НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











70 ГОДИНИ ОТ НАПАДЕНИЕТО НАД ПЪРЛ ХАРБЪР
Ролята и задачите на морската авиация в съвременните бойни действия
Независимо от достатъчно респектиращата дистанция на
времето, темата за участието на авиацията и ролята на въздушната мощ като компонент на военната мощ в нападението над Пърл Харбър, както и за резултатите от проведената операция, не престават да бъдат актуална тема за военните експерти. Събитията, разиграли се над и на тихоокеанския остров Оаху, трайно са залегнали в учебниците по стратегия и оперативно изкуство като типичен пример за значението на изненадата за хода и изхода на операцията, както и на военновъздушния компонент от състава на флота за постигане на оперативно превъзходство, при това над противник със значително по-голям икономически потенциал.
Колкото и да е странно, идеята за масирано използване на авионосно морско съединение за нанасяне на внезапен удар и елиминиране на основните сили на флота на противника не е японски патент. Тя е експериментирана от ВМС на САЩ. На 7 февруари 1932 г. е осъществено първото „масирано въздушно нападение” над Пърл Харбър. „Атакувани” са летищата и пристанищните съоръжения. Екипажите на 152 самолета, участвали в мисията, елиминират цялата авиация на „отбраняващите се” и завоюват пълно въздушно превъзходство в небето над Хавайските острови. Разбира се, в кабините на самолетите са американски момчета, които участват в съвместните маневри на флота и сухопътните войски на Тихоокеанския оперативен театър на войната. Командващ „нападащите” е адмирал Ярнел. След като ескадрата му напуска своите бази в Калифорния, той взема решение да формира нестандартен боен ред и заедно със самолетоносачите „Саратога” и „Лексингтън” се устремява с максимална скорост ход срещу основната база на отбраняващите се на Хавайските острови, оставяйки далеч назад линейните кораби, тежките крайцери и корабите от охранението и логистиката. Постигната е пълна изненада, когато бойният ред на самолетите се появява над подготвящите се за традиционно сражение сили на „отбраняващите се”.
Въпреки че на летищата да се намират достатъчно изтребители за прикритие, те нямат време за реакция. Като подценява безспорния успех на оригиналната идея и на смелата атака, главният посредник в учението прави извода: „Съмнително е нанасянето на удар от въздуха по Оаху пред лицето на силната авиация, дислоцирана на острова. Самолетоносачите ще бъдат унищожени, а повечето от нападащите самолети ще бъдат свалени”.
Японските стратези внимателно следят действията на американския флот в тихоокеанския басейн и резултатите от учението им подсказват коренно противоположни изводи. През 1936 г. японската военноморска академия издава „Стратегия и тактика в операции против САЩ”, в която експерти записват, че в случай на съсредоточаване на главните сили на американския флот в Пърл Харбър, бойните действия трябва да бъдат започнати с внезапен удар от въздуха.
По време на американски учения през 1937 г. е разигран подобен сценарий със същия резултат. Летищната мрежа Оаху отново е блокирана, но незнайно защо посредниците за втори път отчитат загубата само на един линеен кораб от състава на „отбраняващите се”.
В основата на успеха на атаката срещу Пърл Харбър е военният гений на адмирал Ямамото, тогава главнокомандващ Обединения императорски флот на Япония, който не само планира и осъществява по брилянтен начин операцията, но и 18 години с фанатична упоритост защитава тезата за необходимостта да се гради мощна флотска авиация. Данните от разузнавателните сводки допълнително стимулират усилията на командването на японския флот да планира внезапен удар от въздуха срещу Пърл Харбър. Потвърждават се предвижданията за съсредоточаване на американския флот в основната му база в Тихия океан.
Адмирал Ямамото също внимателно изучава действията на авиацията при Таранто и на 7 януари 1941 г. изпраща докладна записка до военноморския министър Оикава, в която за първи път официално обосновава идеята за масиран удар по Пърл Харбър.
Предложеният от Главния морски щаб план за използване на авиационния компонент на ударното съединение предвижда да се прибегне до смесени авиогрупи от торпедоносци, пикиращи бомбардировачи, бомбардировачи и изтребители, които да действат в рамките на възможния радиус на самолетите, предполагащ излитане от дистанции, не по-големи от 350 мили от целта. Провеждането на паралелни експерименти налага приспособяването па 15- и 16-дюймови бронебойни снаряди с прикачени стабилизатори за бомбохвърляне от пикиране. По-труден се оказва проблемът с 800-килограмовите авиационни торпеда. През октомври 1941 г. е намерено просто решение за плитко потапяне след хвърлянето им от въздуха: чрез монтиране на допълнителни дървени стабилизатори. По време на изпитанията на „новите” бойни припаси от голяма част от екипажите на японската палубна авиация са отработени и маньоврите за непосредственото им използване.
