НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 
КОРАБЪТ-УБИЕЦ „ИЛИНДЕН” Е ПЛАВАЛ И ПОД
БЪЛГАРСКИ ФЛАГ

Да си припомним за Охридската морска патрулна група на България (1943 – 1944 г.)
Трагедията, разиграла се на 5 септември т.г. с гибелта на 15 български туристи след потъването на корабчето „Илинден” в Охридското езеро, е повод да си припомним за Охридската морска патрулна група на България (1943 – 1944 г.). Тогава въпросният кораб „Илинден”, макар и под друго име, е бил под български флаг и е включен в състава на българските Морски войски. Остава само да се установи кой от двата кораба, за които се разказва в настоящата статия, става дума. Те са еднотипни, произведени са през 1929 г. в Германия и имат дължина на корпуса 18,2 м, ширина 3 м, газене 1 м и водоизместване около 30 т. Въоръжението им е 47 мм оръдие на носа и картечница, разположена на специална въртяща се кула на кърмата. Дизелов двигател с мощност от 120 к.с. им позволява да достигат до 20 км/ч. Корабите са под български флаг до 6 септември 1944 г. Няма никакво съмнение, че става въпрос именно за тях. До края на Втората световна война това са единствените военни кораби на Охридското езеро.
Съществуването на българска Охридска морска патрулна група в годините на Втората световна война е факт, известен на изследователите. За това формирование обаче в официалната “История на българския Военноморски флот” (1989 г.) е отделено само едно изречение. В редица изследвания в тази тематична област познатият иначе факт е напълно игнориран. В Държавния военен архив – Велико Търново, са запазени документи, които позволяват да бъде представена кратката биография на това необичайно флотско подразделение, отдалечено на стотици километри от Черно море, Егейско море и Дунава. Във фотонегативния фонд на Военноморския музей във Варна се съхраняват и снимки, документиращи моменти от живота на нашите моряци от патрулната група.
На 18 юни 1942 г. командирът на Морските войски контраадмирал Асен Тошев е уведомен от управлението на Военните фабрики, че: “В гр. Охрид има една много добра корабостроителница във владение на Дирекцията на водните съобщения (ДВС) и флотска казарма, използвана от полка в Охрид”. В писмото се съобщава също, че корабостроителницата може да спуска на вода по два 40-тонни кораба и разполага със съответната работилница и съоръжения. На контраадмирал Тошев е подсказано, че корабостроителницата би трябвало “да се владее от Морските войски за направа на плавателни съдове за пазене на границата”. Повече от година това писмо, оставено без резолюция, престоява в архива на Морски войски.
Следващото писмо, което контраадмирал Тошев получава по този повод, е от 30 октомври 1943 г., като този път информацията идва от ръководителя на ДВС. В него не се споменава и дума за корабостроителницата, но пък се посочва, че българските пристанищни власти в Охрид “овладяха два кораба и една моторна лодка, бивша собственост на югославянския военен флот, които бяха плячкосани от италианците”. Инж. Валериан Минков иска от адмирала да вземе становище по въпроса за евентуалното бъдещо използване на корабите за военни цели. Този път реакцията на Щаба на Морски войски е незабавна, а резолюция върху писмото слага самият началник-щаб на Войската генерал-лейтенант Константин Лукаш: “Да се изпрати офицер да ги прегледа”.
Контраадмирал Тошев изпраща инженер-корабостроителя капитан І ранг Протасий Пампулов, тогава началник на техническата служба при Морските войски. В неговия доклад от 17 машинописни страници, две приложения и 17 снимки е дадена не само предисторията на бъдещата патрулна група, но и са направени конкретни предложения, за да се “формират и изпратят по едно морско отделение в Охрид за Охридското езеро и едно такова в Стения – за Преспанското езеро”. Капитан І ранг Пампулов добре разбира, че по време на война за такива непланирани разходи се иска солидна подкрепа и осигурява съдействието на командира на 5-та армия генерал Васил Бойдев и командира на 15-та дивизия с щаб в Битоля генерал Иван Маринов. Генерал Бойдев проявява лична инициатива за прибирането и съхраняването на плавателните средства в Охридското езеро за нуждите на “едно морско езерно отделение, което да бъде в услуга на армейската военна гранична власт за охраната на езерните граници, което е извънредно необходимо за вземане необходимите мерки против издевателства, за преследване и ограничаване контрабандата, за покровителство на риболова и пр.” Тези позиции се защитават и от генерал Маринов, и от полковник Дренски – командир на 55-ти пехотен полк.
