НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











СТРОИТЕЛИТЕ НА БУРГАСКОТО ПРИСТАНИЩЕ
Изследване на френската изследователка Ранг-Ри Парк-Баржо
Интересът на французите към Бургас и големия Бургаски залив датира още от първата половина на ХVІІІ век. Географът Жан Белен е един от първите, който забелязва предимствата на неговото разположение още през 1737 г. През втората половина на века подробно за пристанищния град пише френският консул в Смирна, роденият в Марсилия Шарл дьо Пейсонел (1727– 1790 г.), и след него името „Бургас” влиза в десетки географски справочници, издавани на световния по онова време френски език. Предимствата и недостатъците при приставане на кораби на мястото на старото пристанище най-подробно са фиксирани върху картата на Жак-Виктор Едуард Тетбу де Марини (1793 – 1852 г.) и в неговия подробен „Пилот на Черно и Азовско море”, издаден през 1830 г. в Константинопол. Следват подробните сведения на Ксавие Омер дьо Хел (1812 – 1848 г.), който подчертава, че през 1842 г. в Бургас дошъл французинът Жозеф Бонал, който забогатял тук, създал прочутата Боналова градина, станал консул на Италия и оглавил Отоманската фарова служба, която отговаря за корабоплавателните ориентири от Босфора до Констанца. С френска артистичност Омер дьо Хел предсказва голямо бъдеще на Бургас.
След Освобождението французите не само използват Бургас като пристанище, но и пряко се намесват в проектирането и построяването на модерното сигурно пристанище в града. И в наши дни френските специалисти по нова история Ранг-Ри Парк-Баржо и Доминик Баржо продължават да се интересуват от към пристанищата в Бургас и Варна. Ранг-Ри Парк Баржо е от корейски произход и работи в Изследователския център по изследване на Далечния изток в парижката Сорбона. Тя е посветила мащабно изследване върху историята на дружеството “Батиньол” („Строителното дружество Батиньол от създаването му до Първата световна война”; 1846 – 1914 г.), в която нееднократно става дума за пристанищата в Бургас и Варна, построени от неговите специалисти и с модерни за времето си машини. В кн. 2 – 3 от 2001 г. на българското издание „Балкански студии” Ранг-Ри Парк-Баржо е публикувала обстойна студия върху проектирането и строителството на Бургаското пристанище. Студията й носи многозначителното заглавие „Една реализация на френския цивилизационен гений в България: Бургаското пристанище (1898 – 1903)”. Това изследване се базира на подробна документация, която се съдържа във френските архиви, и от нея научаваме изключително много подробности за стопанската история на Бургас в края на ХІХ и самото начало на ХХ век. Авторката ни помага да осъзнаем, че както французите свързват големите си очаквания от настъпващия ХХ век и демонстрират това с построяването на Айфеловата кула (завършена през 1889 г.), така и ние българите можем да свържем по някакъв начин модернизацията на България и новопостроените вълнолом и каменни кейове на Бургаското пристанище. С официалното им откриване на 18 май 1903 г. от княз Фердинанд не само Бургас, но и нова България осезаемо започва да усеща предиствата и недостатъците на развихрилата се в Европа и Америка индустриална революция.
Съвършено естествено изложението на Ранг-Ри Парк-Баржо коренно се различава от емоционалния текст на Антон Страшимиров, който, бидейки свидетел на строителството, се вцепенява при вида и грохота на денонощно работещите драгажни машини. Френската изследователка обаче за първи път ни въвежда в изключително важни подробности, в самата специфика на проектантските и строителните действия. От прецизно цитираните документи ние разбираме техните огромните размери, които засягат не само града, но и целия Бургаски регион.
В първата част от студията си Парк-Баржо резюмира основни моменти от историята на френското строително предприятие „Батиньол”, което е готово да продължи строителството на Бургаското пристанище. То е започнало четири години преди това и по договор фирмата  „Кас и Ликенс” трябвало да го завърши до пет години. Тя обаче нямала строителен капацитет и не била в състояние да изпълни договореното. Българското правителство имало финансови затруднения през последното десетилетие на ХІХ век и с готовност приело предложението на мощното френско „Строително дружество Батиньол” да преработи и изпълни проекта. То имало възможност да разсрочва плащанията и дори внесло гаранция от 100 000 франка, за да получи поръчката. С основно преработване на проекта бил натоварен авторитетният инж. Адолф Герар, главен инженер на мостовете и шосетата на Франция и инженер-съветник на българското правителство.
Като използвахме книгата и студиите на Парк-Баржо и Доминик Баржо за отправна точка, успяхме да установим, че проектантът на Бургаското пристанище и главна фигура при строителството инж. Адолф Герар (1847 – 1921 г.) е роден на 3 юли 1847 г. в град  Раон-л’Етап, център на кантон в Лотарингия (Североизточна Франция). След завършване на политехническо образование инж. Герар става един от най-авторитетните проектанти и експерти в строителството на пристанищата. Освен с пристанищата на Бургас и Варна неговото име се свързва и построяването на пристанищата в Констанца (Румъния), Монтевидео (Уругвай), разширението на пристанището в Буенос Айрес. Той е привлечен като съветник при съоръжаването на  във Вахия Бианка (Аржентина) и Хераклея (Ерегли) и Яфа в тогавашната Османска империя. В книгата си за дружество „Батиньол” Парк-Баржо отбелязва, че Адолф Герар бил съветник на българското правителство по други транспортни съоръжения и че е бил награден с медал от княз Фердинанд при откриването на Бургаското пристанище. Сред наградените бил инж. Стоян Бояджиев от Сливен, който по това време бил началник на строителния отдел при Министерството на пътищата и съобщенията и оглавявал техническата контролна комисия при строителството на Бургаското пристанище.
Специалистите от дружество „Батиньол”, ръководени от инж. Марио Тона и помощник-инженера Йожен Паро), изцяло ревизирали направеното от техните предходници, съставили нов план и през юни 1898 г. продължили строителството. Голямата драга доплавала през септември същата година и това ускорило удълбаването. Имало редица трудности. Дъното на пристанищната акватория било скалисто и тинесто. Утайките лесно се разтваряли във водата и било необходимо продължително изчакване, за да се утаят отново и дъното да бъде изчистено от тях, а почистеният скален грунд да бъде перфориран и взривен. Първите строители не били разположили складовата база рационално. Всички материали и съоръжения били струпани на едно място и работниците на „Батиньол” трябвало да ги преподреждат, за да улеснят експлоатацията им. „Кас и Ликенс” не били подбрали каменни кариери с подходящи за пристанището скали. От „Батиньол” се ориентирали към добиването на блокове и ломен камък от кариерите при Карабаир (Черни връх) и Свети Никола (Черноморец). Парк-Баржо не споменава с какво е бил превозван добитият в тях строителен материал, но можем да предположим, че от Черни връх превозът е ставал с волски и биволски коли и това е създавало работа за селяни от околностите и крайните квартали на Бургас. Каменният материал от Черноморец сигурно е бил товарен на плавателни съдове и това трябва да е било изпълнявано от местни корабособственици, моряци и товарачи. Прави впечатление обаче, че в таблицата на работния персонал през 1900, 1901 и 1902 г. на Черноморската кариера са работили само двама каменари, докато на кариера „Карабаир” те са били съответно 127 през 1900 г., 69 през 1901 г., а през последната 1902 г. там е останал само един работник. Производители на „изкуствени блокове” (тогавашен бетон) са били 24 през 1900 г. и останали 14 през следващата 1901 г. Работническият персонал през 1900 г. бил 544 души и се смалил на 172 през 1902 г. Френските служители на обекта били 29 души, а работниците били по националност българи, италианци, гърци и турци. Ежедневно всички били под лекарското наблюдение на д-р Зарокоста, назначен с месечна
заплата 350 златни франка.
Картата на Бургаския залив от Тетбу дьо Марини.
Заглавната страница на „Пилот на Черно и Азовско море” от Тетбу дьо Марини.
Ксавие Омер дьо Хел (1812-1848).
Ранг-Ри Парк-Баржо
Бургаското пристанище през първата половина на ХІХ век. Литография от Й. Сисери и Ф. Бенуа.
Раон-л’Етап, родният град на Адолф Герар.
Пристанището по време на строителството.
Пристанището в 1911 г.
Част от вълнолома на пристанището.

