НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











МОЯТ ИЗБОР – ПОДВОДНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
(автобиографично есе в контекста на поемата на о.р. к.1р. Чони Чонев „Подводничари”)
Посвещавам на моите колеги!

Гордеех се! Гордеех се с Българската армия и още повече с Военоморския флот. Гордеех се с народа си. Гордеех се с историята му.
1976 година... Курсант съм ! За пръв път съм сам. Чувствам се самостоятелен, по-спокоен и по-силен. Чувствам, че имам възможности, че имам дух и воля да победя. Но какво? Около мен няма нещо, с което мога да се преборя. Нещо ясно, нещо голямо, което да хвана и тръшна с победен вик на земята. Напротив! Много различно и пак някак си много еднакво, наситено с нервозност, напрежение и най-страшното - наситено с безсмислици - курсантското ежедневие.
Безсмислици, но не една - две, а огромно количество, наред със смисленото, големи и малки и все нови и нови! Първи сблъсък с безсилието, с разочарованието, с простотията и глупостта. Бързи ставания, бързи лягания - секундомер, незакопчано копче - едно неизлизане, бягане, строева подготовка, дневалство - безкрай, учиш - но не запомняш, вечер – „кордон” двама души един срещу друг, приветстваш на единия, но другият те връща - и пак до безкрай.
Не! Гордоста остава. Започваш постепенно да усещаш, че има безсмислени неща и те са преходни, но има и непреходни смислени, съдържателни. И виждаш още, че първите - безсмислените се виждат, набиват се в очите, блестят, блъскат се в тебе навсякъде, а тези истинските са тихи, безмълвни, неми. Можеш само да ги усетиш и то не всеки може и то не всякога. Накрая разбираш, че и едните и другите са нужни, просто защото са част от цялото, което ни заобикаля, защото са такива, както и  всичко останало - противоположности в единство и борба.
Завършвам училището. Познавам се. Поставил съм си за задача да преодолея всичко, да завърша с отличие. Постигнал съм го. Знам силите си, знам какво мога. Вече знам нещо важно - че мога да търпя. Всъщност още не съм научил най-важния си урок - че с глупостта и бездарието, особено когато са облечени с власт, човек не може да се бори, че те са нужни толкова, колкото и всичко останало.
Но за какво са нужни? Защо?... Объркан съм. Не всичко разбирам. Но съм със самочувствие. Лейтенант съм, имам право на избор и избирам - ПОДВОДНИЦИТЕ!

Пълният текст можете да прочетете в рубриката “Спомени на флотски ветерани”.