Капитан І ранг Пампулов, придружен от лейтенант Петър Рашеев и от един подофицер, намира на двете езера цяла флотилия от малотонажни плавателни съдове. Поначало на Охридското езеро е имало югославска морска езерна служба, състояща се от две патрулни канонерки (“Стражар” и “Граничар”) и една моторна лодка. Базата на службата е устроена в местността “Горица” – на около 3 км. южно от Охрид, където са построени казармени помещения, ремонтна работилница, електроцентрала и подемно съоръжение (хелинг). Освен това като пунктове за базиране са използвани пристанищата на Охрид и на манастира “Св. Наум”. При отстъплението си югославските войски потопяват трите плавателни съда именно пред кейовата стена на манастира, който през юни 1941 г. става една от трудните теми по време на разговорите между Мусолини и цар Борис ІІІ по повод искането на последния святото място да бъде дадено на България. Италианците успяват да извадят корабите от дъното и да започнат ремонта им, като вдигат над тях своя военноморски флаг. При бързото си оттегляне обаче забравят да приберат флаговете.
Подобно морско езерно отделение югославяните са имали и на Преспанското езеро с корабен парк от 3 патрулни лодки, 1 моторна лодка – влекач, 1 моторна лодка – баркас, 1 транспортна моторна лодка (“Stukas Durres”) и една 10-местна гребно-ветроходна лодка. От трите потопени патрулни лодки италианците откриват и изваждат само едната. Базата им се нарича Стения и се намира на около 50 км. от Битоля. Там е разквартируван 3/11 граничен подучастък. Генерал Маринов нарежда на капитан І ранг Пампулов да прегледа състоянието на плавателните съдове.
Проектът на капитан І ранг Пампулов за щат на морската служба в Охрид предвижда назначаването на общо 42 души (26 за корабите и 16 за работилницата), от които 1 строеви и 2 машинни офицери. За морската служба на Преспанското езеро предлага 32 души, командвани от 1 машинен офицер. Контраадмирал Тошев получава доклада на Пампулов на 10 ноември 1943 г. и още на следващия ден пише поверително донесение до Министерството на войната с обосновано искане за създаването морска патрулна служба на Охридското езеро. Необяснимо защо обаче той игнорира желанието на генерал Маринов за създаването на такова подразделение в Преспанското езеро. Контраадмирал Тошев предлага това да бъде “Морски патрулен взвод”, който да изпълнява следните задачи:
“Носене стражната и патрулна служба във водите на Охридското езеро; Охрана на брега откъм водата; Потушаване издевателства от размирни и чужди елементи във водите на езерото и по брега; Преследване контрабандата; Подпомагане пехотните гранични части в носене на граничната служба в районите близко до брега. Охридската морска патрулна служба да бъде в строево и оперативно подчинение на командира на пехотния полк и да подпомага за издигане престижа и авторитета на българската военна власт. В подчинение на Морските войски да остане за сега само в учебно и вещево отношение”.
