НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ВЪЗМУЩЕНИЕТО НА КАПИТАН АСЕН ДРЕМДЖИЕВ*
Всеки път, когато минавам покрай Военноморското училище, носещо името на Никола Йонков Вапцаров, ме обзема горчиво възмущение.
Неотдавна, в стар комунистически стил, в медиите, а може би и в училището, ритуално беше отпразнувана стогодишнината от рождението на Вапцаров. Едва ли не, най-великия наш поет. Това преля чашата.
Не ми прилича да давам мнения за поезията. Да си призная, не ме вдъхновяват, думи подредени за звукови ефекти. Също както операта; вместо да кажат това което мислят, те го пеят, проточват, увъртат... и с нетърпение чакаш да разбереш смисъла. То и в поезията, трябва да търсиш красотата, не в това което означават думите а в мелодичността на съчетанията им. Явно не съм дорасъл за това многопластово изкуство.
Но да се върнем към Вапцаров. Дали е велик поет; нещо, което се лееше от цялата шумотевица по случай юбилея, не знам. Знам само, че цар Борис попитал Елисавета Багряна, голям поет ли е Вапцаров. Тя смутолевила, че е поет, но не чак - голям! Тогава цар Борис заключил: „Заради една луда глава няма да затривам царщината!” и потвърдил смъртната му присъда. Това е края на един от българските терористи - лична съдба. Не трябва да се премълчава, че цар Борис е бил много близък приятел с бащата на Никола Вапцаров. Каква ли душевна борба го е терзала?
Моряшките качества на Вапцаров също са оспорвани. Бил е на стаж, като ученик- машинист, на миноносец „Смели” и после са го взели за два месеца на едно плаване до Близкия изток с параход „Бургас”. Това е цялата му моряшка кариера а останалата част от живота му е на брега.
Спомням си, преди доста време, беше 1983 г. юрисконсулт на варненското пристанище София Манчева, специално ми уреди среща с неин колега който се казваше Димитър Батаклиев. Той е бил на стаж, като ученик-машинист от Машинното училище, на „Смели”, по време когато командир на кораба е бил лейтенант Веселин Дремджиев. Възторжено, той ми разказва доста хубави неща от службата си с моя баща. Спомни си как спечелили първо място на състезанието по стоварване на десант, между миноносците и лично цар Борис раздал паричните награди.Въодушевен от спомените за баща ми, той не спираше: „Още го виждам, на кърмата на миноносеца, подпрян на леера с нахлузена до веждите фуражка, строго гледа и сърдито „гази” (мъмри) за някакво нехайство ученика Вапцаров, който стои мирно с наведена глава и пелтечел нещо оправдателно. Не след много време, баща ти го изгони от кораба. Къде е продължил стажа си не си спомням.”
Прекалено много се занимавахме с Вапцаров. Не мога да бъда съдник, но твърдо съм убеден, че той не е бил моряк в истинския смисъл на думата, макар че известно време е носел моряшка униформа. След като той няма и капка заслуга за морското дело, недопустимо е Военноморското училище да носи неговото име - това е политическа бутафория.
Защо, при избора, бяха пренебрегнати велики българи, изградили българското корабоплаване, създатели на морската ни култура и морско
Паметна плоча на кап. I ранг Георги Славянов
Паметна плоча на контраадмирал Сава Иванов
образование? Личности като Георги Славянов, Сава Иванов и Стефан Цанев потънаха в забвение. Това бяха високо интелигентни мъже, които обърнаха очите на българския селянин към морето. Едновременно с работата си по организиране на търговския и военен флот, те създадоха големи организации като Български Народен Морски Сговор, издаваха списания и вестници. Те научиха хората от вътрешността да летуват на море, като още от деца ги водеха на ученически крайморски колонии. Учредяваха и ръководеха плувни, гребни и ветроходни състезания. Много страници ще са необходими, само да отбележим това, което са сътворили тези гиганти на морската ни култура. Вече никой не ги помни.
Капитан АСЕН ДРЕМДЖИЕВ
25 януари 2010

* „Морски вестник” е готов да публикува и други становища по тази тема.
Капитан Асен Дремджиев не е прав в твърдението си, че личности като Георги Славянов и Сава Иванов са потънали в забвение. Поместваме снимките на техните барелефи от Алеята на преподавателя във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. На официалния сайт на ВВМУ - www.naval-acad.bg, можете да намерите информация за техните приноси в развитието на Морска България.