НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











КОЕ СИ ТРЕБЕ – ОНО СИ САКА!
Още от времето, когато на властовите позиции в държавата се мъдреха разни „пеко”, „тако”, „мако”, „дако”, „тано”, „цоло” и прочие, беше хубаво човек да поназнайва шопския диалект. Тем паче сега – при „боко” и „цеко”. Покойният Йордан Радичков беше казал, че в столицата се е събрала не най-читавата част от населението, а тя расте ли расте и като се омешат със шопския инат – става напечено. Ето и сега, всичките лягат и стават с една мисъл на сърце (и Менда!) – как да ограничат „привилегиите” на силовите структури. Какви са те – никой не ти казва, освен „ранното пенсиониране”. Никой не се е сетил още да пита бате Бойко, като защо навремето стана за резил и не се „деполитизира”, та да си ползва привилегията на старши офицер, а ръгна в частния бизнес. И защо да го питат, като е ясно защо, в казармата келепир няма! Но той мълчи по въпроса като таквоз на разпит, само от време на време изсумтява (за служителите от ДАНС, например), да не
С ликвидирането на подводното плаване отпадна и ранното пенсиониране на подводничарите. Какво загубихме от това обаче, е друг въпрос... Графит, нарисуван на Варненския вълнолом през 2011 г.
си помислим, че е умрял.
Някога, някога, на всеобщата военна служба на народеца се гледало като на „тегоба”, а за господа офицерите било „служение”, демек, отдаденост. Няма го вече това и няма да се върне (слава Богу), сега по Европата е повече занаят, упражняван по правила, за които никой не е попитал войника. Преди няколко години на територията на бившата Югославия се ширеха разни мироопазващи контингенти, между тях и холандски. Точно тогава правителството им решило да наложи (увеличи, промени?) нова данъчна тежест на професионалния войник и журналистите ги обикаляха в района на дислокация, за мнение. Те обаче не дават изявления, защото правилата са такива. Но един „даде”, както си скатаваше планшетката пред бронираната машина: „Вдигам си багажа и си отивам, те какво си мислят, че ще им работя без пари ли?” Това е положението, брат ми, всеки труд си има цена, ако искаш да се възползваш от него, трябва да платиш!
„Общественото мнение” винаги е било чувствително по отношение на „привилегиите” на военнослужещите. Някои си спомнят, че ведомостите за заплатите ни бяха секретни и от финансовата служба не ни издаваха фиш, колкото - толкова. И това време мина, сега всичко е на масата и можем да го гледаме и да цъкаме с език колкото си искаме. След приемането на първия Закон за отбраната подписахме договори за кадрова служба. В моя индивидуален, задълженията ми са осем пъти повече от правата, а правата са колкото за парлама. Трябва ли да казвам, че „договаряне” като процедура не е имало? В Закона обаче имаше забодени кукички, за които да може да се закачи интересът на войника (полковник от ГЩ, докато четеше на едно събиране Височайша заповед, направи знаменателна грешка, каза „Закон за отбраната НА Въоръжените сили - искало му се). Пак по това време публикувах статия във „Военен журнал”, „Още нещо за професионалния български войник”, в която са разписани предимствата, недостатъците, перспективата и насоките на промяната, наречена професионална армия. (Задръстените западняци му викат „SWOT-анализ”) Като се има предвид, че не съм най-умният под слънцето, сигурно и други са имали „некои съображения”. Сбъднаха се лошите ми прогнози, добрите още ги чакаме.
Накратко - с любезното съдействие на „Морски вестник”, предлагам на читателите дискусия на тема „що е привилегия и има ли тя почва у нашия сектор за сигурност”. Считам, че със „Становището” на клуба „Атлантик” (5 декември 2011 г. Становище на УС на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик”) тя вече е започнала. Любопитен съм да прочета какво мислят по въпроса „факторите”, потърпевшите, тези, които сега стъпват на професионалния път, експертите - стига клюки, давайте предложенията!
Янчо БАКАЛОВ,
капитан I ранг в оставка
Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