НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ВЪПРОСИТЕЛНИТЕ ОКОЛО ВЗРИВЕНАТА ПРЕД
КРАНЕВО МОРСКА МИНА ОСТАВАТ

Почти седмица след взривяването на морската мина, открита в пясъка на плажната ивица пред Кранево въпросителните около нея остават. Благодарение на съдействието на нашия редовен читател Любомир Лалев влязохме във връзка с двама рускоговорещи морски историци – специалисти в тази област: капитан ІІ ранг о.з. Сергей Шапсович Бар и старши лейтенант о.з. Юрий Юриевич Мелконов. Те са автори на статията „Записки о сфероконической мине Герца”, публикувана в Балтийския военноисторически журнал „BALTFORT” (бр. 1/2010 г.). В нея се разглеждат модификации на сфероконичната морска (и речна) мина Херц образец 1877 г., използвана и усъвършенствана в Германия и в Русия в продължение на четвърт век. Според двамата автори, единственото, което обединява тези модификации, е идеята за ударен (контактен) взривател на пруския изобретател д-р Алберт Херц. Неговото творение, известно под названието „Рогът на Херц”, става известно през 1868 г. В разработването на различни варианти за усъвършенстването на качествата на мината се включват цяла поредица учени и военноморски специалисти. Един от тях е известният руски учен и флотоводец вицеадмирал Степан Осипович Макаров.
Така или иначе обаче, взривената в морето пред Кранево от флотските ни специалисти мина може да бъде причислена към „фамилията” от мини „Херц” само условно. Защото тя прилича на тях само по външен вид, а иначе няма нито един „Рог на Херц”. Затова е не галваноударна, като „класическата” мина „Херц”, а електроударна, с инерционен взривател, за който вече споменахме в предишната публикация (14 април 2011 г. Обезвредената пред Кранево морска мина е уникална и непозната).
Внимателният прочит на цитираната статия от двамата руски колеги ни дава само информацията, че „нашата” мина не е сред описаните варианти. В кореспонденция с Любомир Лалев, Сергей Бар посочва, че става дума за: „Мины о 8 болтах” - немецкая Мина Герца. 8 болтов - это количество креплений дна с корпусом”. Разбира се, ще очакваме още информация от него и от други изследователи, като на този етап искаме да посочим, че нито една от описаните мини „Херц” не притежава такъв плосък фланец на дъното си, върху който е разположен хидростатният предпазител (мината застава на позиция по хидростатния способ).
Множеството пробойни и вдлъбнатини по корпуса на мината, направен от 5-мм ламарина от неизвестна сплав, която е останала неподвластна на корозията, също търсят обяснение. Такова групиране на попаденията на едно място не може да се постигне при стрелба с автоматично оръжие. Затова е приемливо обяснението на капитан І ранг от резерва Христо Димитров, че най-вероятно това е постигнато от едновременна стрелба с карабини от поне пет души. Тъй като такова снайперско попадение е възможно при идеално тихо море (а такова на практика се случва много рядко), напълно възможно е това да е станало от бреговия пост край Кранево. За да бъдат изпълнени мерките за безопасност, такава стрелба се е извършвала на дистанция не по-малка от 50 метра, което говори наистина за снайперска точност. Друг е въпросът за това с какви бронебойни патрони е простреляна мината.
Капитан ІІ ранг о.з. Сергей Шапсович Бар ни припомня и колко руски мини са поставени в акваторията пред Варна по време на Първата световна война:
На 9 септември 1916 г. три руски ескадрени миноносеца са поставили на фарватерите към Варна 240 мини. На 15 септември с.г. подводният минен заградител „Краб” поставя 30 мини на южния подход към Варна (на 3 мили от брега). На 7 ноември 1916 г. тралчик (миночистач)  № 234 (тип „Елпидифор”, водоизместване 671 тона)  поставя общо 220 мини на южния и на северния фарватер към Варна. На 27 и 28 ноември с.г. тралчик № 234 и минният заградител „Ксения” разширяват минното заграждение пред Варна с допълнителното поставяне на още 440 мини. Минната постановка се осигурява от крайцера „Память Меркурия”. На 23 декември с.г. тралчикът № 234 поставя пред Варна още 220 мини. Така през 1916 г. пред Варна руският флот поставя общо 1150 мини.
Уви, това може да предложи още изненади и на водолази, и на рибари, и на тези, които участват в изпълнението на различни инфраструктурни проекти на бреговата ивица.
На този етап наличната информация ни дава основание само да предположим, че въпреки поставените общо 1150 руски мини пред Варна през 1916 г., взривената пред Кранево не е от тях. Ако мината бе поставена пред Кранево и се бе откъснала от котвата си, тя щеше да бъде отвлечена от течението на юг. Най-вероятно мината е от някой от опитните образци, разработвани в продължение на повече от две десетилетия в руския флот, или от малка серия (например „Мины о 8 болтах”), която не е влязла в справочните издания. Не е възможно да е бракувана и да е използвана само като учебна мишена, защото бойният й заряд е в наличност и това противоречи на всякакви правила. Навярно мината е откъсната от котвата си и течението постепенно я е пренесла до българските брегове, където е забелязана от бреговия пост на Кранево (или на някой от постовете, разположени северно от него), и простреляна, каквато е била тогавашната практика. След потъването й на дъното щормовете постепенно са я заровили в пясъка на плажа, където тя е престояла, необезпокоявана от нищо в продължение на почти девет десетилетия.
Разбира се, всичко това е само една работна хипотеза, която може коренно да бъде променена в хода на изследването, при постъпването на нова информация. „Морски вестник” очаква мненията и на други специалисти и изследователи, които с готовност ще публикува.
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история
Руска галваноударна мина „Херц”, образец 1877 г., изложена във външната експозиция на Военноморския музей във Варна. С този тип мини е поставено началото на минното дело в българските ВМС. Снимка автора
Известният руски учен и флотоводец вицеадмирал С. О. Макаров също се е занимавал с усъвършенстването на мината „Херц”. Илюстрацията е на Балтийския военноисторически журнал „BALTFORT”.
Един от проектите за усъвършенстване на мината „Херц” принадлежи на лейтенант В.С. Сантананеев. Експерименталната мина е изпробвана във водите на Черно море през 1884 г.
Един от корабите, поставяли мини пред Варна е „Ксения” (бившият параход на РОПиТ (Ру?сское о?бщество парохо?дства и торго?вли) „Великая княгиня Ксения”. Построен е през 1895 г. в Нюкасъл, Великобритания, с водоизместване 2700 т. Парна машина с мощност 2400 к. с. му дава възможност да развива скорост до 14,4 възла. Можел е да носи до 160 мини, като едновременно с това е бил превъоръжен и с различни артилерийски системи. Преоборудван е като минен заградител и по време на Втората световна война. Бракуван е през 1953 г. в състава на Мурманското морско параходство.
Тралчик тип „Елпидифор”. От този тип, № 234, е използван за постановка на мини пред Варна.
Инерционният взривател от мината, унищожена пред Кранево. Снимка автора