НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











КНИЖНА УРТИКАРИЯ
Чухте ли, че децата в девети клас масово не разбирали какво четат? Причините за това могат да бъдат най-малко две – защото не могат да четат, или защото това, което четат, не е за четене.
Питат ме някои от моите немногобройни читатели – пишеш ли нещо ново? Не пиша, защото съм решил най-после да седна и да почета. И седнах, а като се научиха за това – започнаха да ми пращат прелюбопитни четива.
Препратиха ми едно гневно писмо, в което пишещият ми препоръчва да прочета как Лорка бил казал, че който не почука на сърцето, напразно ще чука на вратата. Как да го убедя, че тези работи и аз съм ги писал, ама който не чете...
Някой подличко ми е оставил за прочит две ксерографирани странички от тежък труд за военното лидерство. И аз като деветокласниците прочетох, но не разбрах – как така някои конфликти са с „дълбоки последици” (колко дълбоки, два метра, хиляда, милион?), за тях „като правило гласно не се говори” (как се говори, писмено ли – „донасям, че...”?), „нанасят травми в офицерската душевност” (тя да не би да е свинско шкембе?) и е редно „да им се даде психологическо обяснение, което да изиграе ролята на катарзис” (ашколсун!). В текста всичките тези бисери
Според експерти, страдащите от книжна уртикария и от графомания имат едни и същи симптоми, които историята обобщава като общ надпис за надгробен камък: „Доказано тъп, но упорит”. С публикацията на настоящата снимка само правим някаква аналогия, а не искаме да обиждаме бедното животинче, защото то рано или късно отива под ножа и допринася все пак някаква полза някому, за разлика от горепосочените.
заемат едва седем редчета, но докато ги четях, започнах да се дръгна където не ме сърби. Ами ако съм на шеснайсет години и ако съм задължен да изчета цялата книга, че и други подобни „учебни” литератури? Сещате ли се какво има да става?
Същият мастит автор е цитирал Зенон - „хитростта прилича на ума, но не е ум”.
Някои си имат и ум, и хитрост не им липсва, други глуповато се мъчат да пробият само с ума си, има и хитреци, на които много ум не им трябва. А какво да правим с тези, които нито от едното си имат, нито от другото? Най-добре ще е да спрат да четат, защото разбрали-неразбрали и сядат да пишат „трудове”. Или да им скрием пишещата машинка?

P.S.
Точно преди година „Морски вестник” огласи интелектуалния напън на един творец, стигнал до прозрението, че „Есето „Спомени от миноносците” разкрива една много характерна черта на литературното творчество на Никола Вапцаров, в което машините играят пречистваща роля за човешката душа!”.
Не ви ли гложди съмнение, че това е същият автор?
Янчо БАКАЛОВ
Снимка МВ