НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











МИНИСТЕРСТВО НА ПРЕВЕНЦИЯТА
Светът изглежда много по-различен, когато си изучил и правил наука. Ричард Файнман  (1918-1988)

Мотото на „Антропоцен: ерата на човека” беше „за всичко е виновен човекът” - народна мъдрост от харманлийското село Бисер. Мото на „Превенцията” - освен „светът изглежда...” - е: „за всичко са виновни политиците”. Така „язовирната криза”, която на 6 февруари 2012 г. удави 10 човека в село Бисер, е само вариация на общата тема за липса на превенция в държавната политика в много области на нашето общество. Безотговорността - вероятно и некомпетентността - на политиците, начинът на тяхното мислене, липсата на действени приоритетни и дългосрочни програми за здраве, образование, наука, култура, спорт... От които аз ще пиша за здравеопазването, като пример за създаване на Министерство на превенцията.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) в света има около 2 милиарда хора с наднормено тегло и поне половин милиард болни от затлъстяване, при което от миокардни инфаркти и мозъчни инуслти годишно умират около 19 милиона хора в света. От финансов аспект това са стотици милиарди евро годишно за лекуване, пенсиониране и инвалидизиране на хората, засегнати от „затлъстелите” болести. Дано по-скоро настъпи времето, когато Европейският съюз (ЕС) да настоява не само за подобряване на съдебната система в България, но така също - и за подобряване здравето и образованието на българите. Европейският съюз разбра, че големите незаразни болести (major non-communicable diseases - NCD), включително сърдечнометаболитни болести (атеросклероза, хипертония, диабет тип 2, метаболитен синдром), туморни и белодробни болести, оказват особено големи поражения върху здравето на хората и върху икономиката  във всички страни по света - в 27-те страни на ЕС повече от 2 милиона човека умират годишно от усложненията на тези болести и повече от 192 милиарда евро се харчат за тях. Съответно, първичната и вторична профилактика може да подобри здравето на хората и да спести милиарди евро. Древните китайци са знаели много добре това - заплащали на лекарите си колко здрави, а не колко болни хора  имат в техните „здравни участъци”.
Така превантивната медицина е една от най-ефективните „индустрии” в постиндустриалното общество. Решаването на медикосоциални проблеми не може обаче да се осъществява без политическа воля за навременна и дългосрочна превантивна стратегия на „големите незаразни болести”. Както и без медицина, базирана на науката (science-based medicine). За това СЗО и ЕС изработиха План за действие - 2008-2013 - глобална стратегия за профилактика и контрол на тези болести http://www.who.int/nmh. Дали България ще го спазва е един от големите въпроси на националната превенция. 
„Ние знаем как става това, ние знаем колко струва и ние знаем, че всички страни са в кардиометаболитен и раков риск. Ние имаме План на действие как да предпазим милиони хора от преждевременна смърт и как да подобрим качеството на живот на милиони хора” - казват учените, разработили този план. По-любознателните политици, бизнесмени и ректори могат да прочетат и две статии, публикувани в списанието Atherosclerosis 2009; брой 10, стр. 3-28 - темата е кардиометаболитна икономика и образование. И да се научат, че да се строят (и откриват) стадиони и плувни басейни в училищата и университетите е много полезно за младите хора - за да бъдат здрави в годините, които им предстоят. Техническият университет във Варна е пример за подражание - имат чудесен спортен комплекс.       
По данни на СЗО българите сме на първите места в света по смъртност от инсулти и инфаркти - всяка година умират около 70 хиляди българи от тези болести - ужас, един средноразме­рен български град! И около 30 хиляди българи умират годишно от злокачествени тумори, белодробни и други болести. Като разделим 100, 000 на 355, се получава 281 - ужас, толкова много хора умират всеки ден в България! Пренесено на язовирно равнище, това означава, че всекидневно се късат стените на около 28 български язовира. Ако това не е „зов за действие“ за политиците, „ега ти политиците!“ - те са такива през последните 45 + 22 години.
Пейзажът на политическата безотговорност относно здравеопазването става още по-мрачен като виждаме, че на университетско и БАН-ско ниво няма национално-обоснована йерархия на приоритети в биомедицинската наука и образование. В България има Национален център по сърдечносъдови болести, но той е насочен предимно в клиничните прояви на тези болести. В медицинските университети (вече 6 на брой!) и БАН няма съвременни научни центрове, в които да се изследват клетъчните и молекулни механизми на сърдечнометаболитните болести. Ние нямаме национално дружество по атеросклероза и съответно не членуваме в Международно­то дружество по атеросклероза - на конгресите, които се организират на всеки три години и са със статут на све­товен конгрес, рядко има активни български участници.
Вместо държавата да инвестира в изследванията на учените и участието им на престижни международни форуми, политиците се радват на снега в Банско и посрещат световни спортисти (понякога и съседски певици), а не световни учени, писатели и поети. „Вие навярно НЕ се шегувате, г-н Файнман!” - перифраза на заглавието на една от книгите на професор Ричард Файнман - един от най-великите физици на света.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
 
У нас проблемите с наднорменото тегло започват още в ученическа възраст. Затова превенцията трябва да започне от децата. На снимката: Скулптурна композиция в Крайдунавския парк в Русе.