НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











РУСКИЯТ ЕСКАДРЕН МИНОНОСЕЦ „ЛЕЙТЕНАНТ
ПУЩИН” И БЪЛГАРСКАТА МОРСКА ИСТОРИЯ

Наскоро в няколко специализирани руски морски интернет-сайта се появи сравнително качествена снимка на ескадрения миноносец „Лейтенант Пущин”, който е свързан пряко и с българската морска история. Това е добър повод да обърнем поглед назад и да си припомним за втората българска морска победа, която и досега не се радва на популярността на първата – успешната торпедна атака на отряда български миноносци и попадението на „Дръзки” в турския крайцер „Хамидие (8/21 ноември 1912 г.). Събитията са не само съизмерими, но и в някои отношения потопяването на противников ескадрен миноносец по време на война може да се окаже с по-голямо значение от извеждането от строя на противников крайцер.
Затова преди време си позволих да изкажа твърдението, че колелото на военноморската ни история не може да се върти само и единствено около торпедото на „Дръзки”. Защото в крайна сметка турският крайцер не е потопен, а е изведен от строя за малко повече от месец. В Първата световна война „Хамидие” се прославя с успешните си бойни действия, поради което напълно логично в турското адмиралтейство всяка сутрин държавното знаме на южната ни съседка на едната от мачтите на този кораб, а най-голямата учебна зала в турската Военноморска академия носи неговото име. Логично е и в българския Военноморски музей експонат № 1 да бъде именно торпедоносецът „Дръзки”, предал щафетата последователно на две фрегати от състава на нашите ВМС с това име. Всичко е въпрос на гледна точка.
А моята гледна точка за съпротива срещу забравата е солиден морски аргумент: в морската война победа се присъжда при потопяването на противниковия боен кораб, както във въздушната война за победа се смята сваленият противников боен самолет. Тогава логично възниква и въпросът: кой е първият потопен от българските ВМС противников боен кораб? И ако не посочим такъв, формално ще излезе, че българските военни моряци, участвали в две световни войни, в продължение на 130 години нямат своя победа. А във военноморската ни история има славни страници. В успешното миночистене след Първата и след Втората световна война например има епизоди, които с основание са законна гордост за няколко поколения военни моряци. И тук се натъкваме на необясним парадокс: с миночистенето можем да се гордеем, а с поставянето на минни заграждения, довели до потопяването на противников боен кораб в български териториални води по време на война – не?!
За какво става въпрос? На 13 (25 януари) 1916 г. три български торпедоносеца: „Шумни”, „Строги” и „Смели” лидират преустроения като минен заградител мобилизиран кораб на Българското търговско параходно дружество „Борис” при поставянето на минни заграждения на южните подходи към Варненския залив. Под ръководството на лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Кирил Минков, изстрелял торпедото на „Дръзки” срещу „Хамидие”, миньорите на лейтенант Александър Тодоров поставят осем банки (полета) от общо 124 мини. Шест дни по-късно същият отряд извършва минно заграждение и пред входа на пристанище Бургас, като в четири банки са поставени общо 100 мини. Всички те са от партидата 560 германски галваноударни мини от типовете „Карбонит” и „Е-голяма”, доставени през декември 1915 г. На 25 февруари (нов стил – 9 март) 1916 г. на Варненското минно заграждение пред нос Иланджик се натъква и взривява, след което се разчупва на две половини и потъва руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”.
Тези факти са известни на нашите историци и преди мен. Но само един от тях – Владимир Павлов, посочва едно важно следствие от този боен успех – отлагането на поредната бомбардировка на Варна от руския флот. Твърдението му се дължи на факта, че съпровождащият „Лейтенант Пущин” друг ескадрен миноносец – „Живой”, докладва на командването на ескадрата, поела курс към Варна, че са открити и нападнати от германска подводница. На практика, по-късно „Живой” е нападнат от базирани край Варна германски водосамолети. Така окончателно се осуетява бомбардировката на най-големия български черноморски град. Нима това е малко? Защо пренебрегваме втората българска морска победа?
