НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











„ПАМЕТ”-НО УТОЧНЕНИЕ
Още в деня на публикуването в „Морски вестник” на материала „Памет...” (13 август 2011 г. Памет…), в рамките на 20 минути получих две телефонни позвънявания от мои познати, които проявиха интерес що за птица е този суперагент Доли, защо у нас не се знае за него и наистина ли може да се вярва на някоя си Червонная. С любезното съгласие на редакцията на вестника ще си кажа каквото зная.
Докторът на историческите науки Светлана Червонная не е непознато име, счита се за водещ „американовед”, каквото и да означава това и като такава през месец юли е поканена да даде интервю пред  радио „Ехо Москвы”. Интервюто е публикувано в Интернет, където аз го прочетох (www.echo.msk.ru/guests/4313/). Всеки може сам да прецени колко е убедителна в тезите си.
В интервюто си тя споменава за „архива на Волкогонов”, който в момента се намирал в библиотеката на Конгреса на САЩ. Генерал Дмитрий Волкогонов, между другото, по време на „перестройката” беше и заместник началник на ГлПУРА – политическото управление на съветската армия. По-късно – зам. министър председател в едно от Елциновите правителства. Написа и публикува монографии за Ленин, Сталин и за още нещо. Червонная сочи, че в архивите е намерила следи за това, че по заявка от закритите фондове са му пращали купища материали, с уговорката да не се копират. Но той си е направил копия, които след смъртта му наследниците изпратили (изтъргували?) в САЩ. Именно в библиотеката на Конгреса тя открила агента Доли, а по-късно попаднала и на сина му Хемиш.
Генерал-полковник Волкогонов гостува на нашето Министерство на отбраната  през 1986 или 1987 г. (не мога точно да си спомня, едва ли е толкова важно). В големия салон в сградата на ул.”Аксаков” изнесе пред отбрана публика обширна информация за явлението „дедовщина” (така наречените у нас „извращения”) в редовете на Съветската армия и какви мерки се вземат за нейното изкореняване. Фактите бяха, меко казано, смущаващи – стигало се до убийства, самоубийства, издевателствата от страна на старослужещи, а и от младши команден състав, били толкова често явление, че трябвало да им се обяви война!
Генералът-учен обаче посочи като основна причина приемането в редовете на въоръжените сили на младежи със съдимост. „Преди” нямало такова нещо, но напоследък се внедрили „тюремни порядки”, които били чужди на социалистическия начин на таковата – вие си знаете какво. Блажени верующите – беше казано някъде.
Писа Ръка МАРИНОВА
Светлана Червонная. Снимката е направена през 1990 г. в Харвардския университет.
Снимка: http://en.wikipedia.org
Генерал-полковник Дмитрий Волкогонов