НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ВОЙНАТА ВЪРВЕШЕ ПО ПЛАН, ДОКАТО НЕ СЕ
НАМЕСИ ГЕНЕРАЛНИЯТ ЩАБ

Вместо въведение:
На 12 ноември т.г. поместихме есето Кашик бе моят батко  моряк ще стана аз!
По този повод получихме писмото на нашия редовен читател и автор капитан І ранг от резерва Румен Тотев от София, което публикуваме изцяло: 

Един въпрос по повод на „Кашик бе моят батко - моряк ще стана аз!”

Наистина в нашата армия, не само във флота, след като ни настъпи демокрацията, стават много чудни и неразбираеми неща. И едно от тях са званията на висшия офицерски състав, демек генералските и адмиралските. И аз ще кажа - БРИГАДЕН АДМИРАЛ - иди-дойди... Ама КОМОДОР - това за българското ухо, особено кашишкото, си е направо ПИРАТСКО звание...
Та аз имам един въпрос: Какви са били званията в Българската войска - сухопътните и морските звания преди 1945 година? Не само на офицерския състав, а и на войниците (матросите) и сержантите (старшините)? Аз ги знам слабо, опитах се да ги подредя, но явно са ми малко знанията, а и в Интернет не ги намерих... И в тази
връзка - не е ли добре да се предложи те да се възстановят? За мен като моряк традициите са нещо много съществено и виждам смисъл ТУК да се отърсим от съветското влияние... Защото много МНОГОЗНАЙКОВЦИ се опитват да се отърсят от съветско влияние в абсолютно неподходящи места... И в тази връзка, защо да не се върнат понятията ЮНКЕР и КАДЕТ във Военните училища? Така както е в целия свят. Май и тогава не е имало адмиралско звание между контраадмирал и капитан I ранг, т.е. между генерал-майор и полковник? Между впрочем, французите хич не ги е страх, че си нямат такова звание! Ама флотът им е май доста по-големичък от нашия... И си спомням, че на освещаването на двете фрегати „Верни” и „Горди” присъства командващия Белгийските ВМС - беше със звание контраадмирал и беше с една адмиралска нашивка, т.е. и при тях май няма такова КОМОДОРСКО звание.

