НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ЗА СВЕТЕЦА И ЗА ПАТРОННИЯТ ПРАЗНИК НА
БУРГАС 6 ДЕКЕМВРИ - НИКУЛДЕН

Никулден е! На 6 декември източноправославните християни честват Свети Николай Чудотворец. Св. Николай Мирликийски Чудотворец е сред най-почитаните български светци, повелител на синьото пространство: морета, океани, реки и езера, покровител на моряци и рибари, на търговци и житари, пътешественици, ветрогонци и смелчаци. Св. Николай не случайно е избран и за патрон на родния ми град Бургас.
Св. Николай е историческа личност, т.е. това е реално съществуващ човек със своето житие, битие и дела. Роден е през 270 г. след н.е. в град Патара, област Ликия в Мала Азия (дн. Анадолска Турция). Още от ранните си детски години проявил ония добродетели, чрез които се прославил пред бога и хората. Когато навършва 16-годишна възраст, чичо му Николай - епископ в Патарската епархия, убедил родителите му да посветят сина си в служба на Бога. Още в първите години след въвеждането му в Патарската църква младият Никола показва изключителни качества и скоро е въведен в чин презвитер (грц. първосвещеник). В самия ден на ръкополагането му църковният епископ, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към изпълнилите Божия храм миряни и като посочил младият Никола извикал: „Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и вещае утеха за всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще изведе към истината заблудените в лоното на справедливостта и благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи”.
И действително целият живот на Св. Николай бил изпълнен с тези пророчески думи. Той не преставал да помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепва слабите със своите дела и словото на истината и вярата. Родителите на Св. Николай почиват рано и още като малък той наследява голямото богатство на баща си, от което веднага започва да раздава с благотворителни цели на бедни и нуждаещи се люде в Ликийската област.
За добрите му дела се разказват множество легенди. Така например един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Понеже не можел да излезе от състоянието си, за да помогне на семейството, той решава да продаде трите си дъщери като робини. Узнавайки за бедственото му състояние и греховните му намерения, Св. Николай тайно оставя три кесии със златни монети в дома му и по този начин спасява момичетата от грозящата ги участ. Св. Николай е спасявал и много други хора в родния си край, било като ги откупувал от робските пазари на Римската империя и след това им дарявал свободата, или е подпомагал с пари и дарения.
Чичото на Св. Николай често пътувал до светите места в Ерусалим и след време той сам  се отправил към Божи гроб. По време на пътуването му в Средиземно море се разразява силна морска буря. Св. Николай отправил горещи молитви към Бога, Господ чул молбите му и не след дълго морето се успокоява, като по този начин той спасил живота на всички моряци и пасажери  на пътуващия към Божи гроб кораб, като същевременно възкресил и един моряк, който се убил, падайки от върха на клатещата се корабна мачта. В друго пътуване по море към светите места, корабът бил нападнат от морски пирати, но Св. Николай не само успял да спаси всички пасажери и екипажа на кораба от безчинства и грабеж, но със силата на своето слово и убеждения довел морските разбойници до разкаяние и вяра към Бога и християнските добродетели.
През 304 г. в гр. Мира (главният град на областта Ликия) почива архиепископът на града Йоан. На негово място единодушно бива избран от Ликийския синод Св. Николай, като той бил лично въведен и ръкоположен на новата по-висока църковна длъжност от цариградският патриарх Методий. На новата си длъжност като епископ на мирликийската епархия Св. Николай продължил да работи със същото усърдие, но и продължил да бъде строг към себе си, считайки че съобразно новия си по-висок църковен сан трябва да бъде повече полезен за благото на другите, а не на самия себе си.
За зла участ обаче бурята на християнските преследвания започнала още по времето на римския император Гай Валерий Деоклициян (284-305 г.) и засилилата се особено много през следващия нов римски император Вай Галерий (305-306 г.) достига и епархията на Мирликийската област. В град Никодимия, на самият празник Рождество Христово, в храма са изгорени хиляди християни. Св. Николай бил хвърлен в тъмница, където престоява дълго време. На следващата година на власт идва новият римски император Флавий Валерий Константин – Велики. В нощта преди битката през 312 г. край град Мулвий Константин сънува сън, в който Бог му изпраща прословутото послание за кръста: „С това ще победиш”. Константин побеждава своя противник Максенций (син на Максимиян). На следващата 313 г. император Константин, не и без давление на своята майка Елена – християнка, издава в град Медиолан (дн. Милано) указ, известен в историята под „Милански” или „Медиолански” едикт, с който се признава християнството за равноправно с всички други религии в цялата Римска империя. Гоненията над християните се прекратяват, а заточените такива са освободени от затворите. Тогава архиепископ Николай се завръща в своята епархия.
През 325 г. в гр. Никея (Мала Азия) се провежда първият всеобщ вселенски събор на християнските епископи на цялата Римска империя. Съборът получава името Първи вселенски и тук се формулират ясно ортодоксалните (грц. правоверен, последователен) християнски догми. На събора
Най-често иконописците изографисват Св. Николай по този начин.
