, а оръжията - в готовност за действие.
Страницата подготви
Атанас Панайотов,
доктор по история