НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ОБЕЗВРЕДЕНАТА ПРЕД КРАНЕВО МОРСКА МИНА Е
УНИКАЛНА И НЕПОЗНАТА

Както вече ви информирахме, специализиран екип от Военноморска база Варна идентифицира и обезвреди откритата във водите пред Кранево морска мина.
(13 април 2011 г. ВМС унищожиха пред Кранево морска мина от края на ХІХ век).
Останките от мината бяха транспортирани до базата, почистени и прегледани от специалисти. Оглед направи и началникът на ВМС контраадмирал Пламен Манушев, съпроводен от известния флотски експерт в тази област капитан І ранг от резерва Христо Б. Димитров (Чони). Първото им заключение е, че става въпрос за напълно непозната руска морска мина (фабричните щемпели са на руски език) с конструктивни особености от края на ХІХ век (както вече бе съобщено), но пък с взривател, произведен през 1905 г. В съществуващите справочници и специализирани публикации такава мина няма, което на този етап я прави уникална.
Вероятно става въпрос за експериментален образец, при който е използван корпус на галваноударна мина от типа „Херц” (такива е имало на въоръжение и в нашия флот), но галваноударните елементи (емблематичните рога) са премахнати с шест „заглушки”. Вместо тях е поставен инерционен взривател, произведен през 1905 г. в заводите „Г. А. Лесснер” (Санкт Петербург), известни с това, че произвеждат големи количества мини за руския флот (вж. 28 декември 2008 г. Морска мина столетник остава в състава на бойните средства на флота). Мина тип „Херц” има изложена и във външната експозиция на Военноморския музей във Варна, но откритата пред Кранево и с чувствително по-големи размери, като е запазена сфероконичната форма. От 1891 г. нататък в руския флот постъпват на въоръжение само сферични по форма мини, а сфероконичните постепенно са извадени от арсеналите.
Уникалността на мината се състои в няколкото характерни нейни елемента. Първо, корпусът и изработен от неръждаема сплав, която го е запазила повече от 105 години престой под вода. Мината няма следи от корозия, особено тази част, която е била зарита в пясъка. Второ, корпусът е нитована конструкция, като за плътното прикрепване на двете части между нита и ламарината е използвано олово (за осигуряване на херметичност) – също неизвестна технология при производството на морски мини. Трето, корпусът е пробиван след прострелване с огнестрелно оръжие (вероятно карабина), което е учудващо, защото дебелината на ламарината е около 4 мм, което прави невъзможен пробивът със стандартните за тези времена патрони и куршуми. Вероятно са изпробвани различни бронебойни патрони, защото по корпуса има не само пробойни, но и вдлъбнатини от куршуми.
Пробойните са навлажнили взривното вещество от пироксилин, но гаранция за безопасността на мината преди взривяване е нямало. И след взрива са запазени инерционният взривател и хидростатният предпазител, което показва високата надеждност на тяхната конструкция.
Най-важен, разбира се, остава въпросът откъде и как се е появила тази мина в наши води? По принцип в Батовския залив по време на Първата световна война има руски минни постановки, на които на 11 септември 1916 г. се натъкват торпедоносците „Шумни” и „Строги”. „Шумни” потъва, а „Строги” успява да се прибере в базата. На 26 септември 1916 г. при прочистването на това минно заграждение загиват 8 души: капитан-лейтенант Кирил Минков и седем моряка, други четирима са ранени. Но, доколкото е известно, руските мини от това заграждение са образец 1908 г. От друга страна, по време на война се използва всичко, което е в арсеналите и може да свърши някаква работа...
Може би все пак става въпрос за експериментална руска мина, изпробвана в полигоните пред Севастопол и потопена след прострелване. Течението в продължение на повече от век я е придвижвало към нашето крайбрежие. Така темата за взривената пред Кранево руска морска мина остава отворена с комплименти за бързите и адекватни действия на нашите флотски миньори.
Началникът на ВМС контраадмирал Пламен Манушев заяви, че останките на мината ще бъдат предадени на Военноморския музей във Варна.
Капитан ІІ ранг Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история

Снимки мичман Гинчо ГИНЧЕВ
Останките от взривената мина бяха огледани от известния флотски експерт в областта на минното оръжие капитан І ранг от резерва Христо Б. Димитров (Чони). На снимката ясно се вижда, че по корпуса няма никакви следи от корозия, въпреки вековния престой на мината на морското дъно.
Майор Георги Цвятков - командир на Групата за разузнаване и подривяване на Военноморска база Варна, следи за безопасното транспортиране на останките от мината.
Оглед на мината направи и началникът на ВМС контраадмирал Пламен Манушев.
Навлажнени пресовки от пироксилин, извадени от бойното зарядно отделение на мината.
Напълно непознатата морска мина е с фабрични щемпели на руски език, като сред обозначенията е характерното руско „Э”.