НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 
Капитан Иво Лазаров:
НАШИЯТ ВЕТРОХОДЕН КОРАБ Е ИЗЦЯЛО
БЪЛГАРСКИ!

Днес на Морска гара Варна е церемонията по освещаването и именуването на новопостроения български ветроход „Роял Хелена”. Както вече информирахме нашите читатели, миналата седмица той премина ходови изпитания на море. Капитан Иво Лазаров – човекът, който даде идеята за това строителство и е единият от корабособствениците на „Роял Хелена” даде това интервю за „Морски вестник” с условието, че то ще бъде публикувано точно днес. Ние изпълняваме своето обещание към капитан Иво Лазаров и пожелаваме щастливо плаване на новата българска баркентина. Отбелязваме само, че такова строителство – на учебен ветроходен кораб, се извършва за първи път у нас. Всички останали български учебни ветроходи или са строени в чужбина, или първоначално са били предназначени за търговски кораби, а след това преустройвани като учебни.

Как се роди идеята за строителството на учебен ветроход в България? Роди се някъде през 2003 г. Бях още на учебната баркентина „Калиакра”, тогава собственост на Параходство БМФ. Много трудно си пробиваха път идеите за експлоатацията на кораба. Вярвах, че „Калиакра” може да се издържа сама – ако се направи необходимия маркетинг, ако се направи вътрешно преустройство на кораба. Като започнахме да работим с TUI-България, си казах: а какво ще стане ако направим един нов ветроход? Първо разговарях с конструкторите. Там се оказа много дълга сагата, защото по него време бяхме трима души и се получи нещо като в баснята за орела, рака и щуката: всеки искаше да налага собствените си идеи за ветрохода, за вътрешната му архитектура, за размерите на корпуса. Дискусионен бе въпросът към каква целева група от обучаеми да се насочим. Защото каквото и да говорим, този кораб е за обучение по ветроходство! Това не е туристически кораб! Това не е пасажерски кораб! Ветроходът е за обучение и още преди официалната церемония по именуването му вече имаме стажант на кораба. И още нещо: ветроходът е чудесна територия за тийм-билдинг. „Прайс Уотър Хаус енд Купър” – България вече имат заявка за тийм билдинг на нашия ветроход.
Обучението в спортно ветроходство е едно, а обучението на ветрохода е съвсем друго. Винаги съм казвал, че ако едно дете не започне с лодката клас „Оптимист” на осем години, то спортен ветроходец от него няма да излезе никога. Дори и да е почнал на 20 години – пак няма да стане! При ветрохода става дума за съвсем друго нещо. Целта е да те научим как да дойдеш в голямото семейство на ветроходците, как можеш да се придвижиш с яхтата от една точка на брега до друга точка на брега през морето, как да придобиеш достатъчно опит и самочувствие. А апетитът идва с яденето – колкото повече тренировки имаш, толкова по-големи преходи по море можеш да предприемаш. Иначе няма да измислям колелото и топлата вода – програмите за обучението са си същите.
Най-голямата ми гордост е, че всичко в този кораб е българско. Като започнем от проекта – български екип с ръководител доц. д-р инж. Николай Трънулов, преминем през моделните изпитания в Института по хидро- и аеродинамика (ИХА) към БАН, построен в българска корабостроителница – ККЗ „Делфин 1”, Варна, кредитиран е от Обединена българска банка, клон Варна (на 10 октомври 2007 г. подписахме договора), плава под български флаг и се управлява от български екипаж. Класификационната организация, която го наблюдава, е Българският корабен регистър. Корабособствениците от „Топ Сейл” ООД сме българи...
Пет-шест са корабостроителниците по света, които строят такива ветроходи и сред тях вече е и „Делфин 1”. Изпълнителният директор инж. Светлин Стоянов е морски човек, завършил е ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, плавал е на „Калиакра” до САЩ и обратно. Завършил е навигация, но повече от десетилетие е в корабостроенето. С такива хора се работи лесно. Затова всичко по корпуса изработихме в този завод, затова мачтите и реите са тукашно производство.
