НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











БЪЛГАРСКАТА МОРСКА КАМАРА БИЕ ТРЕВОГА

Член 31 от ЗДДС  възпрепятства развитието на корабоплаването и пристанищната дейност по река Дунав
До
Министъра на финансите
Г-н Симеон Дянков

Министъра на транспорта
Г-н Александър Цветков

Председателя на парламентарната
Комисия “Бюджет и финанси”
Г-жа Менда Стоянова

Относно: Доставки на стоки, предназначени за плавателни средства в международен рейс по река Дунав съгласно Закона за данък добавена стойност – в частност  корабно снабдяване с горива и необходимост за усъвършенстване на чл. 31 от ЗДДС
Уважаеми дами и господа,
На основание на получени писма до Българската морска камара от наши членове за съдействие и представяне на общия интерес, с настоящото се обръщаме към вас с молба за предприемане на съответни действия относно  разрешаване на следния казус:
С влизане в сила от 01.01.2010 г. на измененията  в чл. 31 от ЗДДС пред търговците, извършващи доставки на стоки и услуги за водния транспорт по река Дунав, се появяват проблеми, които допълнително влошават бизнес-средата и ограничават икономическите резултати на дружествата, ангажирани с обслужването на корабоплаването и пристанищната дейност.
Считаме за наложително да ви представим съответните аргументи за необходимост от промяна на данъчното облагане, както следва:
1. След проведени множество разговори от страна на нашите членове - пряко засегнати от промените в ЗДДС в сила от 01.01.2010 г., получихме копие от официалното уведомително писмо от комисията на Европейските общности, цитираща нарушение № 2008/4708 от 25.06.2009 г., подписано от Кarl Von KEMPIS, и становище, подготвено и внесено от комисаря Laszio KOVACS относно факта, че Р. България не спазва чл. 2 и чл. 148 от Директива 2006/112/ЕО.
2. Въпросното уведомително писмо е получено в Р. България през юни 2009 г. и не е сведено своевременно до знанието на заинтересованите браншови организации като нашата, въпреки значителния принос към държавния бюджет на нашите членове-фирми, работещи на пазара на снабдяването с горива по българското речно крайбрежие, които са внесли суми в размер на повече от 45 млн. лв. в държавния бюджет за 2009 г. под формата на акциз и ДДС;
3. Нарушен е принципът за “най-облагодетелствана нация”, въведен с повечето спогодби на Р. България за търговско корабоплаване с редица държави, като едностранно е подменен с т. нар. “вътрешен режим” - т.е. облагане с ДДС върху гориво-смазочните материали (ГСМ) за международните рейсове (посочваме, че повечето средно големи морски кораби редовно плават и в р. Дунав, влизайки през делтата или през Рейн - Майн).
Налице са противоречия със споразуменията за свободна търговия (в частта относно морското и речното корабоплаване), които едностранно блокират принципа за “най-облагодетелстваната нация”.
4. Режимът на река Дунав е конвенционално утвърден като международноправен режим на Европейски воден път (отчитайки факта, че при международното речно корабоплаване се пресичат редица държавни граници на държави от ЕС, но и на такива извън ЕС).
5. Особено  неправилно и неточно е въведеното с чл. 31 от ЗДДС неравноправно и различно ДДС третиране на доставки за кораби, предназначени за спасяване на човешки живот и имущество на море, в сравнение с тези на реката. Така според настоящия режим на ЗДДС, ако един кораб (включително спасителен кораб) трябва да зареди гориво или провизии, за да изпълни животоспасяваща спасителна операция по река Дунав, той трябва задължително да бъде обложен с ДДС, но ако същият кораб спасява хора в “открито море”, той ще има нулева ДДС ставка! Въведената разлика е лишена от смисъл. Нима може да се обезкуражава и игнорира спасяването по река Дунав (което е международен и общочовешки дълг), а да се стимулира само това в “открито море”? Тук с особена острота се налага да посочим, че чл. 31 от ЗДДС пряко противоречи на смисъла и текста на чл. 1, ал. 1, буква “а” от Международната конвеция по спасяването, 1989 г. (ДВ, бр. 23 от 28.02.2008 г.), където императивно е определено, че “спасителна операция” е такава операция, когато се извършва “във всякакви други води” - включително и речни.
6. В новата си редакция чл. 31 от ЗДДС обективно не е съобразен с Решението от 14.09.2006 г. на Съда на Европейските общности (обединени дела С-181/04 и С-183/04), което определя, че нулевата ДДС-ставка е приложима въз основа на прилагане на основополагащия критерий “плаване извън териториални води”.
Съгласно т. 16 от Решението, издадено от преюдициалната процедура, това означава, че приложимостта на нулевата ставка за страните от ЕС е обусловена единствено от факта на плаване извън териториалните води - т.е. пресичане на държавна граница. А напускането на териториалното море означава напускане на държавната, т.е. данъчната и митническата територия на държавата, съгласно чл. 18 и чл. 5, ап. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България (ДВ, бр. 12/2000 с изм.).