А ето и отговорът на Ръка МАРИНОВА:
Както бил казал един умен човек, реформа се прави най-лесно там, където липсва традицията. На всеки следващ му е все по-трудно да убеждава, защо трябва да се промени „старината” и докъде ще я докараме така! За нас, българите от Третото царство, всичко започва наистина от нищото, с един подпоручик за княз, с освободители, които не бързат да си ходят и с народ, който още не решил как ще се нарича - „блъгари” - по Найден Геров или „българи” - по Иван Вазов. А като се заговорило за земска войска, гръбнакът на която ще са опълченците от Освободителната война, въпросът за военните звания бил решен по възможно най-логичния начин - каквото за русите, това и за българите. В новосъздаденото Военно училище били приети „юнкери” - също като в Русия. Не се заблуждавайте, че това е заемка от Германия - там обучаващите се в офицерските училища се наричат „фенрик”, а тези по морското ведомство - „кадети”. „Кадровите” били три категории - унтерофицери (на „свръхсрочна”), оберофицери и щабофицери. Имало място и за генерали, но за тях по късно. На унтерофицерите после взели да им викат „подофицери”, което си е същото, оберофицерите станали „младши”, а щабофицерите - „старши”. На генералите в новото време им викаме „висши”. За флот се заговорило едва след една-две години и за военноморските звания още никой не бил мислил. На авиацията пък съвсем не й било дошло времето.
Като се открило Военното училище, още при княза-наместник Дондуков-Корсаков и юнкерите започнали да маршируват. Кажи-речи, денонощно, цели четири месеца. Като дошъл ИД-Князът да ги инспектира, спретнали му плац-парадно представление за чудо и приказ и той заповядал начаса да бъдат произведени в първо офицерско звание най-отличилите се. Така се родил родният офицерски корпус, първоначално от четирима юнаци с отпрани табани, след четири месеца биене на крак в коравата земя.
А званията били досущ като руските - подпоручик, поручик, капитан, майор, подполковник, полковник. Като стъпил на българска земя, вторият ни княз, Фердинанд, бил облякъл и българска генералска униформа Като го видял така наконтен, Стефан Стамболов, корава нашенска тиква, казал пророчески на чинно стоящия до него Сава Муткуров (първия ни автентичен генерал): „Мамицата й ще е.. на България този княз!”.
Освен „особата на Владетеля”, който имал право да носи униформа на всеки вид въоръжени сили, с пагон, съответстващ на пълен генерал, във военното ведомство се числяло единствено адмиралско звание - това на контраадмирала.
А със званията, които ние безпрекословно сме приели за свои, всичко се започнало на празно място от реформатора Петър І през 1716 г., със знаменития Табел на ранговете. Знаменит е, никой да не подскача в строя, защото негласно е приет дори от НАТО-вските въоръжени сили. Доказателството е елементарно: в „Табела” има пет „висши” офицерски звания, три са тези на старшите офицери, а останалите са за младшите чинове. По НАТО-вския стандарт е същото, като няколкото „младши”са обединени в най-ниския ранг OF-1. В „Табела” повече то 90 % от думите са чуждици, така че нищо оригинално руско няма, освен подходът. По „морското ведомство” има няколко любопитни находки: сред адмиралите до 1740 г. се мъдри един „Шаутбенахт” (преписан от Холандия), това е морското звание, което е имал самия император, в превод означавало нещо като „властелин на нощния бой” и той много си го харесвал. По-късно било заменено от „контраадмирал”. Така че и Петър Велики е изпитвал колебания относно първото адмиралско достойнство, а самите холандци са направили същото, но доста по-късно. Званието „адмирал” е записано като военен чин от „втори клас”, а „първокласен” морски офицер бил генерал-адмиралът (равно на генерал-фелдмаршал). В подредената НАТО-вска класификация, същата, но в обратен ред, званието от „първи клас” е с код OF-10.
„Във флотата”, както се е изразил един наш вехт народен представител, логиката на присвояване на офицерски звания била досущ същата, с известни условности. Например „мичманите” (днешни лейтенанти) първоначало са от първи и втори „разред, заменено по късно с „ранг”. Някои различия се появават и в по-късен период, например у нас до 1944 г. не се възпрема звание „старши лейтенант”, което е въведено в Руския флот през 1916 г. 
В новата Българска народна армия се повтаря подходът от преди 65 години - каквото е в „Съюза”, същото ще е и при нас. Юнкерите стават „курсанти”, офицерските звания са идентични с тези на „освободителя”, барабар с отличителните знаци. Добавени са нови генералски - генерал-полковник и армейски генерал, а адмиралските звания се развиват паралелно с тези на генералитета.
Неотдавна в новата ни Българска армия бе извършен качествен скок, какъвто историята не познава. Всъщност, познава, но е било отдавна и поводът е бил друг - един португалски крал произвел всичките петдесет генерали от победоносната си армия в звание „маршал”, защото били унищожили завинаги вечния враг Испания. Нашите бяха далеч от такова постижение, но в чест на победоносното ни приемане в НАТО всички едновременно получиха по още една звезда - освен един, генерал-полковник Тотомиров, съветник на Президента, който (българска работа) нито беше повишен, нито беше уволнен. Появиха се и две нови звания - бригаден генерал и бригаден адмирал. По-късно младшето адмиралско достойнство беше заменено с „комодор”, за което всички сме информирани.
Званието „комодор” се появява сред събратята си - адмирали като незаконно родено дете в семейство на благородници. От най-прагматични подбуди - да не станат много адмиралите или да не се плащат грешни пари за заплати, за „комодори” са обявявани командващи ескадри, които са капитани по звание или, за да бъде означен най-старшият измежду капитаните (в руския флот - капитан-комодор). Подражанието на армейското „бригадир” (нещо като старши полковник), е очевидно. Като правило, това не са офицери, числящи се между „флагманите”, обичайно е и званието да е временно. По обясними причини в родния ни флотец никога не е имало необходимост от него. Румънците си имат своя „капитан-комодор”, белгийците вече са се отказали от комодора, за сметка на „флотилиен-адмирал”. Срещнах информация (непроверена), че американците са въвели „адмирал-комодор” наместо тъпичкоото досегашно „младши контраадмирал” - ще се съгласите, че е друга работа. В Норвегия имаме „флагкомандор”, а „командор” е капитанско звание, в Румъния освен това си имат двама контраадмирали, единият е „на флотилия”, в Холандия въпросното звание е „командер”, което в САЩ съответства на „подполковник”. Вятър ги вее на ..., дето казал оня!
Както се видя от всичко казано - „стандартът” на НАТО е Табелът на ранговете на цар Петър Велики, след него всеки е добавял и отнемал по свой вкус и настроение - няма лошо. Само ме е яд, че ние пак сме от страната на фикуса, ако не ни поливат редовно, лошо ни се пише.

P.S.
И тази статия е „мъниче”, но вече има проявен интерес от редовни читатели и сътрудници на вестника към подетия почин  - да се отървем от комодорството докато е време. Ха да видим докъде можем да стигнем!
Писа Ръка МАРИНОВА
Командващият на Морското компонентно командване на Кралство Белгия контраадмирал Жан-Пол Робин след церемонията по именуването на фрегатите „Верни” и „Горди” в Пристанище Бургас.
Снимка: капитан І ранг от резерва Румен ТОТЕВ