НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











КОЙТО РАЗБРАЛ, РАЗБРАЛ ...
Беше в годините, които набеденият за атентатор българин Сергей Антонов се печеше на жар в италиански затвор, а госпожа Стърлинг пишеше книгите си за „българската следа”. Спомняме си го мнозина, например аз - като млад комсомолски дихател от Флотата, Васил Данов - като един от редакторите на в. „Димитровска вахта”, а колегата Синабов от Бургас - като боксова круша. Да вземе да каже на младежите там, че нямаме нищо общо с атентата в Рим, ако имахме - папата отдавна да е пукясал, нашите като се захванат за такова нещо, празно няма! Та се наложи да играе известно време боксова круша, без право на защита, иди после и разправяй, че си бил прав.
Пак по това време някакъв червен кхмер (Васко, ще извиняваш, тази куришка от твоята уста съм я извадил - бел. авт.), от нашите, беше продънил небето с фишеци за „новия икономически механизъм”. Нашата икономика била вече толкова напреднала, че износила всички стари бурми и машинарии, и се нуждаела от него като коза от пърчовина. А той се заключавал в следното: тука всички забивахме крака в прахта, като битулии-катъри, защото никой не може да ти каже в какво точно се заключава. Макар че партийни и държавни ръководители и медии не спираха да „дават обилна храна за размисъл и на ръководителя, и на обикновения гражданин, подсказват скрити тенденции и стратегически цели, които могат да предпазят правителства, нации и експерти от съдбовни заблуди”.
Редакцията публикува тази снимка със съмнението, че е на нашенски червен кхмер, или на действителен член на „Атлантик”, а може и да е самият Бай Янко.
И като така, всички скоропостижно трябвало вече още пак да преминем към него в най-кратки срокове и затова да сядаме, и да се разберем. И като така, по всички нива на „таковуту” започнаха се да провеждат конференции. Може да са били и научни, а може и събрания на актива, кой както си го спомня.
На нарочната такава конференция на флотата дойде и генерал Зикулов, шеф на нещо, на което сега се оказва, че маса народ измежду нас тайно са прислужвали, за да ни увери, че Антонов няма нищо общо с атентата срещу папата. Окрилени от неговите думи, нашите активисти режеха и цепеха надлъж и шир де що има икономическа теория, която в духа на темата на конференцията се интерпретираше като „икономии”! Нали и лозунг си имахме издигнат, „Икономиката - икономична, дело на всеки!” Даже световно известният капацитет по всичко, капитан Марков, си призна, че на обединената ескадра в Средиземно море икономичната скорост на нашите СКР-и била с четири възла по-ниска от тази на съветските (оживление сред публиката). Като се наговорихме на глупости, коя от коя по-гламави, залата замря от умора и удовлетворение, карашик. Старшият медиатор адмирал Ж. бащински се обърна към всички - нищо че си го казахме, ако има нещо несподелено, заповядайте, нали затова сме се събрали. И тишина.
Обаче, към трибуната се забута с листче в ръка капитан Койчев, началникът на Дома на флота. Гледа си пътьом и в записките, сигурно, за да подкрепи изводите си, излезе най-отпред и ни поля със студена вода.
- Другари, ама това, за което се говори тука, няма нищо общо с икономическия механизъм, там за никакви икономии не става дума и аз се зачудих още като разбрах темата на конференцията - това не е наш проблем, не е наша работа!
Да го убиеш - малко му е!

P. S.
Наздраве, Васко, знаеш, че те обичам! То и в твоя материал във вестника е казано: „Който разбрал, разбрал. Който не е - да чете в интернет”.
Само не можах да разбера за кого се отнася следващият абзац: „Не им беше радостно на конкурентите от съюза на червените кхмери, но троянският кон е в техния компютър”.  Ако става дума за оня съюз, в който не членувам - май добре, че не членувам. А ако касае някак „Атлантик”-а - не е голяма чест да си конкурент на червените кхмери. Май добре, че не членувам и в него.
Бай ЯНКО