По време на Първата световна война морската мина е най-ефективното бойно средство на флота. На Черно море Русия губи три ескадрени миноносеца, като и трите са унищожени от мини. Може би най-сериозната загуба е именно „Лейтенант Пущин”, флагмански кораб на дивизион дозорни ескадрени миноносци. Освен дадените жертви, след потопяването му са пленени и офицери от щаба на този дивизион.
Минното оръжие нанася сериозни загуби и на нашия флот по време на тази война. На 26 септември 1916 г. при прокарването на проход в руско минно заграждение в Батовския залив загива посоченият вече капитан-лейтенант Кирил Минков. Там се взривяват и потъват миноносецът „Шумни” и мобилизираният влекач „Варна”. Нашите историци признават тези бойни загуби, понесени от руското минно оръжие. От своя страна, руските и украинските историци признават бойната загуба на „Лейтенант Пущин”. Интересно защо нашите историци не приемат потопяването на неприятелски боен кораб, многократно превъзхождащ по боен потенциал нашия „Дръзки”, за боен успех и за победа. А поради чисто конюнктурни съображения този факт дори не бе упоменат в официалната „История на българския Военноморски флот” (1989 г.). В свое изследване, публикувано през 1991 г. италианският военен историк Франко Чекарели определа случая с „Лейтенант Пущин” като „първи непряк боен успех на българския флот през войната”...
Този руски боен кораб е спуснат на вода през ноември 1904 в гр. Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. На 26 март 1907 г. първоначалното му име - „Задорный”, е сменено с „Лейтенант Пущин”. Лейтенант Пущин е морски офицер, участник в Руско-турската война (1877 – 1878 г.). До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. През периода 1910-1912 г. „Лейтенант Пущин” преминава основен ремонт с обновление на артилерията и парните котли, като водоизместването му нараства от 350 на 450 тона. Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набегови действия пред българското черноморско крайбрежие.
„Лейтенант Пущин” резполага с две 75-мм оръдия, два торпедни апарата и четири картечници, като може да приема на палубата си до 18 заградни мини. „Дръзки” със своите 97 тона водоизместване, две 47-мм оръдия и два торпедни апарата очевидно отстъпва по огневата си мощ. Затова българското морско командване през 1916 г. обективно оценява приноса на участвалите в поставянето на минното заграждение, на което се натъква „Лейтенант Пущин”. Общо 10 български офицери и подофицери са наградени с ордени и медали за военна заслуга по този повод. След успешната атака срещу „Хамидие” наградените са с трима повече. Почти десетилетие след края на Първата световна война с медал и грамота е удостоен и параходът „Борис”. През 1916 г. обаче българското военноморско командване умишлено запазва в тайна причините за гибелта на „Лейтенант Пущин” и за награждаването на десетимата военнослужещи, за да бъде опазена секретността на минното заграждение. Пуснатата официална версия, че руският боен кораб е потопен от германска подводница върши лоша услуга на военноморската история на България. В излязлата през 30-те години на миналия век книга на английския изследовател Х. Уилсън например се лансира именно тази версия. В руското издание на книгата обаче редакторът Н. Новиков под линия посочва истинската причина за гибелта на „Лейтенант Пущин”.
Какво още знаем за гибелта на ескадрения миноносец? Данни за това можем да почерпим от протоколите от разпитите на пленените руски моряци след гибелта на кораба. По време на последното плаване екипажът му се е състоял от 7 офицери и 83 подофицери и матроси. Като се вземе предвид, че от общо 15 пленени моряци пет са от „Живой”, то тогава загиналите след гибелта на „Лейтенант Пущин” са 80 души. Кои са пленените офицери? Капитан II ранг Подяполски – началник на 5-и дивизион дозорни ескадрени минононсци; инженер-механик лейтенант Рожков, мичман (днес лейтенант) Игнациус, мичман Евгениев (списък на всички пленени има на публикуваното факсимиле от документ). В бележки на контраадмирал Сава Иванов откриваме информацията, че на 9 март 1939 г., в деня на гибелта на „Лейтенант Пущин”, в православната църква в Прага оцелелият мичман В.С. Игнациус е организирал да бъде отслужена литургия в памет на загиналите руски офицери от този кораб: старши лейтенант Д. Н. Пишнов (Сава Иванов бърка първото име на офицера – то е Борис, бел. А.П.), лейтенант Смирнов, лейтенант Алекс. А. Климовски – флаг-офицер (началник-щаб) на дивизиона, лейтенант Николай Э. Озеров (според други данни не е Э., а М. – Мануилович, бел. А.П.) - флагмански минен офицер, както и за всички останали членове на екипажа.
