НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











БУРГАСКИЯТ ВЕСТНИК „ФАР” ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ ПРЕЗ
М. МАЙ 90 ГОДИНИ
*
Най-старият вестник, издаван без прекъсване в България – бургаският „Фар”, е драгоценен капитал не само на националната журналистика, а и на съвременната българска култура. На тази мисъл навежда и писмото на Вежди Рашидов – министър на културата, влетяло ненадейно в редакцията на „Черноморски фар” като подранила лястовица в мразовита мартенска утрин край морето.
Ще припомня с няколко думи историята на вестника. Първоначално  излиза като седмичен вестник за търговия, икономия, стопанство и информация на Американо-българското представителство в града. Издаването му е уреждано от редакционен комитет, а печатането му през 1920 г. е ставало в печатницата на Стефан Д. Боев. През 1924 г. вестникът се слива с „Бургаски фар”, започнал да излиза наскоро в града.
Запасният генерал Стоян Йосифов пуска първия брой на своя ежедневник „Бургаски фар” на 9 април 1924 г. Тогава той дори не подозира, че ще постави началото на най-разпространения извънстоличен професионален български вестник.
Дълго и трудно е утвърждаването му, но и плодотворно. През 1942 г. вестникът получава най-висока за времето си национална оценка: вписан е в издадения в София „Златен алманах на България”, заедно с институции, творби и издания допринесли най-много за духовното, социалното и материалното възвисяване на България.
Почти цял век вече бургаският „Фар” е верен на своите първоначално огласени принципи: „Честната преса трябва да бъде по-силна от другата. Ако вестникът има недостатъци, покажете ни ги, за да го издигнем на висота (бр. 1, 9 април 1924 г., стр. 1, в маншета, вдясно от главата)”. Тази позиция се препотвърждава и от блестящия журналист (ще добавя от себе си – „фаропазач”), главния редактор Светлозар Ловджиев, който след преврата на 19 май 1934 г. пише: „От тази малка трибуна ние и занапред ще казваме своята дума по всичко онова, което интересува, което болно засяга обществото; ще ставаме изразител на народните болки и тежнения; ще се борим за възтържествуването на правдата, истината и красотата над лицемерието, подлостта, безчестието и лъжата… Ние сме там, където сме били вчера, където ще бъдем и утре: на фронта на справедливостта, като обективни и безпристрастни служители на истината” (7 юни 1934 г., в незабравимата за бургазлии рубрика „От кулата на фара”).
„Бургаски фар” с неговите журналисти – двама-трима души, но и със сътрудниците си - десетки най-талантливи пера от цялата страна, оставили трайна следа в българската журналистика и публицистика: Васил Павурджиев, Методи Вечеров, акад. Константин Петканов, Петко Росен, Стилиян Чилингиров, Добри Немиров, Павел Спасов, Антон Страшимиров, Д. Б .Митов, академик Михаил Арнаудов, проф. Асен Златаров, Стефан Каракостов, д-р Стефан Максимов, Людмил Стоянов, Мария Грубешлиева, Стефан Станчев, Божидар Божилов, Любомир Дойчев, Тома Измирлиев (Фома Фомич) и мнозина още, успява да се задържи сред най-престижните и ценени периодични издания в България.
На страниците на „Бургаски фар” се раждат изявени сатирици и хумористи в новата ни литературна история. Тук на 9 юли 1938 г. изгрява сатиричният талант на ученика от Мъжката гимназия в Сливен „Добри Чинтулов” Димитър Стефанов – Радой Ралин. Първите си епиграми в хумористичната страница „Козирог” Радой подписва с псевдонима Рали К., след това се появяват псевдонимите му Радой Ралин, Волен Младенов,
Раликор, Димитър Ралин, Ралко, Далилин, Огняна Бунтарова. Обект на сатирата на Радой са политически ренегати, спекуланти, крадци на държавни средства, бездушни новобогаташи, привърженици на нацистите, известни писатели и др.
„Бургаски фар”, с неговия собственик Йосиф Ст. Йосифов и главния му редактор Св. Ловджиев, въпреки политическите и историческите превратности - бомбените атентати през 1925 г., превратът на 19 май 1934 г., потъпкването на Търновската конституция, икономическата криза през  1929-1934 г., войната през 1939-1945 г. и др., успява с рицарско достойнство и чест да бъде страж на социалната справедливост и демокрацията.
