НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ЗА ЛИЦЕТО И ЗА НЕГОВОТО СЕДАЛИЩЕ
Четиво за бивши, настоящи и бъдещи студенти (може и курсанти)
За всичко е виновна Търновската конституция, като е казала „А”, пропуснала е да каже „Ер-голям” и ние сега да газим тази каша! Още в осмия Член, се мъдри едно „лице”, определено да бъде на Българский Княз: „Лицето на Княза е свещено и неприкосновенно”. Другите нататък уж са поданици и граждани, докато изведнъж не се пръкват „военните лица”, а след тях и „длъжностните”. Дотук пак добре, ако не бяха се намъкнали в текста и „всички лица, които живеят в Княжеството”. И като така, гледай сега, читателю, какво още има да става!
През 1949 г. се появява Законът за лицата и семейството, според който някои са физически, а други – юридически. Благоволила е да се намеси и родната Милиция, с обичайното си простодушие: като си купували двама билети за баня, единият поръчал
Понякога за лицето са важни и „очите”, а седалището остава на заден план. Временно, разбира се...
„за две лица”, а другият искал да си купят и за седалищните части. „Не се излагай, дупето влиза в лицето!”, срязал го по-старшият милиционер. Обаче може и да не е бил прав, защото според Закона само „юридическите лица имат свое седалище”, за останалите няма такова нещо!
Имаме си и Закон за МВР-то, според който „лицата” са юридически и физически, материалноотговорни, притежаващи, хабилитирани, идентифицирани, конвоирани, пострадали, привлечени, дактилоскопирани, фотографирани, длъжностни, длъжни, искащи, съгласни, задържани, малолетни и пълнолетни, отвлечени, заинтересовани, настанявани, наети, изчезнали, засегнати, контролирани, работещи, неоправомощени, свързани, кандидатстващи, членуващи, граждански, придобили, и най-накрая - други. Ако беше наблизо мистър Хъдсън,  сигурно щеше да отбележи, че става дума за социален тип лафче, „което нивелира най-контрастните особености на други микродиалекти на равнището на разговорната реч на определена територия в определен момент от развитието на обществото”. Да намерихте нещо казано за дупето, обаче?
В новата ни Конституция подходът е малко по-така, говори се повече за „гражданите и юридическите лица”. Но в Инструкция No I-167 за реда за действие на полицейските органи при задържането на лица в структурните звена на МВР си я карат по милиционерския сленг. Прокрадва  се и старата тяхна идея за дупето като част от лицето: „Полицейските органи не допускат използването на физическа сила... спрямо задържаните лица, освен в изрично предвидените от ЗМВР случаи”. А щом като има орган, трябва да има и..., нали разбирате? Дали затова при задържане на „лицата” ги карат да застанат „на колене!”, а някои направо да си лягат по корем, за да е по удобно на органа?
Нека спрем дотук с риенето в чуждата кочинка, защото си имаме и своя - тази с „морските лица”. Според наредба на Министъра на транспорта „Морски лица са лицата, които имат необходимата подготовка и притежават надлежно свидетелство за правоспособност и/или свидетелство за допълнителна и/или за специална подготовка, придобити по реда на тази наредба, и заемат длъжности на кораб или на брега” (Чл. 2). Ще рече, такива „лица” са всички, които имат някакво свидетелство за допълнителна или специална подготовка (дори не непременно „правоспособност”) и заемат съответни длъжности. Да оставим засега настрана длъжностите „на брега” и не бързайте да ме обвинявате, че цитатът е изведен от контекста на наредбата, защото в Чл. 3 като морски лица са посочени обучаващите се „за морско корабоплаване”(т. 1), както и „за речно корабоплаване” (т.2). А сега - внимавайте, защото ще стане дума за пари!: „Според т. 54 от §1 на ДР на ЗДДФЛ „морско лице” е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал.1 от Кодекса на търговското корабоплаване. Има се предвид Наредба № 6 от 22.11. 2007 г. за компетентността на морските лица в Република България. Ползваната за целите на ЗДДФЛ дефиниция на „морско лице”, изключва лицата, участващи в екипажи на кораби осъществяващи речно корабоплаване. Затова при речно корабоплаване, въведеният в ЗДДФЛ преференциален режим не намира приложение. Те се облагат по общия ред”.
Моля ви да откриете поне една-две разлики в картинките. Давам ви жокер: в Наредбата е написано „правоспособност и/или свидетелство”, докато в посочения абзац правоспособността няма алтернатива. Имам и няколко въпроса, произтичащи от дефиницията за целите на данъчния закон - морски лица ли са вписаните в екипажен списък, за които не се изисква правоспособност, например стажантът-кадет, хотелският управител на борда на пътническия кораб, офицерът по безопасността, когато заема щатна длъжност и много други? И още - как ще се решава казусът с екипажите на кораби клас „море-река”. И последно - нашата работа да опре ли пак до обръщането на лицето със седалищните части нагоре? Този урок сме го минавали много пъти, стига вече!
Писа ръка МАРИНОВА