НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











С ГЛАВАТА НАДОЛУ ИЛИ ОКОЛОСВЕТСКОТО
ПЛАВАНЕ С „МАГНОЛИЯ”
Как живеят хората в Южното полукълбо? Или „накрая на света”, както сме свикнали да казваме. Или down under, както „останалият свят” мило нарича Австралия и Нова Зеландия... Като деца бяхме сигурни, че там живеят с главата надолу. По-късно в училище разбрахме, че и те си живеят като нас, само водата се изтича в канала с водовъртежче обратно на часовниковата стрелка. Още по-късно, че там са лудо влюбени в плаването под ветрила, че там някъде е Раят... И е скучно, ама много скучно!
В началото на юни 2009 г., двама млади българи оставят над 30 000 мили зад кърмата на любимата си яхта „Магнолия” и се завръщат във Варна след близо 30-месечно околосветско плаване. От България през Средиземно море, Канарските острови, Барбадос, САЩ, Мексико, Коста Рика, Панама, Нова Зеландия, Нова Каледония, Тайланд, Шри Ланка, Червено море, отново Средиземно море. През това време „Магнолия”, Васко и Ралица се преобръщат (с главата надолу) в Мексиканския залив, живеят половин година down under, почти стават „местни”, за да открият след завръщането си, че „хората в България са много умислени, не се усмихват, всеки ти се кара, дори и за най-малкото нещо. Независимо дали влизаш в магазина за хляб или нещо друго”. С две думи - много озлобени. Нещо нормално след като си бил дълго време извън страната и си свикнал с други човешки отношения... За Ралица и Васко обаче, ключовите думи си остават „любов” и „уважение”.
НАЧАЛОТО
Той, Васил Попов, е варненец на 35 години, работи във Варненския свободен университет. Тя, Ралица Делчева, е на двадесет и няколко години от Смолян. Идва край морето през 2001 г. Горе-долу от тогава двамата са заедно и работят по голямата си мечта. „Нямах абсолютно никакъв опит в плаването на море. Дебютът ми бе на 6-метрова яхта – отиване и връщане до Бяла, след това с нашата плавах до Балчик и Каварна”, признава Ралица. Васко винаги бил близо до морето – с баща си на рибарски лодки, по-късно с първия си сърф. „Желанието да притежавам собствена яхта си го имах от дете”, казва той. Постепенно, след лутането във варианти „купуване или строеж”, се избистря и идеята за околосветско плаване.
Бетонният корпус на „Магнолия” започва да расте край Варненското езеро. Проекта и чертежите на „Колин Арчър”-а Васко взема от Сашо Хермеса. В разработката е участвал и известният варненски ветроходец д-р Борислав Пенчев, по-късно Васко получава важния жокер „помощ от приятел” в лицето на инженер-корабостроителя Владимир Иванов. „Благодарен съм на всички, които ни помагаха – и с труд и със съвети. И до ден-днешен уважавам тези, които винаги съм смятал за специалисти и съм имал конкретни въпроси към тях”, казва Васко и нормално се опитва да избяга от вечния въпрос „А колко струва яхтата?”. „Не обичам да говоря за пари. Откакто сме се прибрали в България, хората само за това говорят. Все пак мисля, че цената на „Магнолия” е около 50 хиляди евро, без да включваме в сметките нашия и на приятелите труд. В Нова Зеландия можехме да купим подобна яхта за същите пари, но аз се чувствам сигурен, когато всичко мине през ръцете ми”, добавя Васил, подкрепен и от Ралица.
ПЛАВАНЕТО
„Магнолия” отплава от Варна през октомври 2005 г. С кратки спирки стигат Канарските острови. Тръгват да пресичат Атлантик извън сезона – през февруари 2006 г., вместо традиционния ноември. Следва Барбадос, от там с различни престои - Флорида, Мексико, Коста Рика, Панама. „В Ки Уест бе най-дългият ни престой –
На котва пред един от Галапагоските острови
На разходка с велосипеди на един от Галапагоските острови
Ралица Делчева шие скъсано ветрило по време на един от преходите.
