НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ЕДНО ВИЖДАНЕ ПО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА
ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНА ЛОДКА С-34

След откриването и идентифицирането на останките на загиналата съветска подводна лодка С-34 в края на август 2010 г. от група български водолази стана възможно създаването на версии за нейната гибел.
Като човек служил достатъчно дълго и управлявал подводна лодка, а също с голям опит в плаването и познаването на условията на плаване в българската черноморска зона, бих искал да споделя някои мои виждания и разсъждения по обстоятелствата на гибелта на С-34 за доближаване до възможната действителна обстановка, тъй като понякога се лансират най-различни нехарактерни или невъзможни версии просто поради непознаване на условията на подводното плаване в този район. Внимателното анализиране на всички налични данни, а това е един от малкото случаи на загинали подводници, в които има и последващи данни и улики, позволява до голяма степен да се пресъздаде цялостната обстановка на трагичната гибел.
Самото местонахождение на открития обект показва, че в момента на унищожаването подводната лодка се е намирала в заповяданата й за действие позиция (№ 21 или 22 няма значение и тук помощ могат да окажат съветските архиви), а точката на откриване конкретизира мястото – на 35 м дълбочина и на 10-15 мили източно от н. Емине.
Фактът, че подводната лодка се намира на дъното, разцепена на две в района на централния си пост, показва, че това е следствие от мощен взрив на мина непосредствено под нейния кил, а не от нападение на авиация. Действията на авиацията трябва да се считат за изключени и по други съображения – силен източен/североизточен вятър 15-20 м/сек (а може би и повече?), което по това време на годината – 12-15 ноември 1941 г. в този район е напълно нормално състояние. Всеизвестно е също сред българските моряци, че районът на н. Емине се характеризира с неприятно вълнение. За хидро- и метеорологичните условия ще стане дума по-нататък и то с голяма степен на вероятност, защото всичко е непосредствено свързано с намирането на 15 ноември на созополския плаж на телата на помощник командира Виолет Душин и боцмана на подводната лодка Фрол Терехов.
И така, предположението, че екипажът е разбрал, че подводната лодка е намотала на един от винтовете си минреп и е започнала да тегли мината заедно с нейната котва, е най-близко до вероятно случилото се. Това се разбира от опитния командир и екипаж както
Рисунка 1
Райони на открити потопени съветски подводни лодки в български териториални води
Рисунка на съветска подводница тип „С”
по стържещите звуци по корпуса, така и от забавянето на движението и нарушаването на нормалното управление на подводния обект в подводно положение.
Какви могат да бъдат действията на командира в този случай: изплаване в надводно положение, удържане на кораба с най-малък ход срещу вятъра и вълнението, така че да се създадат най-благоприятни условия за работа по винтовете и изпращане на група опитни хора на кърмата да прережат въжето или да се опитат да го размотаят. Бавното движение срещу вятъра ще осигурява мината да остава далеч зад кърмата и заедно с това ще бъде удобно за работещите под водата. Всички тези сметки и предположения вероятно са били нарушени от фактическото състояние на времето и морето - свиреп североизточен вятър 15-25 м/сек и вълнение 3-5 бала, което генерира вълна до 2-4 м. За това време на годината не е изключено и температурата на въздуха да е била около нулата.
Как се прави това: подготвят се двама от екипажа, инструктират се подробно за действията им, обличат се в спасителни водолазни облекла, подводната лодка изплава, командирът и сигналчикът заемат местата си на мостика и работната група се извежда на палубата. Перископът остава вдигнат, за да може да се води допълнително наблюдение от вахтен офицер за хоризонта и въздушната обстановка. Всичко действия стават много бавно, с пъплене по надстройката, тъй като вълни заливат корпуса, а корабът получава големи кренове и диференти. Вероятно се е наложило да се спре хода, тъй като да се върти единият винт, когато под водата ще слизат хора за работа по другия винт, е лудост. И понеже за тази операция са нужни десетки минути, вятърът постепенно снася и обръща подводната лодка от изток-североизток към север, при което силно се забавя и спира нейното движение, а корпуса започва да се накренява ужасно (до 600-700) от бордовото клатене. Какво става с мината: тя се намира под водата и не се носи от вятъра както кораба, а изостава, т.е. премества се към средата на корпуса, като и полека-лека се приближава по дълбочина до него. Едновременно с това мината се подхвърля от вълната нагоре надолу и наляво надясно: който е плавал в силен щорм с подводна лодка знае, че вълната може да е достатъчно „дебела” и да се разпространява на дълбочини до 60 метра и дори повече.
Дали изобщо водолазите са успели да извършат някаква дейност не е ясно, но в даден момент мината достига и се удря в кила на подводната лодка, с което всичко приключва: корпусът се разцепва и потъва, вероятно на курс около 00, водолазите загиват мигновено, но продължават да се носят от течението, а командирът, сигналчикът и други членове на екипажа загиват и потъват в своите кожени облекла и тежки зимни обувки.
Че обстановката е била такава, може да се съди по това къде и кога са намерени телата на двамата водолази: след 24-48 часа на разстояние 30-40 мили по направление 225-2300 от мястото на взрива. Това би означавало течение Vт със скорост 0,8-1,4 възла и курс 225-2300. Ако времето е било безветрено и спокойно, то телата на водолазите е трябвало да се отнесат надолу към турското крайбрежие или поне към Царево - Ахтопол.
Тук вече трябва да се поработи на щурманска карта (виж. Рис. 1) и да се използват някои специални методи за определяне на течението за подводните лодки. Тъй като в този район градиентното течение Vгр е 0,5-0,7 възла с направление 1800-1900, векторното изваждане би ни дало ветрово течение Vт със скорост 0,7-0,8 възла и направление около 2700 („Методика за практическо отчитане на ветровото течение в счислението на подводното плаване“). Съгласно приложената в Методиката таблица за образуването на такова течение е необходим вятър Vвят със сила 15-20 м/сек и направление от 45-600. Това означава силен (и вероятно студен) североизточен/източен вятър, който създава голямо вълнение и предварително обрича опитите за спасяване на подводната лодка на неуспех.
За съжаление оплитането на корпуса на подводната лодка с рибарски мрежи и въжета едва ли ще да де възможност да се открие мястото на котвата на мината и нейния минреп за по-подробен анализ на последните мигове преди взрива.
Повдигнатата в друга публикация версия, че двамата облечени във водолазни спасителни облекла подводничари са били изведени за ремонтни работи от подводната лодка през торпедните апарати, е несъстоятелна поради факта, че това е изключително сложна операция, която не е била по силите на тогавашните екипажи и техническо оборудване, да не говорим и за сложната метеорологична обстановка.
Другата възможна вероятност, че двамата са се спасили след гибелта на подводната лодка чрез излизане от торпедните апарати, също е малко правдоподобна, тъй като длъжностите и на двамата подводничари са такива, че изискват тяхното намиране при аварийната ситуация в централния пост, а не в крайните отсеци, където са торпедните апарати. Т.е. те биха загинали веднага с останалия екипаж, ако не са били изпратени преди това извън подводната лодка.
Има една малка вероятност двамата подводничари да не са загинали веднага, а да са отнесени от вълната преди взрива и да са починали по време на дрейфа им към брега.
Както и да е, край българските брегове преди много години се е случила изключително сложна ситуация, в която успехът не е бил на страната на човешкия фактор. Конкретните военнотехнически трудности и човешки трагедии при този случай трудно могат да бъдат разбрани, без човек да е по-дълбоко запознат със спецификата на невероятно трудната и опасна подводничарска професия, при която дори и в мирно време се случват трагедии, които понякога с месеци и години вълнуват хората по целия свят.
От друга страна, трябва да най-сетне да се внесе пълна ясност, без да се вкарват политически и емоционални аспекти, че по нашето крайбрежие преди повече от 65 години българските военноморски сили са постигнали забележителни резултати по унищожаване на противникови подводни лодки чрез използване на минно оръжие, което би следвало да бъде наша бойна национална гордост. Трябва да приемем най-накрая, че всъщност не атаката на миноносеца „Дръзки“ по крайцера „Хамидие“ е върхът на българското военноморско майсторство, а потапянето на няколко (следва да се изясни точно колко, къде и с какво) подводни лодки при защитата на българското крайбрежие.