Котва от кораба „Богдан” на Параходство БМФ през 2000 г. стана един от символите на моряшкия храм „Св. Николай” във Варна.
Пред завършване е църквата „Св. Николай” в бургаския квартал „Меден рудник”.
Църквата „Св. Николай” в бургаския квартал „Сарафово”
присъства и архиепископ Николай, като той се проявява като достоен защитник на православната християнска вяра и успешно заклеймява и осъжда еретическият презвитер на гр. Александрия Арий. На събора е приет църковният християнски календар, системата на християнските канони и йерархия...
След завръщането си от Никея Св. Николай утвърждава истинското православно християнско учение и в своята епархия и продължава благотворителната си деятелност и покровителство...
Ще отбележим само и факта, че той успява да надделее и над цариградският градоначалник, който незаслужено осъжда на смърт чрез екзекуция тримата наклеветени римски пълководци Eрпилион, Урс и Непотиян, потушили бунта в Ригия (Мала Азия), като издейства освобождаването им. С тази си постъпка Св. Николай получава прозвището Богоугодник - „Побеждаващ”...
До края на живота си Св. Николай продължава да устоява християнските ценности и добродетели и работи за благото на людете в своята епархия. Той почива в дълбока старост след кратко боледуване през 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мира. През 1099 г. неговите тленни мощи са пренесени в гр. Бари (Италия), за да не бъдат поругани от селджукските турци, завладели Ликия и гр.Мир, където се пазят и сега в по-късно изградения прочут храм, носещ името на Светителя. През 592г архиепископ Николай е бил канонизиран за светец по решение на светия Синод във Ватикана по времето на папа Григорий I.
През 681 г. хан Аспарух преминава Дунава и слага началото на българската държава. През 865 г. княз Борис премахва езичеството (политеизма, многобожието) и покръства българската нация във вярата към истинския Месия (Спасител на човечеството) Христос. В утвърдената вече българска държава с православна християнска религия и собствена славянобългарска писменост започват да се почитат и християнските апостоли и светци. Започват да се изграждат съответно и православни християнски храмове, църкви и манастири. И днес още са запазени манастирът „Св. Никола” във Видин, който е изграден по време на царуването на цар Иван Шишман. Най-древна е църквата в гр. Сапарева Баня, която датира още от римско време и е с надписи на латински език, а по-късно е реставрирана. Най-стара е иконата на Св. Николай Чудотворец в Смолянският храм, която е на повече от 1200 години от дърворезба със сребърен обков. Реликвата е дарение от атонски монаси, изпълняващи мисионерски проповеди по нашите земи в ония времена. Църквата в Сливен в чест на светеца е изградена още през 1831 г. В центъра на столицата със специален указ на цар Фердинанд съвместно с руското посолство е построена и руската църква  Св. Николай, която е със златни кубета.
Интерес представлява историята за построяване на църквата „Св. Николай Чудотворец Морски” във Варна. Още преди Освобождението в гр. Варна живее за известно време Параскева Николау (роден е тук през 1825 г.) - голям търговец от гагаузко-гъркомански произход. По-голямата част от живота си прекарва в Одеса, но никога не забравя „бащинията си във Варна”. Затова в завещанието си отделя 50 000 сребърни рубли за строителството на православен храм във Варна „в името на Свети Николая” и определя четирима българи за църковни настоятели. Изпълнението на завещанието започва през 1861 г. След години на борби между гърци и българи - жители на Варна, на 9 юни 1906 г. в църквата е отслужена първата българска Света литургия.
Днес храмът „Свети Николай” е единственият морски храм в България. Това звание е дадено на черквата през 1918 г. по случай храмовия празник. Ето какво пише в протокола на църковното настоятелство:

„ПРОТОКОЛ № 5
гр. Варна, 17 декемврий 1918 г.
Днес, 17 декемврий 1918 г. (по стар стил празникът на свети Николай е на 19 декември - б.а.), настоятелството на енорийско-морския храм „Свети Николай“ в гр. Варна в състав: председател: свещеник Атанас П. Маджаров и членове: г.г. флотският офицер капитан-лейтенант Георги Купов (героят от Балканската война - бел. ред.), Перикли Георгиев, Димитър Радев, Георги Ноев и флот. офиц. капитан-лейтенант Манолов, се събра на заседание и се занима с въпроси, които са изложени по-долу.
(...)
Точка VI
Председателят докладва цялата преписка по участието на флота в благоукрасата и стопанственото преуспеване на храма „Свети Николай“.
Настоятелството биде видимо затрогнато от хубавото желание и прекрасната идея на флотската управа, а председателят разкри картината, която му се вижда в перспектива какво ще представлява в близко бъдеще храмът „Свети Николай”, който трябва да бъде наречен енорийско-морски, при близкото участие на флота”...


През 1927 г. двамата флотски офицери - бивши членове на настоятелството - Купов и Манолов, вземат от храма иконата на свети Николай и я отнасят на Божи гроб, освещават я и я връщат. С този акт е потвърдено окончателно званието „морски” на храма и той е записан в църковните регистри като такъв.