Едва през август 1941 г. планът за операция „Z” за нападение срещу Пърл Харбър е представен от адмирал Ямамото на началника на Главния морски щаб адмирал Нагано. Между 11 и 20 септември 1941 г. е проведена щабна тренировка, като са проиграни два основни варианта. Въз основа на резултатите е взето решение действията на авиацията да започнат на зазоряване на разстояние 250 мили от целта.
В началото на декември авиационната групировка на САЩ, развърната на летищната мрежа на остров Оаху, наброява 227 бойни самолета, които по летателно-тактическите си характеристики отговарят на изискванията на времето, екипажите им притежават необходимата подготовка за водене на отбранителни бойни действия. Летателната програма на американските пилоти изисква не по малко от 400 часа общ нальот, преди летецът да застъпи в бойно дежурство, което е най-високата норма в света по онова време. Радиолокационните станции на острова са свързани в единен информационен център.
Когато на 26 ноември 1941 г. оперативното съединение на адмирал Нагумо напуска залива Танкан на о. Иторуп, на борда на самолетоносачите се намират 390 изправни бойни самолета. На 7 декември
Документална снимка от нападението над Пърл Харбър, 7 декември 1941 г. http://bg.wikipedia.org
През 1944 г. е публикувана тази възстановка на действията по време на 7 декември 1941 г.
Съвременна възстановка на действията по време на 7 декември 1941 г.
Документална снимка от нападението над Пърл Харбър, 7 декември 1941 г. http://bg.wikipedia.org
Документална снимка от нападението над Пърл Харбър, 7 декември 1941 г. http://bg.wikipedia.org
Нападението над Пърл Харбър, изрезка от американски вестник.
Адмирал Исороку Ямамото (1884 - 1943 г.)
в 05.30 часа е дадено началото на действията на авиацията с пускането на два разузнавателни самолета, които трябва да доразузнаят целите над Пърл Харбър. Започват предполетната подготовка на техниката и последният инструктаж на екипажите. Полетите трябва да протекат в пълно радиомълчание, което може да бъде нарушавано единствено от водачите на вълните, само в изключителни случаи.
След като корабите набират скорост от 24 възла, е подаден сигнал за излитане и в 06.20 часа палубите напускат подготвените 185 самолета от първата вълна. Отначало японските екипажи летят на ешелон 3 000 м над облаци, като използват радиопредавателя на Хонолулу за преводен радиомаяк. След като по разчет достигат бреговете на остров Оаху, се снижават до 1 500 м под долния край на облаците. На приборното табло на всеки пилот е прикрепена фотосхема на Пърл Харбър и са означени секторите за действие на всяка ескадрила. Това са сувенирни картички, купени от японските разузнавачи по долар едната. Според предварителния план се действа в два варианта: при постигната внезапност и при липса на такава. В първия случай започват да действат торпедоносците, след тях бомбардировачите, а удара завършват пикиращите бомбардировачи. Изтребителите прикриват действията във височина. Във втория случай пикиращите бомбардировачи и изтребителите атакуват летищата и зенитните средства. След подавяне на съпротивата в боя влизат торпедоносците и бомбардировачите.
Макар групите да са засечени от радиолокационните сензори, те са разпознати като формация Б-17, която трябва да прелети през същия ден. Така че противовъздушната отбрана не е задействана. В 07.49 часа водачът на първата вълна вече се намира в зоната на визуална видимост на целите и ясно различава осемте линейни кораба. Самолетоносачи в пристанището не са забелязани, но липсата на каквито и да са приготовления на земята издава, че изненадата е пълна.
От борда на самолета-водач капитан I ранг Футида предава кодовия сигнал „Тора! Тора! Тора!” Групите се подреждат за предстоящата атака. В 07.53 часа пада първата бомба, а 45 минути по-късно над целите долита втората вълна японски самолети. Двете съединения застъпват по време действията си, което повишава ефективността на удара. Част от водачите на първата вълна напускат бойните редове и помагат за насочване на екипажите от втората, където са включени по-неопитни летци. Това им помага да се ориентират в условията на намалена видимост и да действат според предварителния план.
В нападението участват 609 японски летци. Те се намират над обектите на удара до 09.45 часа, до пълното изразходване на бойните припаси. Половин час след тях над острова кръжи самолетът на Футида, който определя размера на пораженията. За 1 час и 53 минути японската палубна авиация потопява или поврежда 18 кораба, от които 5 линейни кораба са потопени, а 3 - повредени. Останалите плавателни съдове са леки крайцери, есминци и спомагателни кораби. Неподлежащи на възстановяване се оказват два линейни кораба и два ескадрени миноносеца, а останалите задълго излизат от строя. На летищата и във въздуха са унищожени 188 американски самолета и 128 са повредени. Убити са 2 403 и са ранени 1 178 военнослужещи и цивилни.
