НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











БЕДЕН ЛИ СИ ДЯДО ПОПЕ...
Сигурно още от времето на митичния Авитохол, щом се чуела фразата „военни доставки” и конете наостряли уши. Още повече в наши дни, защото това е смисълът на съществуване на мирновременната военна машина, предназначена да изяде, изпие, износи, изгори, изгърми, издъни, изпепели, амортизира, експлоатира, проучи, изучи и усвои „нещо”, което някой друг трябва да закупи - и да сложи в джобче заветната „комисионна”. Ако войната е продължение на политиката с други средства, то осигуряването на въоръжените сили е тлъсто кокалче, което политиците не си позволяват да загърбят. Има си хиляди начини за това – законни. И за да не си помисли някой, че топлата вода е негово откритие, можем да надникнем в „миналото незабравимо”.
„Морски вестник” вече е писал за аферата „Шаспо”, закупуването на непригодни френски пушки за
Следващото поколение историци и публицисти вероятно ще разберат все пак кой кого изклати в доставките на агрегати за белгийските фрегати...
руската армия в навечерието на Освободителната война, с които било въоръжено българското опълчение. По-късно Княжеството също не падало по-долу, готвейки се за войните за национално обединение. И във „флотата” имало сладки съблазни - доставката на скъпичките котвени морски мини (знаменитата афера „Соте Арле”), програмата за въоръжаване на подвижната отбрана с френски миноносци (имало е и други варианти - бел. авт.), „кюмюрената” афера, закупуването на 240 мм оръдия за бреговата артилерия и др.  Читателят сигурно знае, че тези оръдия са били предназначени някъде за „Северния Босфор” - проливната зона на излаза от Балтийско море и поради неголямата дистанция от бряг до бряг далекобойността им е конструктивно ограничена до някакви  си 10 километра., нищо работа за този калибър. Но тъй като били отказани от заявителя - защо да не ги вземем ние, условията са добри (за кого ли?).
И във войската не си поплювали, ставало е дума за онзи генерал, който извадил пистолета си и стрелял по новозакупената „бронирана” машина, изложена за показ в двора на Военното училище - и бронята цъфнала. Българските картечари, въоръжени през Втората световна с немската картечница „МГ-34”, търсели под дърво и камък сред трофеите да намерят сменяеми цеви, изоставени от отстъпващите. Сменяли ги одма - друга работа, няма нищо общо с калпавото качество на „военната доставка”.
Сигурно не винаги комисионната е разковничето - малко ли малоумници се препъват в строя. Нека някой се заинтересува, как е бил осигурен с вода за пиене нашият мироопазващ батальон в Камбоджа и на каква цена - цял филм по Хичкок може да се заснеме! Можем да запитаме и за боекомплекта, с който е била получена във ВМС фрегатата „Смели - ІІІ”, от бившия Съюз, използвана като кораб за подготовка на екипажи от Арабските страни, закупили значително количество от същия проект - вие сега я усвоявайте, а другото постепенно ще го доставим! Или кога за първи път в „наши” ръце гръмна оръдието на корветата „Мълния”?
И с белгийските фрегати сигурно е същата работа - някой пенсионер се е разсеял да заяви преобразователя за ток от 60 на 50 херца и агрегатите бухат гориво като лами. Но поне икономисват тока на военноморската база (майтап бе, Наско!). За новите вертолети вървим по същата схема - вие ги усвоявайте, а зададе ли се вражеска подводница, торпедата са налице, топли-и-и, парят! Само трябва да си платите.
Някой мисли ли си още, че ще ни разрешат да строим собствени корвети - и да ги продаваме при това? Това е бизнес, момченца, за бели хора, ние къде се врем с небръснатите си цървули, я мирно в строя!
P.S.
За авиотоалетните обаче бате Бойко не е прав! Много били - друго има-няма, тоалетни ни трябват целокупно и в достатък, иначе сме способни да осерем цялото трасе, не е да не сме го правили!
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК