НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











In memoriam:
ПОСЛЕДНО СБОГОМ НА РИЖИЯ!
На 5 декември т. г. след кратко боледуване почина капитан І ранг от резерва Димитър Младенов Георгиев. Поклонението е днес, 7 декември, в 14.45 часа в ритуалната зала на старите Варненски гробища.

* * *
През сълзи се чувствам щастлив, че преди време посветих един мой разказ на офицера от резерва капитан І ранг Димитър Младенов Георгиев. От времената, когато служихме на „един борд”, на подводната лодка „Слава”, бордови номер 82. Служихме добре, напук на поговорката за острите камъни и брашното…
Той се уволни като заместник-командир на дивизиона подводници по политическата част. В онези времена изпълнителският състав, имам предвид матросите, с невероятен усет „кръщаваха” всички началници – буквално на втория ден „лепваха” етикет, който дори професионалист не би могъл да присвои толкова точно.
Заместник-командирите по политическата част се „деляха” на ЗКПЧ-та и комисари. ЗКПЧ-тат бяха рутинните, шаблонно изпълняващи професионалните си задължения политработници. От тях не можеше да се очаква чисто човешко отношение, нито пък реакция на каквато и да било ситуация, различна от „класово-партийната”, спусната „отгоре”. Не че дълбоко в себе си не са били против това – просто системата ги правеше такива! Успяваше да смачка у тях човешкото…
Пет години бях старши помощник командир на „двойката”. Той беше заместник на командира по политическата част. И аз съм свидетел как у него пет години се бориха Човекът и замполитът!  И как Човекът в него побеждаваше всеки път!
Това продължи и когато го назначиха за заместник командир на дивизиона подводни лодки. И когато се уволни. Човекът в него бе по-силен от повелите на този и онзи!
Затова матросите – най-точните наши съдници, го причислиха към другата категория – на комисарите! Онези, които в старите руски филми зовяха „След мен!”, а не „Напред”! Схващате ли разликата?
В навечерието на най-хубавия моряшки празник – Никулден, бате Митко премина в Отвъдното без емоции – само след десетина дни на борба с коварната болест. Преди месец планирахме заедно как да работи нашият клуб – на подводничарите. И той ходеше да го отваря през ден – за да бъде място за срещи и спомени…
„Рижия”… Так го знае целият ни флот. С русия перчем и големите сини очи, които завинаги угаснаха…
Сбогом, бате Митко! Ще те помним с добрината ти!
Капитан І ранг от резерва на ВМС
Станко СТАНКОВ