Започнах с това, че всичко в този кораб е българско. И държа на това. Но може да е и още по-българско. Представяте ли си: нямаме българска фирма за производство на корабни мебели с регистрови документи. Нямаме такъв производител на най-обикновени мебели... Виж, за електрообзавеждането, сме малко по-напред. Затова предпочетох български производители.
Доста промени претърпя първоначалният проект. От него останаха 60 – 70 %. Наложителните промени отнеха доста време. Аз ненапразно при залагането на кила на кораба казах, че всъщност този проект от „А” до „Я” ни отне пет години с всичките скъсани нерви и побелели коси. Аз съм чувствителен на темата „Калиакра” и намеците, че нашият кораб е втората „Калиакра”. В крайна сметка баркентина съм командвал, баркентина почнах да строя! Не приемам определението, че нашият ветроход е подобрена концепция на „Калиакра”. Има много общи неща, но те са общи дотолкова, доколкото и двата кораба са тримачтови баркентини. А и „Калиакра” не е единствената баркентина в света. Нашият кораб е по-дълъг, по-широк, гази доста повече. Има две коренно различни надстройки, а третата на „Калиакра” изобщо я няма. По отношение на вътрешната архитектура двата кораба нямат нищо общо. При обслужването на ветрилата също са коренно различни принципите. При нас всичко е автоматизирано. При механизмите също са коренно различни. Подрулващите устройства при нас са две, при „Калиакра” няма нито едно. При нас мостикът е закрит, а при „Калиакра” не е. Не искам да правя повече сравнения и аналогии. Никога не съм се отказвал от мнението си, че „Калиакра” е един много успешен проект. Още като бях старши помощник-капитан на този кораб казвах на журналистите: „Ако не й пречим (на „Калиакра”) да върви, тя върви много!” Затова съм искал нашият ветроход да има възможностите, ходкостта, която има и „Калиакра”. Затова много внимателно обсъдихме всички предложения на изследователите от ИХА. Затова съм много благодарен на директора на института ст.н.с. д-р Костадин Йосифов и на ст.н.с. д-р Стефан Кюлевчелиев.
Искам много да помогна на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Не искам Морското училище да разчита само на благословията на Община Варна, за да изпраща свои студенти на обучение на „Калиакра”. Нека да направим с училището един джойнт-венчър: ВВМУ ми изпраща студенти или курсанти, а аз ще им осигурявам първоначалния стаж, оморячването, плавателната практика. На борда на нашия ветроход могат да бъдат до 47 души екипаж (девет души) и практиканти. Разговорите с ръководството на ВВМУ вече започнаха.
Защо новият ветроход ще носи името „Роял Хелена”? Ами за да ме питат журналистите... Къде ще работи „Роял Хелена”? Засега ориентацията ни е към Карибските острови. Вече събирам втори екипаж. На коя Хелена е кръстен? На никоя! Кой е автор на скулптурата, която е носовото украшение? Благовест Апостолов! Коя ще бъде кръстницата? Дъщеря ми Михаела, която е и спортен ветроходец, и обича ветроходството.
Атанас Панайотов
Снимки автора
Капитан Иво Лазаров
Капитан Иво Лазаров на борда на баркентината „Калиакра”
Капитан Иво Лазаров при спускането на баркентината „Роял Хелена” на вода в ККЗ „Делфин 1”
Минути преди спускането на баркентината „Роял Хелена” на вода в ККЗ „Делфин 1”
„Роял Хелена” на достроечния кей в ККЗ „Делфин 1”. Поглед към носа.
„Роял Хелена” (строителен номер 401) на достроечния кей в ККЗ „Делфин 1”. Поглед към кърмата.
Производството на едната от трите мачти на строителен номер 401.
„Роял Хелена” излиза на ходови изпитания на море. Снимка Импакт Прес Груп.
„Роял Хелена” по време на ходови изпитания на море. Снимка Импакт Прес Груп.
Носовото украшение на баркентината „Роял Хелена” е дело на скулптора Благовест Апостолов. Снимка Валентин Димитров