НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Право на отговор:
„И НЕ МЫЧИТ, И НЕ ТЕЛИТСЯ”

До капитан II ранг о. р. д-р
Атанас Панайотов
До капитан I ранг о. р.
Янчо Бакалов
До г-н Бай Янко
До г-жа/г-ца Ръка Маринова
До авторите и читателите на „Морски вестник”

Уважаеми госпожи, госпожици и господа,

Повод за отговор ми дават две публикации в „Морски вестник”: 5 февруари 2012 г. Който разбрал, разбрал ...  и 1 февруари 2012 г. Назад, назад, моме Калино ...  И двата са подписани с името Бай Янко, като към първия е приложена снимката на  капитан I ранг о. р. Янчо Бакалов. Което според дедуктивния метод на Шерлок Холмс ми навява мисълта, че това е самият автор на поместените текстове и най-плодовит творец в „Морски вестник”.
Авторовите превъплъщения са негово право и не ме тревожат. Благодаря за добрите думи по мой адрес! Позволявам си да уверя капитан I ранг Янчо Бакалов в моите искрени и най-добри чувства. Имам „некои” възражения по същество и като пресаташе на съюз „Атлантик” съм длъжен да ги споделя.
В материала „Назад, назад, моме Калино...” са цитирани думи от доклада на заместник-министъра на отбраната Августина Цветкова, прочетен пред научната конференция „Колективната и националната сигурност и отбрана в контекста на динамичните промени  в геополитическата среда и по-рационалното използване на намалените отбранителни разходи в страните от НАТО и ЕС” на 30 януари т. г. Почитаемият автор е поставил думата „научна” в кавички, без да е присъствал на събитието. От контекста на доклада са извадени думите: „изключителна турболентност, важен период, решителна фаза, вълна от драматични събития, пораждаща загриженост ситуация, надигащите се на международната сцена, глобалния икономически климат, сериозни финансови предизвикателства, превърна се в крайъгълен камък, нова фаза, адаптиране към новите предизвикателства, задълбочи сътрудничеството, фундаментални промени, продължаваща валидност, едно от най-съществените постижения, откроена жизнено важната роля, по-нататъшно развиване, нарастваща степен, засилване приноса, всеобхватния подход, своеобразен практически тест, сериозен аргумент, стъпка към коригиране, ключов елемент...”
С което почитаемият автор смята, че доказва предварително обявената си теза: „ясно е, че това не е работа за жени, ама искам да ми кажете как да го докажа”. Дали длъжността „заместник-министър на отбраната” е подходяща за жени, не е моя тема. Но докладът на Августина Цветкова коректно обясни накъде са насочени усилията на НАТО за преодоляване на трудностите, предизвикани от намалените военни бюджети на страните-членки и от изтеглянето на част от въоръжените сили на САЩ от Европа. Ние не правим конференция по филология, а анализираме отбранителната политика. Претенциите за чист, небюрократизиран български език са нещо хубаво, но не са ли малко пресилени? Значи авторът няма забележки към съдържанието на доклада, а само към езика и стила? Е, и?!
Следва още един извод: „Вестникът се е завърнал, онзи с 273-те думи, любимото четиво на Данко Хаирсъзина, в която всяка трета дума е „фффатален!”, иде ми и на мен да фффана някой за гушата!” Все още не виждам връзка между сопаджията Данко и ерудиран и фин човек като Августина Цветкова. Ако някой ми посочи корелация (линк, мост), ще бъда благодарен. Но некоректното и сексистко внушение е направено. Така, на шега, между другото. Майтап бе, Уили! Ташак да става!
Аз също мога да извадя думи от контекста на г-н Бай Янко. Ето какво се получава: „набеденият за атентатор българин Сергей Антонов, млад комсомолски дихател от Флотата, Васил Данов - един от редакторите на в. „Димитровска вахта”, червен кхмер, „новия икономически механизъм”, коза от пърчовина, битулии-катъри, „таковуту”, капитан Марков, обединената ескадра в Средиземно море, икономичната скорост на нашите СКР-и, старшият медиатор адмирал Ж., капитан Койчев, оня съюз, в който не членувам”. Добре ли е?