За съжаление новата редакция на чл. 31 ЗДДС се явява резултат от едно неточно тълкуване на посоченото съдебно решение. Това е така, защото духът и смисълът на решението задължава, че нулевата ставка е обвързана само и единствено с обстоятелството “пресичане на границата, т.е. излизане от държавната територия”. Но не и навлизане в “открито море”. Не подлежи на съмнение, че водната граница на страната е външната линия на териториалните води съгласно термина “териториално море”, въведен от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. и от по-старата Конвенция за териториалното море и прилежащата зона от 1958 г., т.е. Съдът на Европейските общности въвежда за решаващ критерий за нулева ставка в ЕС преминаване на (излизане от) водната граница на държавата-членка.
7. Река Дунав е международен воден път, но в своя горен участък тя се явява типичен вътрешен за ЕС воден път. В своя долен участък река Дунав представлява външна граница на Общността. Това обстоятелство очевидно не е било съобразено при въвеждане на новата редакция на чл. 31 от ЗДДС. Тук в законодателен аспект не е съобразено определението за “вътрешни водни пътища”, дадено в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 2/2003 г. на Министерството на транспорта. Прилагаме становище по въпроса от проф. Владимиров, председател на Българската асоциация по морско право.
8. Чл. 31 от ЗДДС в настоящия си вид противоречи на чл. 1 и на целите на Спогодбата между правителството на Р. България и правителството на Словашката република за международни комбинирани превози (ДВ, бр. 32/2001 г.), която въвежда равнопоставеност във фискалното и административното третиране на превозите и превозвачите по море и вътрешните водни пътища на Европа; същото се отнася по аналогия и за останалите спогодби за свободна търговия, сключени от нашата страна.
9. Очевидно е, че при международното плаване по река Дунав ползващите облагаеми доставки плавателни съдове не плават  в териториални води (т.е. териториално море). Поради това те не следва да бъдат третирани по различен фискален ред в сравнение с плавателните съдове, плаващи в международен рейс извън териториалните морски води.
10. Приетата през 2006 г. Директива отразява обстоятелствата за времето към момента на приемането й, т.е. само за вътрешните водни пътища на Европейския съюз, и е изработена за масива от държави с общи сухопътни границзи в Ценрална и Западна Европа, без да предвижда и без да отчита статута международен воден път по долното течение на река Дунав, където реката представлява държавна граница за България (приета в ЕС по-късно - през 2007 г.), и е заобиколена от държави, които не са членки на Общността и приложението на директивата огледално за България в случая е невъзможно и недопустимо.
На основание гореизложените аргументи и с цел разрешаване на създадената затруднена  ситуация за българския бизнес предлагаме приложението и редакцията на чл. 31 от ЗДДС да бъдат приведени в съответствие с изискванията за равноправно, обосновано и справедливо фискално третиране.
Предлагаме това да стане чрез своевременно издаване на тълкувателен вътрешноведомствен инструктивен акт, насочен към органите на данъчната администрация по повод приложението на чл. 31 от ЗДДС в смисъл, че върху облагаемите доставки за плавателни съдове, плаващи извън територията на страната по международна дестинация. Отчитайки, че критерият за въвеждане на нулевата ДДС-ставка е плаването извън данъчната и държавната територия на страната, то режимът и условно понятието “открито море” по чл. 31, т. 2, букви “а”, “б” и “в” от ЗДДС ще се отнасят и спрямо плавателните съдове, напускащи държавната граница на Република България по р. Дунав (демаркационната линия по Конвенцията, 1908 г.) с предназначение за международно плаване.
За изготвяне на официалното ви становище по съответния казус сме готови да съдействаме на вашите експерти.
С уважение
к.д.п. АНДРИЯН ЕВТИМОВ,
председател на БМК

Бележка на редакцията: “Морски вестник” помества това открито писмо на Българската морска камара, защото е съпричастен към тревогата на българските фирми в сферата на речния транспорт. Писма с подобно съдържание Българската морска камара е изпратила и до Цветан Симеонов - председател на Българската търговско-промишлена палата, и до Божидар Данев - председател на Българската стопанска камара. Време е браншовите организации да си припомнят за девиза, издигнат още преди 90 години от Българския народен морски сговор: “Към морето и Дунава - за напредък!”

В рубриката „Документи” за м. февруари 2010 г. можете да прочетете още:
1. Писмо на Българската морска камара до председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев относно съдействие пред държавните институции във връзка с промени в ЗДДС, ограничаващи дейността на българските търговски фирми в сферата на речния транспорт.
2. Писмо на Българската морска камара до председателя на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов относно съдействие пред държавните институции във връзка с промени в ЗДДС, ограничаващи дейността на българските търговски фирми в сферата на речния транспорт.
3. Уведомително писмо от Комисията на европейските общности относно нарушение 2008/4708
4. Становище по казуса от Сдружение „Българска асоциация по морско право”