НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











„КАПИТАН ФИЛЕВ БЕШЕ ИСТИНСКИ КУМИР ЗА
ВСИЧКИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ”

На 3 януари т.г. ви запознахме с неизвестна снимка на моторния влекач „Георги Бенковски”, съхранявана в Държавния архив – Варна (3 януари 2011 г. Снимка на моторния влекач „Георги Бенковски”). Темата получи логично развитие с писмото на Евгения Рангелова-Пеева (4 януари 2011 г. По повод „Снимка на моторния влекач „Георги Бенковски”), защото какво е един кораб без неговия капитан и неговия екипаж? Потвърждение на това е и следващото читателско писмо на нашия приятел Георги Никлев, което поместваме с удоволствие.

Роден съм в къщата на арх. Георги Костов (Бог да го прости!) във Варна, която се намираше точно срещу къщата на капитан Евтим Филев на бул. „Сливница” и ул. „Караджа”. Всяко лято имах щастието да бъда в тази прекрасна къща, която по-късно беше съборена и на нейно място беше построен хотел „Черно море”. Както й да е ... Не това е причината да ви пиша .
Познавах капитан Филев много добре, тъй като децата тогава играеха необезпокоявани и безгрижни във всички къщи в махалата и особено по техните тераси. Нашата къща и тази на капитан Филев (проектирана и
Мичман І ранг Евтим Филев (прав, най-високият) на борда на торпеден катер „Люрсен”. Снимката е направена преди края на м. април 1944 г., когато е произведен в по-високо звание – лейтенант (днес капитан-лейтенант) и след 1942 г., когато е на река Дунав като командир на стражеви кораб. На снимката мичман І ранг Евтим Филев е командир на торпедоносец тип „Дръзки”.
http://www.lostbulgaria.com
строена също от арх. Костов), имаха големи тераси, които бяха любимите ни места (след морето и хелинга, разбира се!).
Там още в ранни зори се появяваше капитан Филев, качваше се на таванската стаичка и гледаше известно време морето, след което тръгваше към пристанището, независимо от това дали е в почивка или не. Много едър човек, с къдрава руса коса и с мощен глас, капитан Филев беше истински кумир за всички малки и големи по това време в махалата, а може би и във Варна. Малко строг си беше той и към нас - хлапетата, когато шумът от игрите застрашително се покачваше, но никой не му се сърдеше и всички го гледаха с възхищение. Всяка негова молба или нареждане се изпълняваше от нас незабавно и без никакви коментари. Майките ни се чудеха защо това „не работи” и у дома, ама така си беше.
Говореше се, че е завършил морското си образование в Ливорно - Италия , поради което не му даваха да плава по далече от Галата... Типичните дивотии на онова време. Капитанът беше известен и с пословичната си обич към морето и всичко, ама всичко свързано с него. В свободните си дни ходеше по два пъти дневно до пристанището, за да провери какво е „дереджето” на влекача, екипажа и т.н. Най-приятното нещо на света за мене беше, когато капитанът събираше децата и тръгвахме към Рибарския плаж да подреждаме, чистим или калафатим лодката му. Рибарите тогава все още имаха право да си държат там лодките. По-късно ги набутаха в канала - от „съобръжения за сигурност” ... От толкова грижи и любов към човека да се скъсаш от рев, ама нейсе.
После тръгвахме задружно да помагаме при ваденето на даляна до Дяволското мостче. Капитан Филев се славеше и с чувството си за хумор и с хилядите лафове и лакардии, които бяха поглъщани с безкрайна радост и благоговение от нашего брата - хлапетиите. Сега разбирам, че за него най-важното нещо е било да бъде непрестанно до морето, независимо къде и по какъв повод. После ли ? После всички почнаха да остаряват и да си отиват един по един.
Георги НИКЛЕВ