Вестникът свято е пазил своята независимост. Той е давал колоните си на хора с различни политически убеждения - комунисти, земеделци, социалдемократи, радикали, сговористи, националлиберали, националсоциалисти. Не е коментирал позициите на авторите - оставял е това да стори читателят. На 31 юли 1940 г. в бр. 5605, например, вестникът отпечатва с псевдоним статия на аташето по печата на английското посолство в София Норман Дейвис. От същия автор са публикувани и други статии в разгара на войната между хитлеристка Германия и Англия.
Вестникът се разпространява в 2000 до 5000 тираж не само в цялата Бургаска област, но и във Варна, Плевен, Търговище, Видин, София, Пловдив, Панагюрище, Хасково. На две или четири страници със забележителна архитектура и графика, и със специални притурки -  страници за култура и стопански проблеми, той е очакван навсякъде.
Вестникът спазва същностен принцип в информационното осведомяване: важно е да поднесеш първи новината на читателя. „Бургаски фар” се появява по будките за продажба рано, още в 4-6 часа сутринта, докато софийските вестници идват в Бургас с влака  едва в 14 часа. Новинарят е Васил Стефанов Козаров - стенограф. Той стенографира новините от Радио Москва и Радио София в 16 и 18 часа. Печата ги на машина и ги предава за подбор на Св. Ловджиев, който определя шрифтовете, графиката и макетите на страниците, акцентира заглавията, подзаглавията и пасажите с получерен шрифт за привличане вниманието на читателя.
На 10 септември 1944 г. вестник „Бургаски фар” променя името си на „Народен фар”. Запазва го до 1 май 1950 г., когато излиза като „Черноморски фронт” и става орган на ОК на БКП, ОНС и ОК на ОФ. От 2500 стига до 90 000 тираж през 1980 г. Помня как го чакахме на РЕП-а в Малко Търново. С него идваха големите новини. Въпреки, че обслужваше една партия и система, той не престана да работи в духа на демократичните традиции на „Бургаски фар” и често бе обект на „загриженост на Партията”.
През този период му отдадоха младост, талант, сили и здраве поколения бургаски журналисти като Никола Карагеоргиев, Иван Попов, Иван Урдов, Стойчо Гоцев, Стойчо Стайков, Желязко Кьосев, Кирил Янев, Руско Джендов, Слави Димитров, Пенчо Минков, Тодор Георгиев, Снежана Бакалова, Иван Георгиев, Стефан Христов, Слави Матев, Йорданка Хараламбова, Ана Стоянова, Георги Томов, проф. Христо Дичев, Христо Шарлопов, Георги Луков, Евдокия Симеонова и десетки още колеги.
Днес „Черноморски фар” е частно издание на работещи в него журналисти от най-младото поколение - и нека да добавя от себе си: отново „Фарът” е вестникът на Бургас. Ежедневни са усилията на младите му списватели да запазят добрите традиции от дълголетния живот на най-четения и най-разпространявания „провинциален” вестник в България: да бъдат там, където са били вчера, където ще бъдат и утре - на фронта на справедливостта, обективни и безпристрастни служители на истината по дългия път към светлината.
Отбелязването на 90-годишнината на най-продължително издавания български вестник през м. май 2010 г., както посочва в писмото си Вежди Рашидов, съвпада със световната инициатива, приобщила към себе си 450 фара от 51 държави - МЕЖДУНАРОДНИЯТ УИКЕНД НА ФАРОВЕТЕ. Верен на своето име и на гражданското си кредо, вестник „Черноморски фар” поощри създаването на национален проект „Български черноморски фарове`2010” - начинание, което получи патронажа на президента на Р. България. Проектът ще фокусира общественото внимание върху българските морски фарове, защото те не са само мълчаливи морски стражи, а и  паметници на нашата култура.
Фаровете на Шабла, Калиакра, Варна, Камчия и нос Св. Атанас, нос Емине, нос Поморие, Св. Анастасия, Св. Иван и Маслен нос - и разбира се 90-годишният „Черноморски фар”, са се превърнали отдавна в символи на стремежа ни към светлина и търсене на верен път в бурното море.
д-р Стeфан ПЕЙКОВ -
Международен търговски и културен център "ГЕОПАН" Бургас

* Историческите данни за вестника са по материали, съхранявани в ДА „Архиви” - ТДА Бургас, Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, Архив на БАН, Регионална библиотека „П. К. Яворов” и документацията на вестник „Черноморски фар”- Бургас (б. м.)