НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











РИКАРДО ТОСКАНИ – ГЕРОЙ ОТ СРЪБСКО-
БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА И АРХИТЕКТ НА БУРГАС

Изключително голям е приносът на арх. Рикардо Тоскани (1857-1828) за урбанизацията и модернизацията на Бургас. Името на този италианец много често се споменава в бургаските печатни и електронни медии. Някои от къщите, проектирани от него, сега са ресторанти (Родевата и Бозвелиевата) и техните собственици непрекъснато повтарят името на този именит проектант, когато рекламират заведенията си. Но, колкото и често да звучи това звучно италианско име в общественото пространство, толкова  фактите от биографията на неговия носител остават засенчени от легендата. За определени моменти от неговия живот досега са писали историкът на бургаската архитектура арх. Атанас Сиркаров и неуморната изследователка на живота на забележителните бургаски личности Веселина Казакова. Те засягат преди всичко дейността на арх. Тоскани в Бургас, а животът му преди идването му тук веднага след Сръбско-българската война (1885 г.) досега винаги е оставал в сумрака на изминалото време.
Напоследък с помощта на художника Кольо Кехайов успях да получа информация за рождената дата и месторождението на именития бургаски архитект. Според далечната потомка на Тоскани госпожа Марсела Щерн от Виена, той е роден на 4 септември 1857 г. в градчето Индуно Олона (Induno Olona), което се намира в областта Ломбардия, недалеч от провинциални център Варезе, близо до границата с Швейцария. Когато Рикардо се ражда, днешна Северна Италия била владение на Австрийската империя, но в ранната му младост през 1876 г. австрийската зависимост е отхвърлена.
Точната дата на пристигането на Рикардо Тоскани в България засега остава неизвестна. Можем да предположим, че след завършване на политехническо образование в Италия той е пристигнал в нашето Отечество през 1883 г. Тогава именно, след подписване на конвенция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя се продължава строителството на международната ж. п. линия в сектора от Саранбей (Септември) до София. След тази дата италианското дружество „Виталис” предприема строителни дейности и голяма група италианци, ръководени от инж. Бартел, пристигнали в България. Сред тях със сигурност е бил Рикардо Тоскани, който трябва да е бил един от лидерите сред своите сънародници. До този извод стигаме на базата на свидетелството на военния историк генерал Йордан Венедиков, който в книгата си „История на доброволците от Сръбско-българската война – 1885 г.”, издадена през 1935 г., на стр. 120 отбелязва героичното участие на италианските работници във военните действия срещу подтикнатото от Австрия нахлуване на сръбски войски в България. Тогава 70 инженери и работници сформират италианското Дружество за взаимопомощ (Mutuo Soccorso) и заедно с цялата си техника и голямо количество санитарни материали се присъединяват към защитниците на току що обединена, макар и частично, България. Председател на Mutuo Soccorso бил Рикардо Тоскани и това говори за неговия организаторски талант, който той тепърва ще проявява при урбанизирането на Бургас.
Генерал Венедиков подчертава великодушието и безкористния  ентусиазъм на младите италианци като изтъква отказа им от обезщетение в полза на семействата им, в случай че загинат в сражение. На първо място в съчинението на Венедиков фигурира името на ръководителя на италианските доброволци Рикардо Тоскани.
С техническите си средства и с уменията си на санитари италианците допринасят за спасяването на голям брой ранени в сраженията при Сливница и Пирот. Някои от тях загиват в името на България. След края на войната италианският крал Умберто І (царувал от 1878 до 1900 г.) удостоява със специален медал за гражданска доблест знамето на италианската доброволческа дружина Mutuo Soccorso. На лицевата страна на медала е гравиран гербът на Италия и с големи букви е написано “AL VALORE CIVILLE” („За гражданска доблест”), а на опакото в дъбов венец с панделка специално е отбелязано, че медалът е за знамето на Дружеството за взаимопомощ: “ALLA/ BANDIERA/ DELLA SOCIETA/ IN M(utuo).S(occorso) FR.A GLITALIANI /IN BULGARIA („На знамето на Дружеството за взаимопомощ на италианците в България”) и с малки и големи букви е гравирано: “Campi di Battalia/ da Slivniza a Pirot/  18 al 29 Nov. 1885” („На бойните полета при Сливница и Пирот/ от 18 до 29 ноември 1885 г.”). Датите на тези сражения, които са широко известни, всъщност могат да ни послужат като „граница, след която” (terminus post quem) Рикардо Тоскани е дошъл в Бургас. Това би могло да стане в 1886 г.
