НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ПРАВО НА ОТГОВОР (КАЗУС ЗА НАВИГАТОРИ) ИЛИ ПАК ЗА ПОДВОДНИЦАТА С-34
С интерес прочетох забележките на уважаемия капитан І ранг от резерва Станко Станков (21 юли 2011 г. Къде наистина е подводницата „С-34”?). По принцип, ако една статия не предизвика дискусия, за какво да я пиша? Но трябва да отбележа, че технологията на излизането на подводничари от подводна лодка (през торпедните тръби или през рубъчния люк) ми е ясна и за да не описвам учебникарски истини (или инструкции), съм употребил сравнението „изстреляни” – не случайно съм го писал и в кавички! И да поясня на уважаемите читатели и на уважаемия опонент, че познавам устройството на индивидуалните спасителни апарати ИСА-М и ИДА -59, още повече, че хелиевият автомат от ИДА-59 съм използвал успешно в дисертацията си „Автономен автоматичен носител на океанографска апаратура”, като елемент от дублиращата система за продухване на баласт и преобръщане на носителя от 100 м дълбочина (19 май 1984 г. пред нос Св. Атанас от борда на хидрографския кораб № 401). 
И не на последно място трябва да добавя, че съм служил (след университета и след експеримента с подводния дом-лаборатория „Шелф-1”, в който бях борд-инженер в първия екипаж -31.VІІІ – 4.ІХ.1970 г.) при капитан ІІ ранг Иван Кунин в кабинета по „БЖК и подводно дело” на ВНВМУ „Н. Й. Вапцаров” Варна, като инструктор-леководолаз и съм подготвял многократно апаратите и полигона за упражнението „преминаване през торпедна тръба”.
Длъжен съм да отбележа, че не това е същността на статията ми. Написал съм я като казус за навигатори. Ще кажете „Пък доц. д-р Траянов какъв навигатор е? Нали по-горе декларира, че е инженер”. Е, от подводна навигация разбирам. Не случайно съм бил от 1965 до 1975 г. в националния отбор на България по подводно ориентиране (след такъв стаж на подводните лодки изпращаха в пенсия). След това, в целият си трудов стаж (над 40 години) съм се занимавал с измерване параметрите на морското вълнение и теченията.
В статията си от 18 юли 2011 г. (18 юли 2011 г. Къде трябва да се търси потъналата съветска подводница С-34?) съм посочил достатъчен брой примери за „пътуване” на одушевени и неодушевени обекти по основното черноморско течение, така че всеки навигатор, ако застане пред картата с навигационна
Траян Траянов „сваля” слънцето със секстан по време на подводната археологическа експедиция „Калиакра`65”.
Траян Траянов по време на подводния експеримент „Шелф І”, 1970 г.
линия, траспортир, пергел и калкулатор, може сам да стигне до заключението къде трябва да се търси изчезналата съветска подводна лодка С-34.
Например, удавничките от корабчето на Теньо Казака са „пътували” по течението от 09.VІІІ (по обяд) до 12.VІІІ.1971 г. (по обяд) точно 72 часа и са изминали около 60 (писал съм 62) мили до траверса на нос Колокита (потъналия параход „Родина”). Това прави скорост на дрейфа 0,86 възла (за бедстващи със спасителни жилетки).
Ако приемем, че подводничарите Душин и Терехов са дрейфали по течението 2 денонощия (виж медицинското освидетелстване, пък и връзката с С-34 е прекъсната на 12 ноември 1941 г. сутринта), те трябва да са изминали 41 мили, т.е. подводната лодка С-34 трябва да се търси около и даже по на север от 43-тия паралел.
Що се отнася до твърдението, че С-34 трябва да се търси близо до нос Емине или в Бургаския залив, дългогодишните изследвания, включително и на екипа BSTD (виж „ The hunt for C-34”- не е ясно защо заглавието е на английски и защо hunt, а не search - на списанието „Diving BG” 10/2010, стр. 20-23). В него са участвали и руски водолази и научни работници от „Института по приборостроене В. В. Тихомиров” с използването на специализиран сонар „Неман ГБО - 100”, но изследванията им не са дали положителен резултат. Тоест на север-североизток от Созопол С-34 я няма!
И още един факт, който публикувам и следва да се има в предвид - основното черноморско течение пред нашите брегове се чувства най-силно на дистанция 3 до 10 мили от брега. Това съм установил от многогодишни изследвания, включително и по проектите DANUB-S (2000 -2002 г.) и  EUROGEL (2002-2004 г.) финансирани от Европейската общност. Правехме профили 1, 3, (7), 10, 20 и 30 мили пред носовете Калиакра, Галата и Емине.
Много интересна е и хипотезата за гибелта на С-34 и попадането на Душин и Терехов в морето на капитан І ранг от резерва Николай Йорданов (4 септември 2010 г. Едно виждане по обстоятелствата на гибелта на подводна лодка С-34). Но той написва статията си сякаш подводната лодка С-34 е открита, а тя все още не е. И още една забележка, ако позволите. Душин и Терехов не са „пътували” по права, а по сложна крива, особено навлизайки в Бургаския залив (правили сме денонощна станция в Созополския залив с научно-изследователския кораб ”Академик” на 14-15.ІІІ.1989 г. с измерители на теченията, спуснати на два хоризонта). И понеже там има противотечения с посока, обратна на часовниковата стрелка, телата на подводничарите не са изхвърлени на брега от север-североизток, а от север-северозапад.
Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ
Снимките са от книгата на Траян Траянов „Уроци по дързост” (ИК „Морски свят”, Варна, 2007 г.)