Около 10 часа наблюдателите от флагманския кораб, самолетоносача „Акага”, забелязват първите завръщащи се самолети. След час и половина каца и последният 321-ви екипаж. Общите загуби на японския флот възлизат на 29 самолета: 9 от първата и 20 от втората вълна. Единадесет от самолетите са свалени във въздушно противоборство, а останалите - от огъня на зенитните средства. Загиват 55 летци. Други 74 самолета кацат с различни степени на бойни повреди.
След направените доклади от водачите на авиационните съединения адмирал Нагумо и флотските офицери от щаба на оперативното съединение стигат до извода, че операцията е успешна, 80 % от задачите й са изпълнени и оперативният район трябва да бъде напуснат, без да се предприемат други действия. Авиационните командири не споделят това мнение. Според тях на остров Оаху има още много цели. Според Футида обекти на третия удар трябва да бъдат складовете за гориво, пристанищните съоръжения и работилници, след което да се пристъпи към търсене и потопяване на двата американски самолетоносача „Лексингтън” и „Ентьрпрайз". Решението обаче принадлежи на старшия началник.
От позицията на изминалото време може да се направи изводът, че японският успех
помага на американските стратези, като насочва анализите им във вярна посока. Линейните кораби, отишли на дъното, отнасят със себе си и дотогавашните възгледи за морската война. Японските летци доказват, че от този ден ролята на въздушната мощ е определяща при постигане на превъзходство и на океанските и морските театри на войната. Резултатите от операцията и последвалите ги бойни действия недвусмислено потвърждават този извод.
Една от най-показателните операции в съвременни условия, в които военноморската авиация играе основна роля, е „Пустинен щит” (06.08.1990 - 16.01.1991 г.).

Характерното за нея е, че:
1. Преди началото на операцията в района е осъществено 12-кратно увеличение на групировката на ВВС.
2. От Средиземно море, от централната част на Индийския океан и от западната част на Тихия океан са пребазирани ударни и осигуряващи сили от състава на 6-и и 7-и американски флот.
3. Извършено е пребазиране на кораби и съединения, в това число морска пехота от континенталните бази, Филипините и Окинава, мобилизиране на резерви от флота, морската пехота и бреговата охрана.
4. В района на бойните действия са формирани авионосни, ракетно-ударни, амфибийни и други групи от съединения.
С ударите на Военноморската авиация по противниковите цели се нанасят такива поражения, които обезсмислят по-нататъшната съпротива на противника.
Невъзможно е да бъдат изброени всички участия на Военноморската авиация в съвременни условия, но си струва да припомня, че тя изигра решаваща роля и в последните събития в Либия.
Безспорно е, че ВМС и Военноморската авиация в частност са сред основните военни компоненти, които влияят върху развитието на международната обстановка, като решават следните задачи:
1. Завоюване и удържане на господство на море или океан.
- унищожаване на кораби и подводници - основно от самолети и вертолети.
- концентриране на основните сили за удари по брегови обекти и оказване на помощ на сухопътни войски (само след завоюване на морско и въздушно превъзходство).
- защита на комуникациите и осигуряване на стратегическото предвижване на войските.
2. Провеждане на блокиращи действия в морските райони.
- противодействие на флота на противника.
- удари по базите на противника.
- поставяне на минни заграждения.
- нарушаване на морските комуникации.
- тактическо превъзходство във въздуха.
3. Осигуряване стоварването на морски десант и поддръжка на Сухопътните войски.
4. Нанасяне на удари по бойния ред на войските, огневи позиции на ракетни войски и артилерията, командни пунктове и радиотехническите средства.
Вертолетите от морската авиация са ефективно средство за откриване и целеуказване при унищожаване на подводници и отразяване на атаката на ниско летящи самолети, противокорабни ракети и вертолети. Със съответното въоръжение, те са мощно средство за огнева поддръжка на десанта на морската пехота и за поражение на ракетните и артилерийските катери.
Българската военноморска авиация има достойна 40-годишна история. Ежегодно военноморските авиатори успешно участват в учения от типа „Бриз” и „Кооператив Партнър”, където по нищо не отстъпват на колегите си от палубната авиация на чуждестранните кораби. Те многократно демонстрират пред гражданството най-сложната и зрелищна част от подготовката си: кацане и излитане от морска повърхност, което не е във възможностите на друг тип вертолети в света.
Днес с доставката на модерните вертолети „Пантер” ролята и значението морската авиация от състава на ВМС на Република България нараства многократно.
Бригаден генерал о. р.
Динко ИВАНОВ,
основател и член на УС на Съюза на офицерите
от резерва „Атлантик”
Публикацията е по доклада, изнесен от автора на Кръглата маса „Отбранителната политика на България през второто десетилетие на 21-и век”, състояла се във Варна през октомври 2011 г. Снимките са от популярни интернет-сайтове.