Лидерските качества на арх. Тоскани се проявяват и при строежа на бургаската катедрала „Св. Св. Кирил и Методи”. Освен с проектирането й той се занимава и с организирането на определени строителни операции. Една от тях е организирането на група италиански каменоделци, които се залавят с оформянето на декоративните архитектурни детайли. В книгата си „Светилото” Вида Буковинова споменава имената на повече от 10 италиански работници, но нито едно от тях не съвпада с имената на доброволците от Mutuo Soccorso цитирани от генерал Венедиков. Авторката на книгата за църквата „Св. Св. Кирил и Методи” е издирила изключително ценна фотография, в центъра на която виждаме младия арх. Рикардо Тоскани със свитък на чертеж в ръка. Вдясно от него виждаме отец Максим Фратев, който е председател на  Църковното настоятелство по време на строителството. На снимката пред тях са митрополит Гервасий и бургаските първенци: Димитър Бракалов, Сава Хаджидечев, бащата на поета Вен Тин Константин Тинтеров и др. Присъстват също така италиански и български строители. Отпред са насядали дечица –
Рикардо Тоскани (1857-1929).
Медалът, с който италианският крал Умберто І награждава знамето на италианските доброволци, ръководени от Тоскани по време на Сръбско-българската война.
Рикардо Тоскани (в центъра със свитък) при строителството на  катедралния храм „Св. Св. Кирил и Методи”. Вдясно от Тоскани отец Максим Фратев, Георги Генчев Бургазлиев, Ненко Попов и италиански работници. Пред Тоскани (от ляво надясно) Димитър Бракалов, митрополит Гервасий, Константин Тинетеров и Сава Хаджидечев. Пред тях са насядали дечица и италиански работници.
Скица от плана на къщата на Руси Кожухаров (сега Музей „Петя Дубарова”) с подписа на Рикардо Тоскани. В тази къща са родени и израснали художникът Иван Кожухаров (1934-1994) и поетесата Петя Дубарова  (1962-1979).
Подписът на Рикардо Тоскани
Катедралният храм „Св. Св. Кирил и Методи” – снимка burgasfoto.com
тогавашното бъдеще на Бургас. Присъствието на Негово Преосвещенство владиката Гервасий е показателно за датирането на снимката. Той става сливенски митрополит през 1897 г. Италианските работници и няколко вече оформени каменни детайла могат да се считат за доказателства, че снимката датира от един по-късен момент от самото началото на строителството. Въз основа на храмовия архив Буковинова пише, че те са работили  през 1898 и 1899 г. С голяма доза сигурност можем да твърдим, че тази ценна фотография датира от 1898 г.
Италианският консул в града и началник на Фаровата служба от Босфора до Констанца Йосиф Бонал насърчавал младия архитект да проектира и строи много други обществени и фамилни сгради в Бургас. Подписът му стои под проектите на редица красиви сгради в Бургас - хотел „Империал”, „Модерен театър”, къщите на Йови Воденичаров, д-р Миркович от Сливен, двете къщи на Йонидис, къщите на Иван Хаджипетров, Исак Презенти, братя Калиманови, Стефан Родев и др.
Художникът Кольо Кехайов ми предостави една скица от проекта на къщата на началника на Бургаската пожарна Руси Кожухаров. На този чертеж четем: : „Съставилъ Р. Тоскани”. Интересно е, че архитектът се подписва едновременно на български и италиански. Това недвусмислено говори за неговата дълбока любов към България и преди всичко към нашия град. Според Веселина Казакова Тоскани е бил женен за българка. Той съвършено ясно е съзнавал, че неговата личностна реализация се е осъществила преди всичко в Бургас. Сега, когато потърсиш името му, изписвайки на търсачката на „Гугъл” неговото име на италиански, то не се появява. Става обаче очевидно, че в малкото му родно градче Индуно Олона (Induno Olona) е роден само един знаменит състезател по колоездене - Луидже Ганна (1883-1953), станал шампион при Обиколката на Италия през 1909 г. За бургаския архитект Рикардо Тоскани, колкото и да търсиш, няма нито дума. В края на живота си, болен от туберкулоза, с надежда да оздравее, заедно със сина си той отива в Котел и там днес почиват останките на този знаменит бургазлия, вградил завинаги сянката си в най-представителната сграда на Бургас - катедралата „Св. Св. Кирил и Методи”.
Проф. д.и.н. ИВАН КАРАЙОТОВ