От разпитите на пленените руснаци става ясно, че след взрива от мината „Лейтенант Пущин” се пречупва на две и потъва само за три минути. От другия ескадрен миноносец „Живой” спускат една голяма и една малка гребна лодка, за да почнат спасяването на моряците от „Лейтенант Пущин”. Но още в самото начало на тази акция на командира на „Живой” му се сторило, че вижда перископ на подводница, започва артилерийска стрелба по водата и с пълен ход се отдалечава от мястото, като остава на произвола на съдбата екипажа на другия кораб. Трудно можем да си представим какво са изпитвали тези моряци във февруарските води. Тъй като част от тях са разполагали със спасителни ризи, смъртта им най-вероятно е настъпила от преохлаждане. Такава е и констатацията на намерилите тялото на
Руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”.
Ескадреният миноносец „Лейтенант Пущин” (вдясно) наближава голям руски боен кораб.
Рисунка на силуета на „Лейтенант Пущин” до 1908 г.
Рисунка на проф. Александър Мутафов по повод гибелта на „Лейтенант Пущин”. Илюстрацията ни е предоставена от Михаил Заимов.
Копия от конструктивни чертежи на „Лейтенант Пущин” преди модернизацията му.
Снимка на 75-мм оръдие, с което е въоръжен „Лейтенант Пущин” на носа и на кърмата.
Факсимиле от документ - списък на пленените моряци от руските ескадрени миноносци „Лейтенант Пущин” и „Живой” (оригиналът се съхранява във Военноморския музей – Варна).
Родовият герб на фамилията Пущини.
Флагът на едната от пленените лодки се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
Модел на минния заградител - параходът „Борис” от Българското търговско параходно дружество. Съхранява се във Военноморския музей.
Торпедоносецът „Смели”, взел участие в поставянето на минното заграждение, на което намира своята гибел „Лейтенант Пущин”. Оригиналът се съхранява във Военноморския музей.
старши лейтенант Борис Пишнов няколко дни по-късно край Созопол. Оцелелите с двете лодки се предават на българските морски власти: малката лодка - на бреговия пост на река Камчия, а другата, с 13 души на борда - на дежурния миноносец „Храбри” в пристанището на Евксиноград. Флагът на едната от лодките се съхранява в Националния военноисторически музей в София. Към пленниците е проявено хуманно отношение, те веднага са облечени в топли дрехи и са нахранени. На ранените е оказана незабавна медицинска помощ. По-късно са конвоирани до Горна Оряховица и настанени във военнопленнически лагер.
И накрая, кой все пак е лейтенант Пущин? Както вече посочих - по ирония на съдбата е руски морски офицер, герой от освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Според информацията, публикувана в руски сайтове, става дума за Пущин Леонид Петрович (Пущин 3-и) - потомствен дворянин. Роден е през 1839 (по други данни - 1843 г.). След завършването на Морския кадетски корпус служи като мичман на клипера „Разбойник” (1859 - 1863 г.) като взема участие в редица научно-изследователски експедиции. По-късно се връща да служи на Балтика. На 28 май 1877 г. като командир на миноноска № 1 от минния транспорт „Велики Княз Константин” проявява героизъм при атаката срещу турския броненосен кораб „Иджлалие”, но попада в плен. След завръщането му в Русия става кавалер на ордена „Св. Георги - IV клас”. Според руския изследовател Константин Стрелбицки Леонид Пущин се жени едва през 1880 г. и през 1885 г. като командир на клипера „Разбойник” е изпратен да изпълнява важна дипломатическа мисия в Сеул. През 1886 г. се завръща в Ревел (Талин), а след това става капитан на пристанището във Феодосия. Според Стрелбицки Леонид Пущин умира след 1910 г., без да бъде установена точната дата засега.
Леонид Пущин е може би уникален случай в морската история. Приживе, на негово име са кръстени последователно два бойни кораба: на 16 март 1906 г. - минен крайцер (по-късно „Капитан Сакен”), а на 26 март 1907 г. - ескадрен миноносец.
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история