На кораловия остров Рангироа - най-големият атол от архипелага Туамоту
около девет месеца. Там докувахме яхтата, сменихме и вала. По време на прехода ни в Мексиканския залив стана и преобръщането”, разказва Васил. Тридневен силен вятър, объркана от течението вълна и на „Магнолия” всичко е с главата надолу. „Големи поражения нямаше, голяма бе бъркотията в каюткомпанията, след което дълго време не стъпвахме там. По-късно усетихме голямата загуба - почти всички запаси от сладка вода бяха заминали заради пукнатини в пластмасовите туби. Наложи се да намалим дажбите”, разказва със смях Рали. Със сладката и солената вода са свързани и някои от веселите моменти, но за тях друг път... „Най-трудно ни бе в Торес Стрейт и в Червено море. Ралица дори се консултира с книгата на Владимир Геров-Вовата за преминаването на протока. Там течението е със скорост 4-5 възла, картите са неточни... В Червено море страдахме от неточни прогнози, силни насрещни ветрове и течения, имало е случаи когато не можем да мръднем и миля напред... И то с новия, по-голям винт”, добавят двамата. Всъщност Ралица и Васил остават сами след престоя в Нова Зеландия, до тогава им помагат двама чилийци и познати от България. Липсват и традиционните за плаващите домакинства растения и домашни любимци на борда - „създават проблеми в някои държави и изискват излишни грижи по време на плаване”.
DOWN UNDER
В Оуклънд, Нова Зеландия, срещат варненското ветроходно семейство Пенчеви. „Станахме много добри приятели с Борко, Светла, Митко, Веси и Лора. Местните проявиха интерес към нас, особено като разбраха, че ние сме строили яхтата. Смея да твърдя, че имаме много приятели по света, а най-много в Нова Зеландия”, единодушни са Рали и Васко. След шест месеца в кораборемонтна работилница, вече ги броят за местни. „Като гаранция за това ни продаваха резервни части и материали на цени с около 30% по-ниски, отколкото за чужденците”, спомня си Васил Попов. В Оуклънд „Магнолия” търпи и най-много промени. „Оригиналната” муфа от мотокар е сменена с английска PRM 402, упорните лагери от ГАЗ-56, нови охладители и нов по-голям винт.
На Зеления континент Васко и Рали записват и участие във ветроходна регата. „Не е като истинско състезание, но все пак за хора без опит като нас... Регатата беше за стари, „ретро” яхти. Участниците са там не заради надпреварата, а да покажат красотата на своето „бижу”. Невероятно красиви дървени ветроходи, невероятно красиви багри и много дружеска атмосфера”, връща се отново „там долу” Рали.
„КОР КАРОЛИ”
След връщането в България всички роднини и приятели не спират да ги подтикват да кандидатстват за Златния глобус „Кор Кароли”. Документите са подадени в срок, останалото го знаете: „...след детайлно обсъждане на кандидатурите и гласуване, за носител на „Златния глобус” за 2009 година комисията избра Васил Попов-шкипер и Ралица Делчева-екипаж на яхта „Магнолия”. В надпреварата надделяха аргументите, че плаването е около света, няма регистрирани аварии и инциденти вследствие небрежност, всички на борда са любители, но са проявили качества на истински моряци, основната част от пътя е проплавана от двама души екипаж...”. Мнението на шкипера: „Златният глобус трябва да се връчва за спортни постижения и за дълги и добре проведени плавания. Не съм съгласен с това да се отличават т.нар. „деливърита”. Защото това ти е работата - получаваш пари, за да докараш някаква яхта от едно пристанище в друго.
БЪДЕЩЕТО
На много места искаме да отидем, но не знаем кога ще настъпи момента, обобщава Рали. Може би отново тропиците или Антарктида, или Южна Америка? Или пак Нова Зеландия? Където можеш да живееш спокойно. Но в никакъв случай с главата надолу!
Станислав Викторов
Снимките са от архива на Васил Попов и Ралица Делчева