НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











БЮДЖЕТЕН РЕБУС
Хубаво си бяхме назначили едно нарицателно „лице”, Иво Карамански, изваждахме го на показ при всеки вътрешнополитически трус, най-вече преди избори. Гонеха го, плюеха го, арестуваха го показно… Това по света го наричат „камуфлаж”, демек – прикритие, криеха се зад образа му на мафиотски бос и всенароден медиен злодей, докато един ден някой го гръмна. Оттогава откъм камуфлажа сме „жива сила на открито”, както би казал някой старши сержант от Н-ското поделение, виждаме се като на длан и ядем шамарите целокупно. А Н-ските поделения скоропостижно започнаха да намаляват, докато се свършиха. Малко преди да се свършат обаче, един национален герой каза, че и на него му се полага четиризвезден пагон, защото я вижте армията – останали са два файтона хора, а неговата полиция се е надула като варненско кебапче. То си е така де, на един войскар се падат трима полицейски служители. Нещото, което ги обединява, е държавната служба от „първа категория труд”. Освен това, онова момче-комисарче от Пловдивската руска гимназия, което не забравя, че трябва да се благодари лично на министър-председателя (вж. пресконференцията с похитените заложнички в банков офис), гордо носи на пагона си четири „девоенизирани” звезди.
„Во време оно” не беше така, бай Добри Джуров, като министър на отбраната, беше „армейски генерал”, а министърът на вътрешните работи – само „генерал-полковник”. И военизираните милиционери бяха труженици от „втора категория”, ама времената се менят, дойде демокрацията и въздаде всекиму според заслугите. Само че поради острата липса на лицето Карамански, колчем се зададе финансова криза и всички вторачват очи към „привилегиите” на силовите структури. Ето и сега, зададе се новият
Невероятно, но факт! Желязната логика на Будьони е продължила да действа доста дълго и е достигнала и до нашия флот по времето на социализма. На снимката виждате стражеви кораб (фрегата) проект 50 (НАТО-клас „Рига”), задвижвана от две парни турбини с обща мощност 20 000 конски сили. В най-добрите си години Първи отделен дивизион противолодъчни (за борба с подводници) кораби на Военноморска база Варна се състоеше от два такива стражеви кораба (40 000 конски сили) и три противолодъчни кораба проект 204 (НАТО-клас „Поти”) – още (3 х 10 000 = 30 000 конски сили). Или общо колко? 70 000 конски сили! Точно колкото при христоматийни пример на Будьони. И какво бе званието на командира на този дивизион? Капитан І ранг, сиреч полковник! Е, някой от знаещите сигурно ще ни възрази, че всеки от противолодъчните кораби имаше още и по две газови турбини с обща мощност 36 000 конски сили, но те бяха предназначени само за по-специални случаи. А пък нали именно от този дивизион излязоха най-много адмирали в нашия флот!
„рестриктивен” държавен бюджет и всички в един глас викнаха „много им давате, стига са лапали, докога!?”. Бате Цецо, като бивше материално отговорно лице, завеждащ високо технологичен склад с апаратура под кодовото название „Правец 82-М”, хитро си премълча, защото знае, че няма да го обидят. Министърът-генерал Аню Ангелов обаче е изложен повече на течение и достойно обясни пред медиите, защо се дават така наречените „привилегии”: двадесетте заплати при уволнение са компенсация за военната служба. Докато тя тече, всички военнослужещи са на разположение 24 часа в денонощието, нямат право на никакви други дейности (разбирай - бизнес дела) извън служебното правоотношение, не членуват в политически партии и нямат право на синдикална дейност. Всичко е точно, спор не може да има. Макар че имам една-две неадресирани питанки, относно светлото бъдеще, а именно:
Докога българските военнослужещи ще бъдат „на разположение” по 24 часа в денонощието - министърът каза, че е „освобождавал” кадри поради употребата на алкохол в извънслужебно време. Може би коварният враг е залегнал някъде по границите, а ние не знаем? Това много ми напомня за едновремешната бойна готовност, която хем беше „висока” и „постоянна”, а така нареченият „враг” на „безпределно преданите” и „винаги верните” да вземе да им мине през краката. Номерът с кръстосването на крака с някой друг не е здравословен, защото ако се наведеш и видиш, че топките ти са станали четири, какво трябва да си мислиш?
