НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











АКО НЯМАШЕ 10 НОЕМВРИ И 4 ФЕВРУАРИ?
Преди да напиша моя отговор за политическия календар на България, ще разкажа как неотдавна в телевизионното предаване „На четири очи” Йоско Сърчаджиев пак ме възхити с блясъците на своя мисловен и емоционален заряд - особено отговорът му на въпроса  „Какво ще кажете за днешната политика?”. Сърчаджиев се замисли, потърси по-лесните за произнасяне думи, и отговори, че като момче бил доста палав и често се биели с момчетата от съседната махала. Тогава чичо Кольо го извикал и му казал „Йосо, не се прави на мъж, бъди мъж!”
Това е най-краткият и най-смислен политически коментар, който съм чувал досега. Всеки политик трябва да има един чичо Кольо до себе си, който  да му казва: „Не се прави на политик, бъди политик!” Като онзи роб, който зад гърба на триумфиращия римски император му повтарял Memento mori („Помни, че си смъртен”).
И така „кой кой е” в тази знаменита за нашата политическа история дата 4 февруари 1997 г., ние, гражданите на Република България, научаваме най-късно - от току-що излязлата от печатницата книга „Това се случи пред очите ми” на Йордан Василев - основател и първи главен редактор на вестник „Демокрация”; книгата е съпроводена от „емоционалния” „Закъснял послепис” на писателя Румен Леонидов. А дискусията на тема „4 февруари - 15 години по-
Карикатура:
http://supergnus.snimka.bg/humor/karikaturi.47402
късно. Къде се дянаха лидерите?”, организирана от млади социалисти във Варна „под патронажа” и с участието на президента Георги Първанов (2002-2012), провокира и президентът Петър Стоянов (1997-2001) да каже съществена част от истината - на 4 февруари лидерите на БСП не се отказали сами от второ правителство и не те, а колективният политически разум е спасил България от евентуална гражданска война.
Сега, 15 години след този ден и 22 години след 10 ноември 1989 г., можем да предполгаме какви щяха да бъдат съвременните герои на демокрацията, ако тези две дати ги нямаше в политическия календар на България, тоест, ако комунизмът продължаваше да върлува в нашата страна. Тогава Илия Минев, Едуард Генов, Тодор Кавалджиев, Петър Манолов и други честни българи щяха да бъдат все още в затворите. Д-р Константин Тренчев щеше да е доцент или професор по патология в Медицинския университет в Стара Загора. Тодор Живков щеше да продължава да е „бодигард” на Любомир Левчев, Светлин Русев, д-р Александър Чирков и други, които „обичат повече властта, отколкото таланта си”, както казваше Константин Павлов. Георги Първанов все още щеше да бъде „Гоце” и след време щеше да замени Тодор Живков. Сергей Станишев, Андрей Райчев, Евгений Дайнов и Меглена Кунева щяха да бъдат избрани за членове на ЦК на БКП. Благовест Сендов, Стефан Данаилов и Нешка Робева, освен депутати в Народното събрание, щяха да управляват съответно науката, културата и спорта в България. Иван Костов щеше да е професор по политикономика и министър на финансите. Бойко Борисов пак щеше да е генерал. Борис Велчев пак щеше да е главен прокурор. Соломон Паси нямаше да има възможност да изрича цинизма „Майната му на православието!” („Набирането” на други примери е отворено.)       
„Горкият” Петър Стоянов - политическият мъдрец на 4 фувруари 1997 г. - щеше да си продължава адвокатската работа в Пловдив.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