Отговорът на помощник-началника на Щаба на войската генерал-майор Кирил Янчулев пристига точно след седмица с поверително писмо № І – 961: “Плавателните съдове в Охридското езеро, за които донасяте…, да се приемат, поддържат и използват от флота. За целта, според нуждата, постепенно да се изпрати в Охрид личен състав, който да се отдели от този на флота и да достигне до взвод. Да се разузнае също и за плавателни съдове в Преспанското езеро.” Тази заповед е логична и обоснована. Известно е, че след капитулацията на Италия (8 септември 1943 г.) разграничителната линия между България и Албания остава същата, като отпадат претенциите на италианците по отношение на водите на Охридското езеро. Така обективните предпоставки както във външнополитически аспект, така и във вътрешнополитически план (корабите и работилницата се владеят от ДВС) за сформирането на флотското подразделение са налице. Разпореждането за плавателните съдове на Преспанското езеро контраадмирал Тошев изпълнява след няколко дни, като предоставя доклад с извод, че и там, в базата Стения, може да бъде сформирана морска патрулна служба, аналогична на тази, която се предвижда за Охрид. Този негов доклад е оставен без последствие. С поверително писмо от 11 март 1944 г. контраадмирал Тошев моли Министерството на войната да бъдат направени съответните постъпки, за да бъдат предадени на командира на Охридската морска патрулна група двата кораба и ремонтната работилница на Охридското езеро. Уточнен е и съставът на групата: “2 младши офицери, 2 корабници ШЗО (фелдфебел-школници), 8 подофицери, 7 кандидат-подофицери, 4 ефрейтори и моряци, 8 майстори и калфи специалисти-чиновници, или всичко 31 души”.
На 31 март 1944 г. контраадмирал Тошев изпраща поверително разпореждане до командирите на Черноморския и на Дунавския флот, от където ще се вземат кадрите за бъдещото формирование. В него са интересни мотивите, с които той обяснява на подчинените си командири, че там трябва да изпратят само добре подготвени специалисти: “Като се има предвид:
1. Че новосформираната морска патрулна група на Охридското езеро ще бъде откъсната от Черноморския флот и че в морско отношение ще бъде самостоятелна;
2. Че тя се формира за първи път в историята на флота и то в едно населено място, гдето е люлката на българщината и има здрав национален дух;
3. Че тя ще се яви като единствена представителка на Морските на Н.В. войски пред квартируващите там военни части, пред представителите на различните държавни и други учреждения и пред будното местно гражданско население;
4. Че с добрата си и предана служба чиновете на същата група ще трябва да заслужат доверието, което се оказва към Морските на Н. В. войски от страна на Щаба на Войската с поверяване на сигурността по опазване водните граници на това скъпо за Отечеството ни Охридско езеро и
5. Че всеки един от чиновете, избран за изпращане, със своето държане, своята работа и стремеж да бъде полезен на службата трябва да оправдае честта и доверието, което му се оказват от страна на неговите началници, налага се при избора на хората да се подберат само такива, които са с доказана способност и изпитани военни и морални качества, отлично
дисциплинирани, работливи, взискателни към себе си и предани на службата”.











Кондукторът (най-старшото подофицерско звание във флота до 1945 г.) Борис Вичев от българската Охридска патрулна група на кърмата на патрулен кораб №1. Снимката е направена в пристанището под манастира “Св. Наум”, юни 1944 г.
Група български военни моряци, офицери и граждани на брега на Охридското езеро при манастира “Св. Наум”, юни 1944 г.
Изоставени от италианците плавателни съдове на Преспанското езеро, ноември 1943 г.
Група военнослужещи от Охридската морска патрулна група и работници от кораборемонтната работилница пред извадения на хелинга патрулен кораб № 2
Офицери, военнослужещи, свещеници и граждани заедно с българския епископ Харитон пред манастира “Св. Наум”
Охрид, лятото на 1944 г. Поглед към българския патрулен кораб № 1.
Охрид, лятото на 1944 г. Поглед към българските патрулни кораби № 1 и № 2.
Военнослужещи от 3/11 граничен подучастък позират пред изоставената на Преспанското езеро моторна лодка “Stukas Durres”.
Туристическото корабче „Илинден”, снимка vladi1959.
Туристическото корабче „Илинден”, снимка Интернет.