През 2000 г. корабният механик от Параходство БМФ Димитър Стайков дава идеята да се постави пред храма корабна котва - моряшкият символ. Взема се котва от кораба „Богдан”, който е предвиден за нарязване. И така със съдействието на морските институции през есента на същата година до входа на храма е поставен символът на моряците - котвата.
Св. Николай архиепископ Мирликийски присъства и днес духовно в нашия живот и продължава да ни закриля. Красноречив факт в това отношение, че съвсем наскоро всички станахме свидетели на поредното, невероятно събитие при това случило се с нашият съгражданин бургазлията моряк Николай Димитров от кораба „Ванеса”. Потегляйки от Кримският полуостров - Украйна през Азовско море за Бургас корабът „Ванеса” претърпя крушение. Морякът Николай Димитров, който никога не сваляше от гърдите си малката икона на светеца успя да се спаси от сигурна смърт в ледените морски води, отправяйки горещи молби към Св. Николай.
В родния ми град Бургас имаме две църкви, носещи името на Светеца. Тази в квартал „Сарафово” и в ж. к. „Меден Рудник”, която е пред завършване и предстои скорошното й официално откриване. Самият Бургаски черноморски залив от север е пазен от главния манастир „Св. Никола” на нос Емине, а на юг от манастира Св. „Никола” пред село Черноморец.
В Бургас Св. Николай Чудотворец започва да се чества още от 1869 г., когато отварят врати първата българска православна църква и училище в града. През 1838 г. кметската управа съвместно с църковното настоятелство на града съгласувано със Светия синод в гр. Сливен на свое специално заседание избира за патрон на гр. Бургас Св. Николай Чудотворец и на 6-ти декември пред храм паметника Св. Св. „Кирил и Методий” се извършва тържествен водосвет на който присъстват ерхиепископи и владиката Инокентий от гр. Сливен. От тази дата нататък 6-ти декември започва да се чества като голям патронен празник в целия град. На площад „Царица Климентина” се прави курбан, целият град е подходящо украсен, раздават се безплатно риба и напитки.
За отбелязване е факта, че в Бургас съществува и днес малко позабравена традиция, освен на 6.XII - Никулден, и през лятото -втората неделя на м. август - денят на ВМС, да се честват на Централния плаж и нептуновите празници. В ролята на Нептун (Св. Николай Чудотворец като повелител на морета и океани е реинкарниран - превъплътен на бог Нептун съобразно християнската религия) винаги бяха разбира се нашите най-изявени артисти от театър „А. Будевска”, като Славейко Василев, Николай Кантов и др. Слугите на бог Нептун бяха естествено плажните спасители - културисти Христо Рингата, Томата Курназа, Сандьо Загоров. В ролята на бръснаря разбира се беше най-големият бургаски бохем Бат Петю Пандира, който при извършване на ритуала кръщаване в чест на бог Нептун в специално съхранявана от управителя на плажа Щерев пластмасова каца сапунисваше с четка баданарка и бръснеше с еднометров дървен бръснач новопокръстения, който после беше отвеждан за поклонение пред бог Нептун. Събитието беше отразявано в местната преса от доайена на бургаските фотографи - фото Мими.
Всички стари моряци и рибари считат, че когато е за нещо ядосан Светецът причинява бури по морета и океани, за да излее гневът си. Затова на 6.XII - Никулден всички моряци и рибари обикновено са си у дома при семействата да честват своя празник и не излизат на плавания по морето.
Когато се прави нова рибарска лодка има поверие, че на носа и обезателно се вгражда иконата на Св. Никола, за да я пази от бурите в морето. В семействата на старите бургаски  рибари продължава да се спазва обичая за палене на свещи пред семейната икона на Св. Никола, особено, когато мъжете излизат в открито море на риболов, като молба към Светеца за закрила,  успешен риболов и невредимо завръщане в дома и семейството. В навечерието на самия празник 6.XII възрастните рибарски жени сваряват осветено в църквата жито, което се раздава по домовете за помен на починали моряци и рибари. Поменът завършва на самия морски бряг, като във водите се хвърлят венци от бръшлян и цветя, осветеното жито и част от рибарския улов, преливани с червено вино. Моряците от корабите далечно плаване, ако са на път, за малко дават стоп машини и корабът спира, във водите се хвърлят ритуални венци и цветя за почитане на морският повелител - Св. Никола.
На Никулден се приготвя обезателно рибена гозба, най - вече пълнен шаран, заради легендата, че шаранът е слуга на Светеца, който е бил изпратен от него, за да запуши пробойната на потъващ кораб и така бедстващите моряци биват спасени. При приготовлението на рибната гозба домакинята трябва много да внимава някоя люспа да не падне на пода, защото има поверие, че ако люспата бъде настъпена от някой член на семейството той може да се разболее...
Нека на ден като този - на Никулден, всички бургазлии празнуваме патронният празник на родният ни град Бургас, почитайки с вяра и любов Светеца и той винаги да стои близо до нас, винаги с нас, в самите нас и ние ще получим нашето обръщение.
Васил СОТИРОВ
06.12.2010 г.                                                               
Бургас