Строителните работи, извършени от дружество „Батиньол”, продължили пет години - от 1 юни 1898 г. до 1 юни 1903 г. Между строителите и българските инвеститори от състава на ръководената от инж. Стоян Бояджиев техническа комисия често имало противоречия, но след кратки паузи на строителството винаги се постигало споразумение. В тази назначена от българското правителство комисия влизал и правителственият съветник инж. Адолф Герар. Вероятно той е играел решителна роля при преодоляване на противоречията. Така се стигнало до тържеството на 18 май 1903 г., когато княз Фердинанд лично възнаградил строителите и открил за корабоплаване Бургаското пристанище. Ранг-Ри Паркет-Баржо казва за българския владетел, че е осъществил амбициозна и комплексна дипломатическа дейност от идването си на престола през 1887 г. до 1912 г. Според нея неговата политика имала за цел да освободи страната от чужди влияния и да я модернизира колкото е възможно повече.
И наистина след 1903 г. новото Бургаско пристанище  разширило чувствително морските контакти на България с Европа и света. Френската историчка от корейски произход Парк-Баржо на базата на френски и български документи е съставила специална таблица, в която е остойностен  експортът от Бургас към Европа и света. В нея на първо място вече не е Турция, а Белгия. Износ за милиони златни франкове вече се осъществява и към Англия, Испания и Франция и за стотици хиляди франкове към Германия, Австро-Унгария, Египет и Италия. Само износът към черноморските пристанища на Русия през 1904 г. спада на едва 4 575 златни франка. Един завиден старт при влизането на България в орбитата на световната икономика още през първото десетилетие на ХХ век. Основен принос за това приобщаване към света има новото Бургаско пристанище. Неговата значимост през ХХ век и днес кънти като камбана в стиховете на Христо Фотев:
„Единствено в Бургаското пристанище
живота ме изпълва с възхищение”.

Проф. д.и.н. ИВАН КАРАЙОТОВ