НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











20 ГОДИНИ ОТ ПЪРВОТО БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКО ВОЕННОМОРСКО УЧЕНИЕ
Вчера, 29 ноември 2011 г., се навършиха 20 години от провеждането на първото в историята българо-американско военноморско учение. Тогава, през есента на 1991 г. това бе истинско събитие. Ракетният крайцер на САЩ „Йорктаун”, който през февруари 1988 г. бе обект на преследване в български териториални води заради това, че се възползва от международното право на мирен преход, сега бе на котва във Варненския залив. Стотици варненци (активни граждани и журналисти) напираха да се качат на моторните катери, които (по предварително обявената програма) трябваше да ги докарат до борда на крайцера. Лошото време не позволяваше това, но след като военните моряци бяха обвинени, че умишлено пречат на контактите с американците, един катер пое курс към „Йорктаун”. Командирът на крайцера – капитан І ранг Робърт Луи Ричардсън, категорично отказа да приема посетители в това време, за да се избегнат евентуалните инциденти. Когато катерът все пак приближи до крайцера и след поредната вълна един разгорещен кандидат-посетител цопна във водата и бе спасен от наш флотски старшина, желаещите се разотидоха от Морска гара...
През това време обаче командването на българските ВМС и на Военноморска база Варна водеха активен диалог с гостите. Адмиралтейството постави изключително сериозна задача на военноморската база: да организира съвместно българо-американско военноморско учение. Командир на базата по това време бе капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Константин Богданов, а заместник-началник на щаба (началник-щабът по това време отсъства) – капитан ІІ ранг (днес контраадмирал, а от утре – дай Боже – вицеадмирал) Пламен Манушев. Учението бе планирано изцяло на английски език, но по изрично настояване на американците – според каноните на съветската военноморска тактика... Разработена бе специални таблица на условните сигнали (ТУС), като бе използван Международния сигнален свод. Всичко бе начертано на две еднакви карти – по една за българската и за американската страна. Темата на учението бе „Извеждане на особено важен военен обект от пункт за базиране, ескортиране и
Част от участващите кораби в първото българо-американско военноморско учение: фрегатата „Смели” и патрулните корвети „Бодри” и „Решителни”. Снимка автора
Американският ракетен крайцер „Йорктаун”, снимката е направена през 1985 г. http://en.wikipedia.org/wiki/USS_Yorktown_%28CG-48%29
Съветският стражеви кораб „Беззаветный” (вдясно) „изблъсква” американския ракетен крайцер „Йорктаун” от териториалните води на СССР в Черно море, 12 февруари 1988 г., снимката е направена от борда на „Йорктаун”. Снимка: http://en.wikipedia.org/wiki/File:USS_Yorktown_collision.jpg
осъществяване на видовете отбрани по време на преход по море”. На борда на „Йорктаун” бе капитан І ранг Богданов. Флагмански кораб на нашите сили бе стражевият кораб (по-късно фрегата) „Смели” с командир капитан-лейтенант (по-късно контраадмирал) Николай Николов.
По време на учението участваха миночистачи и противолодъчни (противоподводни) кораби от базата и вертолети от военноморската ескадрила, базирана на летище „Чайка”. Всички планирани задачи бяха изпълнени безупречно. И приятната изненада, и удовлетворението бяха взаимни. Част от разбора премина в Шумен, където по това време имаше поделение на ВМС. Опитали от шуменското вино и от шуменското пиво, американците бързо запяха популярната тогава песен „Майсторе, майсторе...” На другия ден дори капитан І ранг Ричардсън попита своите домакини какво се пее в тази песен за някакъв си „Мастър”...
Така на 29 ноември 1991 г. бе написана една от първите страници в най-новата ни военноморска история. Някои от участниците в нея са в строя и днес: контраадмирал (бъдещ вицеадмирал) Пламен Манушев, контраадмирал Николай Николов, комодор (бъдещ контраадмирал) Румен Николов, капитан І ранг (бъдещ комодор) Митко Петев, капитан ІІ ранг Цветан Попов... За тях учението бе важна крачка в кариерата им най-вече с това, че те повярваха във възможностите на българските военни моряци и в своите собствени възможности да бъдат партньори на представителите на най-мощната във военноморско отношение държава в света.
Една малка подробност. Двете карти на учението, за които вече стана въпрос, имат съвсем различна съдба. Американската е не само съхранена, но и днес се показва на видно място във военноморски колеж в САЩ и като учебно пособие, и като символ на новото време, през което някогашни врагове успяха да станат съюзници. А българската? Бракувана е и е унищожена. Някой е побързал да се освободи от „отговорност” - картата не е секретна, не съдържа никакви военни тайни... Някой, който просто е нямал чувство за историческата значимост на тази първа крачка. Затова пък ние не бива да забравяме и да припомняме, че това, което е днес, дължим и на онова, което успяхме да направим преди 20 години. Може би затова е редно да издирим броевете от м. март и м. април 1992 г. на PROCEEDINGS - изданието на Американския военноморски институт. Там публикуваха репортажи и снимки от учението, което оцениха по достойнство. Тези публикации са важни не само за бъдещите изследователи.
Атанас ПАНАЙОТОВ