НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 
МОРСКИЯТ БИЗНЕС ПОИСКА РАЗБИРАНЕ,
СЪДЕЙСТВИЕ И ПАРТНЬОРСТВО ОТ ГЕРБ

- Отново изплува проблемът за децентрализацията на институциите, свързани с бизнеса на Черно море и на река Дунав
- Обществен съвет по въпросите на морското стопанство ще бъде партньор в дейността на областния управител и на депутатите от Варна

Десетилетната болест, която държи в застой развитието на морския бизнес у нас може да се нарече „софиянщина”. С други думи, най-после управляващите у нас, които сега са от партия ГЕРБ, че е необходима пълна децентрализация в управлението на морския бизнес. Това бе най-важният извод, около който се обединиха представителите на различните браншове на организираната от областния управител капитан II ранг от резерва Данчо Симеонов среща на варненските депутати от ГЕРБ с морския бизнес. Браншовиците оцениха навременността на срещата, но напомниха, че такива инициативи е имало и преди, но резултатите от тях са нулеви. Депутатите Свилен Крайчев и Павел Димитров внимателно изслушаха всички изказвания и обещаха на следващите срещи да се обсъждат по-конкретни въпроси и проблеми. В края на срещата Данчо Симеонов предложи Обществен съвет по въпросите на морското стопанство да бъде партньор в дейността на областния управител и на депутатите от Варна. Предложението бе прието, но дата на следващата такава среща не бе уточнена.
Един от най-активните участници в срещата бе изпълнителният директор на Пристанище Варна ЕАД Данаил Папазов. Според него има сериозно дублиране на функции в различните институции при Министерството на транспорта в областта на експлоатацията, управлението и развитието на пристанищата. Те са заложени в дейността на Изпълнителната агенция „Морска администрация”, Изпълнителната агенция „Пристанищна администрация” и Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ). Опитът показва категорично, че на територията на портовете трябва да има пристанищна власт, която да се занимава с регионалните проблеми. Събираните в областта средства от пристанищна дейност трябва да се разходват за инвестиции в инфраструктурата на съответната територия. Освен във Варна подобно управление трябва да има в Бургас и “някъде на Дунав”, според Данаил Папазов. Тогава тази пристанищна власт ще може да взима и решенията за развитието на терминалите. Като доказателство, че сега действащата система не работи, Папазов приведе примера с подробните устройствени плнове (ПУП-овете на терминалите Варна-запад и Варна-изток): „Повече от 8 години няма кой да ги изработи! Хората, които трябва да сторят това се намират в София. Даже и да направим реконструкция на една магазия, на нас ни трябва ПУП, а няма такъв. През тези години многократно е сигнализирано ДППИ, дори е направен ПУП със средства на оператора – Пристанище Варна, и предаден за узаконяване. И това обаче не е сторено.”
По-късно, пред журналисти Данаил Папазов обясни, че интермодалният терминал спасява Пристанище Варна ЕАД в кризата. Съществен процент от приходите на оператора се формират именно от деконтейнеризирането на товари на територията на порта. Това се прави за около 35-40 на сто от всички











Залата в областната управа се оказа тясна, за да побере желаещите представители на морския бизнес и журналисти.
Официалната трибуна на тържеството
Началникът на Щаба по подготовката на ВМС контраадмирал Пламен Манушев съобщи, че се разработва сериозен проект за осигуряването на сигурността на българските пристанища.
Изпълнителният директор на Пристанище Варна ЕАД Данаил Папазов (вляво), председателят на Българската асоциация на корабопритежателите к.д.п. Христо Донев – изпълнителен директор на Параходство БМФ АД (в средата), и председателят на Българската асоциация на корабните брокери и агенти к.д.п. Никола Христов бяха сред активните участници в срещата.
контейнери в района. Той определи това като сериозно постижение, на фона на факта, че товарооборотът на някои от заводите в Девненския комплекс е спаднал с 50 на сто. Но това не гарантира бъдещото развитие на порта, който се нуждае от дълбоководен контейнерен терминал, който да обработва около 500 000 TEU. Най-важният проблем е, че все още няма терен за такъв. Като възможен вариант Папазов посочи територията на бившето поделение на ВМС, известно като “Пясъка”.
“Със сегашната инфраструктура сме на лимита на възможностите си”, заяви директорът на Пристанище Варна ЕАД. Той добави, че обработените миналата година 150 000 TEU дори са надвишили капацитета на порта. Тази година се предполага, че товарооборотът ще е с около 30 000 TEU по-малко, но именно толкова е нормалното натоварване за пристанището. “За да обработим повече, трябва да привлечем транзитни товари. Това може да се случи единствено, ако станем разпределително пристанище на някоя от линиите и създадем дистрибуторна мрежа за разпространение на контейнерите в Черно море. На практика към момента е невъзможно, защото не можем да приемаме големи кораби, поради липса на такъв дълбоководен терминал”.
Иначе и останалите проблеми са известни на широката общественост отдавна. Председателят на Националната асоциация по корабостроене и кораборемонт инж. Светлин Стоянов изтъкна, че досега много политици привидно се интересуват от проблемите на бранша, но дори и да се набележат конкретни мерки, те остават само на хартия. В тази връзка председателят на Моряшкия профсъюз инж. Иван Велков настоя за приемане на закон за браншовите организации като партньори на управляващите при подготовката и приемането на различните нормативни актове. Според капитан далечно плаване (к.д.п.) Богдан Богданов това е вековна практика във Великобритания.
Председателят на Българската асоциация на корабопритежателите к.д.п. Христо Донев - изпълнителен директор на Параходство БМФ АД, и председателят на Българската морска камара к.д.п. Андриян Евтимов настояха у нас най-после да се въведе система на държавните помощи за корабоплаването. Това е световна практика и отдавна уреден проблем в Европейския съюз.
Интерес предизвика съобщението на Тодор Ангелов от Института по океанология към БАН, че все още не е уточнена морската ни граница с Румъния. Той посочи, че в момента този въпрос създава сериозни проблеми и на научноизследователските звена. Повдигнати бяха актуални въпроси за състоянието на търсенето и спасяването на море, подготовката на национални морски кадри, привлекателността на българския флаг и проблемите на моряците, плаващи под него. Началникът на Щаба по подготовката на ВМС контраадмирал Пламен Манушев съобщи, че в началото на следващата година нашите военни моряци ще получат първия от поръчаните във Франция многофункционални вертолети „Пантер”, с които ще разширим възможностите си в търсенето и спасяването на море. ВМС разработват и сериозен проект за осигуряването на сигурността на българските пристанища.
МВ
Снимки МВ