Загинали съветски подводници 1941-1944 г. в български териториални води:

Щ-210 - на 4 мили от н. Шабла, открита през 1983 г., обследвана през 1987 г. и 12,13 и 26 юни 2007 г. Командир И. Л. Зельбст. Загинали 46/47 д., март 1942 г. на минно заграждение. Поставена е паметна табелка.

Л-24 - н. Шабла, обследвана през 2-7 юни 2009 г., на дълбочина 60 м. Командир капитан III ранг Георгий Апостолов. 24 декември 1942 г. на минно заграждение. Загинали 57 д. Поставена е паметна табелка.

Щ-204 (Минога) - потопена 6-9 декември 1941 г. пред Камчия - Бяла, вероятно от патрулиращи български военни кораби/самолети (загинали 43/46 души), командир капитан-лейтенант Иван Михайлович Гриценко. Открита през1983/1984 г., обследвана през 1988 г.

Щ-211 - ноември 1941 г., на мина, южно от Варна, на 6 мили от н. Атанас, на дълбочина 25 м., открита 2000 г., обследвана през 2003 г. Командир капитан-лейтенант Александър Д. Девятко. Загинали 44 души. През лятото на 1942 морето изхвърля край Бяла труп на подводничар с документи на името на старши лейтенант Павел Борисенко, помощник -командир на Щ-211, погребан във Варна. (И тук е поставена паметна табелка - бел. ред.)

С-34 - около 12-15.11.1941 г., на мина, 10 мили източно от н. Емине. Командир капитан III ранг Я. М. Хмельницкий. Загинали 51/48? д. На 15.ХІ.1941 г. на скалите до Созопол морето изхвърля на брега два трупа. Те са били облечени в гумени хидрокостюми и са имали дихателни апарати. След близо тридесет години се установява самоличността на загиналите. Товa са Виолет Лаврентиевич Душин - помощник-командир на подводната лодка С-34, и Фрол Дмитриевич Терехов - боцман на подводницата.
Общ брой на загиналите подводничари: 241 души.

Офицер от резерва капитан I ранг Николай ЙОРДАНОВ,
Съюз на подводничарите в Република България

Бележка на редакцията на „Морски вестник”: Публикуваме изложението на о. р. капитан I ранг Николай ЙОРДАНОВ с удоволствие, защото в него има направен професионален анализ на критичната ситуация, в която най-вероятно е попаднал екипажа на съветската подводница С-34. В статията има и някои фактологични неточности (гробът на старши лейтенант Борисенко не е открит и до днес, позицията на С-34 категорично е № 22, защото по това време на позиция № 21 е Щ-211), което изобщо не намалява значимостта на идеите, изказани от автора. Колкото до преоценяването на основните бойни постижения на нашия флот във войните, „Морски вестник” ратува за тази идея повече от едно десетилетие и се радва, че казусът излиза отново на дневен ред. Разбира се, както винаги, сме готови да поместим и други, различни становища по повдигнатите въпроси.