НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











КАШИК БЕ МОЯТ БАТКО – МОРЯК ЩЕ СТАНА АЗ!
Отбелязахме с най-топло чувство поредната годишнина на Военноморска база – Варна, „Главната”, както се е наричала по едно време. Ако като лаици изчислим баланса на „силите” в двете ни „бази” – в Бургас и във Варна, везните клонят към новата „Главна”, бургаската, най-вече с трите си белгийски фрегати и ракетната корвета „Мълния”. Варна се представя с руската фрегата „Смели”, с два патрулни кораба от проект, близък на „Мълния”, с кораб-станция за размагнитване, с усвоения наскоро минен ловец, с голям аварийно-спасителен кораб и с още нещо – не звучи лошо за нашите мащаби, мене ако питате.
Беше ми прелюбопитно и да видя събрани от автора д-р Атанас Панайотов (11 ноември 2011 г. Военноморска база Варна в мъртвото вълнение на терминологичното море) само на две странички терминологичните превъплъщения на морските ни съединения: портово капитанство, бригада, база, дивизия, част, флотилия, пункт, че и още има да видим. Няма да кажа, че това люшкане напред-назад (Ат. Панайотов го е оприличил на море) изцяло е лишено от логика и е самоцелно. В един момент обаче започва да намирисва на такова, а подобни логични или не дотам обясними колебания наблюдаваме и във военноморските звания. Отказът някога от „старите” старшински и офицерски, за сметка на „новите”, досущ преписани от съветските, е обясним, „времето” било такова. Нямам убедително обяснение обаче, защо беше необходима тази абракадабра с адмиралските пагони. Пак ми го обясняват с „времето”, трябвало да минем на НАТО-вския стандарт. Само дето при „тях” нийде няма „бригаден адмирал”, а ние си имахме. Е, вече си нямаме, замени го това недоносче „Комодор”. Защо недоносче – вече се е говорило и писало. Даже кашиците, които списват електронката „Otbrana”, бяха казали нещо за „българските адмирали и комодори”, толкова им е акълът и на тях. Макар че феноменът може да се покаже като „контролна група” – щом тези, които не знаят, не могат да разберат, значи наистина не е очевидно.
Очевидно е, че някой се изгъбарка с българската военноморска традиция, колкото и крехка да е тя. Спомням си, че в един стар устав имаше звание „контърадмирал”, вероятно преписано от немското Kontaradmiral, германизиран вариант на френското звучене. По-късно у нас се установи съветският вариант – контраадмирал, като първично адмиралско звание. Те пък навремето го преписали от – знаете от кого. Сега се питам, ако с контър/контра-адмирал обозначаваме първичното адмиралско звание, какво обозначаваме с „комодор”? И моля да не ми се сочи британският вариант „Commodore“ - “Rear Admiral” - “Vice Admiral” и т. н. Защото на английски „Rear” може да означава и „гръб”, ще рече - този, който стои зад адмирала, но не и непременно най-накрая. Може би затова в НАТО-вските флоти, възприели за първо адмиралско звание някакъв вариант на „комодор” (с допълнения), освен португалците, следващото е „Rear Admiral”.
Призовавам всички единомишленици – нека поведем борба с тази заемка „комодор”, противоречаща на традицията на българския флот. (Апропо, белгийците, които два пъти годишно ни подаряват по една фрегата, вече са го направили – в техния „табел” можете да видите Amiral de Flotille (ex Commodore). Нека да закипи безмислен труд, да се отдадем на поредното нещо, за което не трябва много ум, но поне можем да се прочуем като борци! Нека върнем комодорите там, където им е мястото – сред българските адмирали и то така, че чак кашиците да го разберат!

P.S.
Попитали Джоузеф Хелър, защо не е написал нищо по-добро от „Параграф 22”, а той отговорил: „А вие да знаете някой да го е правил?”.
Писа Ръка МАРИНОВА

С „Военноморските звания в страни – членки на НАТО” (във word – формат) можете да се запознаете в рубриката „Документи” за м. ноември 2011 г.