НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











СТАНОВИЩЕ НА УС НА СЪЮЗА НА ОФИЦЕРИТЕ ОТ РЕЗЕРВА „АТЛАНТИК”
През последните месеци наред с опитите да бъдат обуздани ударите на кризата и да бъде намерена по-приемлива формула за социална справедливост, станахме свидетели на безогледни, необосновани, недостойни и нагли нападки срещу кадровите военнослужещи и воините от резерва, срещу Българската армия, българското войнство, служителите на МВР и другите сектори на сигурността.
Узнахме, че за неблагополучията през последните две години главните виновници са: учените, лекарите, зърнопроизводителите, железничарите, майките с малки деца, ... [Прочети цебезработните и емигрантите, малцинствата, времето, зимата, есента, пролетта и лятото. Разбира се и „военните, полицаите, разузнавачите и контраразузнавачите, които ползвали незаслужени привилегии”.
Стана ясно, че някои неправителствени организации на държавна или партийна ясла, представители на бизнеса и професионални манипулатори на общественото мнение все по-често прилагат изпитаната хватка на популистки и тоталитарни водачи да разединяват и да насъскват едни срещу други отделни съсловия, етнически групи и професии. 
Тон за некоректното и нецивилизовано охулване на българското войнство даде „случайно” изпусната реплика от министър, който публично заяви, че обещаните добавки за майките трябвало да се вземат единствено от „привилегииите на военните”. Така бяха  противопоставени воините от Българската армия и служителите на МВР на майките и невръстните им деца. Много добре се знае, че няма военнослужещ, който би приел каквито и да са добавки за сметка на майки и деца.
Назначени бизнесмени, знайно от кого, укрили само за миналата година данъци и социални осигуровки за над 1,2 млрд. лв., изведнъж „прозряха”, че петкратно съкратеният личен състав на Българската армия ощетявал бюджета и бил бреме за пенсионната и осигурителната система.
После рукнаха потоци от некомпетентни, злонамерени, безумни и разюздани упреци към оредялата ни войска, че едва ли не тя била виновна за световната и за европейската финансова криза. Че свиването на разходите за отбрана е панацея за болестите и недъзите на затъналото в блатото на прехода българско общество.
Тъй като все още не съществува правен и обществен механизъм кадровите военнослужещи да изразяват мнението си по наболели проблеми, ще си позволим да изразим някои тези, които смятаме за общи за по-голямата част от българите, носещи и носили пагони.
1. Категорично твърдим, че българските военнослужещи нямат вина за престъпната и некадърна политика на правителствата преди и след 1989 г. Нямат вина за факта, че страната ни вече е на последно място в ЕС по равнище на политическа и административна корупция. През последната година България бе изпреварена и от Гърция, която през 2010 г. бе на дъното на тази незавидна класация.
2. Припомняме на политици, бизнесмени,  НПО и медии, че гражданското ръководство на Въоръжените сили  предполага уважение, а не унижение  към гражданите, ангажирали се с тази професия.
3. Възразяваме срещу използването на думата „привилегии” за някои социални придобивки на военнослужещите и всички униформени от сектора за сигурност. Точният термин е „компенсации”, получавани за ограниченията на правата ни като:
- ограничаване на гражданските права като членство в политически партии, сдружаване в синдикати, забрана за участие в митинги, стачки, демонстрации и всякакви форми на протест. Не бива да забравяме, че военнослужащите и тези от резерва нямат свое представителство и в т.н. тристранка, където интересите им остават неспоменати и незащитени;
- липсата на фиксирано работно време;
- задължението военнослужещият да бъде на разположение на службата 24 часа;
- честото изпълнение на дейности, които не фигурират във функционалните им задължения;
- задължителното и съпроводено с рискове участие при кризи, бедствия и промишлени аварии;
- невъзможността да бъде планиран и използван по желание годишният отпуск;
- високата физическа и психическа натовареност по време на работа;
- рисковете за здравето и за живота при учения, тренировки, дежурства и мисии зад граница;
- ограниченията да се използва свободното време за допълнителна работа и заработване на недостигащите средства за нормален живот на семействата;
- забраната военнослужещият да притежава собствена фирма и да развива стопанска дейност;
- трудната социална и професионална  адаптация след пенсиониране или съкращение;
- житейските несгоди, споделяни от семействата на военнослужещите: местене по гарнизони, водещо до смяна на жилището, нова работа или най-често безработица за съпругите, смяна на училището за децата и др.
4. Подчертаваме, че след като изпълнява професионалните стандарти на НАТО, българският военнослужещ не бива да бъде ощетяван в заплащането и в компенсациите, които е заслужил с труда, интелекта си и с постигнатите индивидуални и колективни способности.
5. Призоваваме към взаимно уважение, към мъдра и балансирана оценка на положението, към приемане на справедливи, отговорни и трайни решения, които да сложат край на хаоса, на прибързаните, палиативни и опасни мерки.
6. Изразяваме тревога от психозата, разпалвана сред военнослужещите от Българската армия и сред служителите от МВР. Заканите за драстично орязване на щатове и на социални придобивки, обидните квалификации и политическите клишета, прилагани спрямо млади и неопетнени професионалисти, рискуват да прогонят извън МО и МВР подготвени, способни и честни служители, да нанесат тежък кадрови удар върху националната сигурност и отбрана, като ги лишат от ценни човешки ресурси. До подобни сривове може да се стигне за седмици, но преодоляването им обикновено трае десетилетия.
7. Настояваме  да се търси отговорност от лицата, които използвайки кризата, се стремят да дебалансират сектора за сигурност, като отворят или разширят канали за мафията и за дребната престъпност.
Готови сме да подкрепим всяка разумна мярка, която стабилизира и реформира сектора за сигурност, без да посяга върху компенсациите и социалните придобивки на хората, които остават в строя или излизат в резерва.
Няма и не е имало процъфтяващо общество, което да се е отнасяло с пренебрежение към своите войници.

2 декември 2011 г.
София