Докога българските военнослужещи няма да имат право на синдикална дейност и защита? Този въпрос би могло да се зададе и по друг начин - кой се страхува от синдикалните действия на кадровия войник, сержант и офицер? Кой, всъщност, е гарантът за защита правата на гражданите в униформа? И тука май намирисва на нафталин, пак ще си повторим старите лафове, за „единоначалието” и тем подобни. Няма да вземем да си говорим за „Евромил” и за поети ангажименти в този дух. Или да се набутаме да водим преговори за заплащането на воинския труд - както е в Германия. Или...
Абе какво „или”, с кого ще преговаря ръководството на един бъдещ военен синдикат, като министърът - главният работодател, е вързан за ръцете, за краката че и по други места. Мина ми меракът да попитам и как така един пършив младши сержант, или дори един „редник втори клас”, като някакъв държавен служител от изключително значение, е лишен от гражданското право на предприемаческа инициатива, а депутати, министри и цялата бригада висши служители законно му намират колая, хем да са далеч от фирмичките си, хем те да им снасят златни яйца.
Щом като е така - ще трябва да си плащаш, Народе мой, и за десетките хиляди анонимни „щатове”, и за ранното пенсиониране, за всичко, което бабите на пазара, разбрали-неразбрали, наричат привилегии. За акъл винаги се плаща! Най-много се взема от тези, които имат най-малко- и акъл, и пари.

P. S.
В някогашния наш супер ментор по военните дела, Работническо-селската червена армия (ега ти фирмата!) решили да въведат отново традиционните офицерски звания. Било по време на Голямата война и от армейското началство най-свободен от ангажименти се намерил кавалеристът Будьони. Възложили му да изработи предложение за решение и той проявил новаторски дух. Събрал подобаващо число хора на командни длъжности от най-близкия до Москва фронт и те започнали да влизат при него един по един. Ето как, примерно, протичала индивидуалната беседа:
Прага на кабинета на легендарния маршал прекрачва снажен командир в бойна униформа, запасан в офицерска амуниция.
- Колко щика? - строго го пита Будьони, командирът трябва да се досети, че го пита за „щиковете”, които се мотаят в неговото подразделение.
- Между сто и петдесет, и двеста.
„Аха, мисли си Семьон Великолепни, ескадрон, или рота?”
- Колко сабли? - задава командващият офицер уточняващ въпрос.
- Двадесетина-тридесет - колебае се командирът.
„Какво е това чудо, терзае се Будьони, командир на ескадрон - капитан, а тука няма сабли и за пълен взвод”.
- А колко коня? - задава той най-главния си въпрос.
- Седемдесет хиляди - отривисто отговаря събеседникът.
„Седемдесет хиляди, дори аз не съм командвал такава конна армия!!!”
- Свободен сте, полковник! - обявил Будьони решението на ребуса с новото звание. А логиката му е желязна: двеста щика - капитан; седемдесет хиляди коня - генерал; средно аритметично - полковник.
Новоизлюпеният полковник бил командир на танкова бригада, с общо седемдесет хиляди конски сили в моторите, щикове имали само в обслужващите подразделения, а „сабли” нямало ни една, но му било неудобно пред кавалериста и излъгал, ама не много.
Майтапя се бе, Цецо, това е виц, при това стар и тъп, и не е за полицаи! С конете вие сте най-добре в цялата държава, виждали сме ви около стадиона как цепите тълпите. С другото как сте?
Бай ЯНКО
Снимка: Архив МОРСКИ ВЕСТНИК