НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 
ВЕТЕРАН ОТ БМФ И ПОРТ ВАРНА ПОЧНА ДА
РИСУВА СЛЕД КЛИНИЧНА СМЪРТ

Само за шест години е нарисувал повече от хиляда картини
Неотдавна ветеранът от БМФ и Пристанище Варна – 76-годишният Кръстю Тодоров, доктор по икономика, подреди изложба на Морска гара Варна в памет на известния български маринист Иван Георгиев – Зъбата, също ветеран от Параходството, известен още и като първи механик на учебния ветроход „Калиакра”. Двамата са били приятели и съученици. Кръстю Тодоров използва Седмицата на морето, когато през Морска гара преминават много граждани и гости на морската столица, за да нареди своите картини на морска тематика. Това негово начинание бе подпомогнато от изпълнителния директор на Пристанище Варна Данаил Папазов и от Българската асоциация на морските капитани, в лицето на нейния главен секретар капитан Коста Костов.
Ветеранът е нарисувал стотици картини, но прави това само за удоволствие, като в повечето случаи ги подарява, а не ги продава. Ако някой все пак настоява да купи негова картина, изобщо не се пазари – да даде толкова пари, колкото има на сърце... Първата поредица от 58 картини е батална серия, посветена на 66-та годишнина от началото на Великата отечествена война на Съветския съюз. Подарява ги на посолството на Руската федерация в София. Втората поредица от 28 картини (14 плюс 14), посветени на Втората световна война, подарява на посолствата на САЩ и на Великобритания у нас. Всички са приети с благодарност. Логично след това следва и изложба в известната столична галерия „Шипка 6”. Творецът предпочита не маслените, а темперните бои. Импонира му стила и подхода на известния пътешественик, художник, учен, мислител и хуманист Николай Рьорих (1874 – 1947 г.) – където и да е пътешествал, той е носел със себе си темперни бои, закупени от Франция.
Кръстю Тодоров е завършил Висшето морско инженерно училище „Адмирал С. О. Макаров” в Ленинград (днес Санкт Петербург) през 1957 г. със специалност „Експлоатация на морския транспорт”. Когато завършва средното си образование, научава, че има квота от близо 500 места за българи в различни висши учебни заведения в тогавашния Съветски съюз. Мечтата му е да запише радиоинженерство. Тогавашният посланик на България в Москва Стела Благоева обаче е на друго мнение. Тя спира вниманието си върху трима души, които изпраща в морското инженерно училище: варненеца Кръстю Тодоров, бургазлията Стефан Цанев и свиленградчанина Борислав Стоянов. Единият (Цанев) по-късно става професор, доктор на техническите науки в Московския енергетически институт, а другият (Стоянов) – завършва кариерата си като главен механик на траулерите от позабравения вече „Океански риболов”, но става варненски жител.
На 3 август 1957 г. Кръстю Тодоров започва работа като старши диспечер в отдел „Оперативно планиране” на Параходство БМФ. Прекъсва само за три месеца, през които трябва да отбие военната си служба – отначало новобранец в учебен център на ВМС в местността „Карантината”, а след това като моторист на тралчик (миночистач) във Военноморска база Варна. След като се завръща в Параходството, през февруари 1959 му се обажда тогавашният директор на Пристанище Варна Лазаров (Бучката) и му предлага да започне работа там. Преминава през длъжностите технолог, началник на складово-експедиционно стопанство, заместник-началник на пристанището по търговската част и по експлоатацията. Случва се обаче така, че към Параходство БМФ биват придадени всички морски пристанища. Тогава се създава дирекция към Параходството, в която се премества на работа и Кръстю Тодоров. По-късно, когато в София започва създаването на Стопанско обединение „Корабостроене и корабоплаване” начело с генералния директор Начо Симеонов, там е поканен и той на длъжност главен инженер. Развитието на кариерата му достига до експерт в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в Москва.
След второто му завръщане от СССР е привлечен на работа в екипа, който започва проектирането на плавателния канал „Дунав – Черно море”, но след „зациклянето” му, през 1980 г. преминава на работа в СО „Воден транспорт” като ръководител на дирекцията, която се занимава със задграничните дейности и представителствата на обединението в чужбина. Междувременно, през 1977 г. защитава дисертация на тема, свързана с пакетните превози между СССР и България по море, река и суша.
Към края на активната си професионална кариера се оказва в Кипър, в българо-английското дружество (с участието на СО „Воден транспорт”) „САКУБА”, но длъжността и дейността на фирмата не му харесва и се връща в България. В София отново е на работа в Параходство БМФ, но в дъщерната фирма на „Болкън енд Блек сий Шипинг” – Лондон. По това време, през 1996 г. го връхлита заболяване, по време на което се налага да премине през клинична смърт и през 25-дневна кома. Постъпва в една болница, а се събужда седмици по-късно в друга...
Няколко години по-късно с него се случва нещо невероятно. През 2003 г., когато заедно със съпругата си поема към банката, където си получава пенсията, се спират да надникнат какво продават в близката книжарница. Кръстю Тодоров спонтанно си поръчва четки, бои и кадастрон. Още същият ден започва преустройства в семейното жилище, като едната от стаите се превръща в ателие. Започва да рисува – отначало миниатюри, по-късно преминава на по-големи мащаби. До този момент никога през живота си той не е проявявал такива наклонности! Изчита много неща за Николай Рьорих и се спира върху температа – не само подвижна, но и почти вечна (след запечатване с лак) боя. До сега е нарисувал над хиляда картини.
Атанас Панайотов
Снимки автора











Д-р Кръстю Тодоров
Пролет
Ветроход „Калиакра” на път
Параход „Родина” по време на щорм през 1963 г.
Варненският залив, поглед от местността „Траката”
Английският флот в Плимут по времето на ветроходната епоха
Островите на безсмъртието