Туристическото корабче „Илинден”, снимка svejo.net
На 5 април 1944 г. командирът на 5-та армия получава разпореждане за оперативното, гарнизонното и домакинското осигуряване на морската патрулна група и подчиняването й на командира на 55-ти полк. На 11 април с.г. генерал-лейтенант Лукаш изпраща искане до ДВС за предаването на корабите и работилницата с хелинга и електроцентралата на представители на Морските войски. Отговорът на учреждението се забавя, като в него се съдържа пък искането работилницата, хелинга и електроцентралата да не бъдат предавани. На 19 май с.г. контраадмирал Тошев им отговаря, че съоръженията “принадлежат непосредствено към военноморската база”, но в належащи случаи моряците ще извършват услуги на цивилните пристанищни власти. На същата дата е подписан и протоколът по приемането и предаването на патрулните кораби. От морската патрулна група документът е подписан от мичманите ІІ ранг Атанас Изворски и Петър Петров, и от фелдфебел-школника Гради Германов, а от предаващата страна - от началника на пристанището Любен Тодоров.
Мичман ІІ ранг Атанас Тодоров Изворски е произведен в това първо флотско офицерско звание със заповед № 30 от 30 юли 1941 г. на командира на Дунавската флотилия и назначен като командир на разузнавателен кораб, но остава командирован към Неподвижната отбрана на Черноморската флотилия във Варна. Няколко месеца след назначаването му като “командир на Охридската морска патрулна група”, той е произведен в по-горно звание - мичман І ранг. Първото си донесение до Щаба на Морските войски той прави на 23 май 1943 г., в което съобщава, че е пристигнал в Охрид на 17 май и се е заел с изпълнение на поставените му задачи, като моли да му бъдат осигурени исканите материали за ремонт на корабите и на хелинга.
В друго сведение за извършената работа по ремонта на корабите югославските им имена са премахнати и те се водят като патрулни кораби № 1 и № 2. На 26 юни 1944 г. № 1 влиза в движение, а № 2 остава на стапел поради закъсняването на поръчаните материали.  По същата причина се забавя ремонта на моторната лодка на 2/11 граничен участък, но в замяна на това за кратко време е стегнат и вкаран в строя щурмовия понтон на 55-ти полк. Обнадежден от тези доклади, контраадмирал Тошев иска на 9 август 1944 г. от Щаба на Войската  20 мм. противовъздушно оръдие,  една тежка и две противовъздушни картечници със съответното количество боеприпаси за въоръжаването на патрулен кораб № 1. Междувременно, плавателният състав е разширен с получената от Русе моторна лодка “Мис Х”, построена в Унгария. Върху това донесение на мичман І ранг Изворски е поставен за първи път печат с кръгов надпис “Охридска морска патрулна група” и с държавния герб в средата.
Последното сведение от мичман І ранг Изворски се получава в Щаба на Морските войски на 1 септември 1944 г. В него той докладва, че по заповед на командира на 15-та дивизия изпраща понтона с един подофицер на Преспанското езеро, село Стения, където започва подготовката за изваждането на потопените плавателни съдове. Подписано е на 24 август 1944 г. и с нищо не подсказва за наближаващите преломни събития. От запазени други документи обаче можем да допишем края на кратката биография на това малко флотско формирование. Към 6 септември 1944 г. заедно с частите на 55-ти полк групата тръгва за България. След много перипетии, в началото на октомври военнослужещите се добират до щаба на Морските войски в София. През 1945 г. мичман І ранг Изворски е назначен за командир на торпедоносец тип “Дръзки”, но през 1946 г. е уволнен след поредната чистка във флота.
Краткият живот на българската Охридска морска патрулна група не дава възможност на нейните военнослужещи да участват в други действия, освен ремонтно-възстановителни по отношение на плавателните съдове и ремонтните съоръжения на езерото. Това е още едно доказателство за политиката, която провежда българската държава в земите, където са разположени нейни войски през периода 1941 - 1944 г. - да се гради и възстановява инфраструктурата, а не да се руши и граби. От друга страна, биографията на тази група показва правилния подход на българското военно ръководство за обединяване на възможностите на видовете и родовете сили в армията при изпълнението на нейните специфични задачи - принцип, който е валиден и в наши дни.
Капитан II ранг от резерва
д-р АТАНАС ПАНАЙОТОВ
Съвместна публикация на в. “Българска армия” и на „Морски вестник”