Скоро мандатът на министъра и на заместниците му изтича. Тогава експертите и обществото ще имат възможност да направят пълна преценка за стойността им като политически ръководители в сферата на отбраната. А който има критики към текущите им решения, си ги отправя и сега. Само ще си позволя да припомня, че по времето на премиера Симеон Еди-кой-си и на тройната коалиция най-печеният заместник-министър на отбраната бе Соня Янкулова. При още четирима заместник-министри от мъжки пол. За четиримата е подходяща всяка нецензурна дума. Единият бе турчин от ДПС, вторият - някакъв червен земеделец-масон, третият - загадъчно-непроницаем кадър от РУМНО, а четвъртият - протеже на ген. Марин. Колегите от МО и ГЩ бяха категорични, че ако искаш да ти подпишат документ или да свършиш работа, отивай направо при Соня и чакай на опашката. Другите ще ти загубят времето и няма да свършат нищо. Та така с жените като зам.-министри.
Защо ме огорчиха текстовете на г-н Бай Янко? Защото нашият съюз, МО и Асоциацията на комуникационни и информационни специалисти хвърлиха двумесечни усилия, финансови средства и привлякоха близо двеста души за участие. Двадесет докладчици, учени от БАН, министри и зам.-министри от МО, МВР и МВнР, генерали, адмирали и старши офицери, запасни и действащи чинове, студенти и преподаватели, гости от Македония. Генералите от Македония ни успокоиха, че внушенията на антибългарския филм „Трето полувреме” не се приемат от значителна част от военнослужещите и резервистите в Македония. И т. н., и т. н.
На път за София колегите от Варна Бранимир Тодоров, Стоян Стоянов, Георги Гоцев и съпругата на Стоянов катастрофираха. Още са в болници и на домашно лечение. Бяха подготвили изказвания за съдбата на флота, предложения и въпроси към МО и Щаба на отбраната. Непланирани медицински загуби.
Доцент Златогор Минчев (33-годишен, с близо 50 публикации в САЩ, Холандия, Германия и Полша) съкрати командировката си в чужбина, за да произнесе научния или „научния” си доклад.
Ден след като г-н Бай Янко, когото не подозирам в лоши чувства, а само в приповдигнато настроение, публикува творбата си „Назад, назад, моме Калино...”, сайтът на „червените кхмери” веднага я препечата и още я държи по страниците си. Майтап да става! Нищо лично!
Само дето от две години колегите от съюз „Атлантик” са обект на злонамерени, изсмукани от пръсти и клеветнически писания от комуно-ченгесарски драскачи по форуми, сайтове и в партийни издания. Етикетите „амбициозни некадърници, неуспели да се докажат по време на военната си служба”, „ренегати” (на онази, великата идея), „прашасали теоретици” са най-стандартните обяснения в любов от същества със зелени чорапи и с червени психози.
Затова не ми е смешно, когато творци като Бай Янко се ебават за сметка на мои съмишленици и колеги. И аз бих се посмял, ако автор или автори в която и да е българска медия напишат нещо весело на тема „Щом сме толкова талантливи, защо не живеем добре?” Или се опитат да анализират с чувство за хумор защо т. нар. преход се провали и продължава да се проваля. Наистина бих се посмял, ако бъде написано талантливо.
Би ми било интересно, ако някой попита ръководството на онзи казионен съюз, в който Бай Янко не членува, какво е направило за подобряване хала на запасното войнство. Защо мълчаха като бити задници, когато Симеон Дянков подло се опита да противопостави кадровите военнослужещи и майките, получаващи надбавки за децата си? Защо нямат публикации, конференции, критики и мнения за фффффатално закъснялата модернизация на БА?
Не е весело, когато някой прави макар и скромни усилия да бъде полезен с нещо, а друг българин гледа отстрани и пробутва стария шопски тарикатлък: „Не знам как е, ама и така не е...” Руският народ, онзи велик народ, който се вдига срещу хунтата на др. Путлер, има доста точна пословица за подобно явление: „И не мычит, и не телится”.
Използвам случая, за да изкажа почитанията си на капитан-лейтенант о. р. Павел Димитров за великолепния текст 10 януари 2012 г. „Празна раница, не пази граница!” (Полковник Борис Дрангов). Моля да ме смятате за Ваш съмишленик, господин капитан-лейтенант. За мен е чест, че заедно с Вас обитавам същата страна, същия континент и същата планета.
Иначе винаги е весело да се върнем към миналото, да прочетем нещо за дяда Коля-Такууто, за капитан Койчев, за Евстати Марков, за забравени и незабравими флотски скици отпреди 30-40 години.
- Дядо, гледай, гледай магьосниците! Какви фокуси правят!
- Хе, че това магьосници ли са? Педерасти! Едно време какви педерасти имаше!... Магьосницииииии!!!

Капитан I ранг о. р.
Васил ДАНОВ
Специално за „Морски вестник” от Панчаревската флотилия