НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











МИСИЯ „МЕЧЕ”; ВОДОЛАЗИТЕ СЕ ВРЪЩАТ НА
КОРАБА


По време на корабокрушението на „Коста Конкордиа” едно дете от Верона изгубва плюшеното си мече.  Това е играчката, с която детето e заспивало откак майка му е починала.  Пожарникарите намират мечето. 

ОСТРОВ ДЖИЛЬО. Те вложиха душата си в спасяването на оцелелите, когато трябваше да се борят с времето. Вложиха душата си и в издирването на изчезналите, макар надеждата им да потъваше заедно с кораба на чудесиите, който само за няколко часа се бе превърнал в жалка развалина. При последната си мисия на остров Джильо обаче пожарникарите вложиха преди всичко сърцето си. Трябваше да се открие едно плюшено мече и те го намериха. Беше останало като пленник в една каюта, между носещи се кресла, столове, маси, матраци, куфари и лампи. В зловещата нощ  на борда на „Конкордия” го беше изгубило едно дете от Верона. То пътуваше с баща си.  Откак майката си беше отишла, това мече му беше станало най-верен другар, особено в нощната тъмнина, когато шестват 
Снимка на мечето: http://mamma.pourfemme.it/
призраци, а безмилостният живот вече ти е отнел  част от света. В онази нощ детето акостира на остров Джильо заедно с баща си и другите корабокрушенци - онези щастливци, които бяха намерили пътя към спасителните лодки, изтръгвайки се от клопката на потъващия морски небостъргач.  Не и мечето. То остана върху възглавницата в очакване на своя приятел, както всяка друга нощ.  И докато мечето и корабът потъваха във водата, детето, хванало баща си за ръка, пристигаше на острова. Слязоха на кея, получиха първа помощ, поканиха ги в църквата, после намериха подслон в къща в Кампезе. На тръгване си размениха прегръдки и адреси, както става в края на ваканцията. С обещанието „Ще дойдем отново!” 

У дома детето продължава да си иска мечето - вечер след вечер след онази, страшната. Даже и когато се е прибрало вкъщи, във Верона, мисълта  му е все за другарчето, изоставено във водата при Джильо. И става така, че в благодарствено писмо до гостоприемното семейство в Капрезе бащата споменава за тази непоправима загуба на детето без майка -  мечето се е превърнало в нещо като фар, без който детето не може да заспи. То не иска нищо друго и продължава да го търси, защото само мечето може да го разбере, да го погали под завивката в тъмното - нещо, което не му дават  нито разказаната  приказка, нито изпятата приспивна песен.
От уста на уста, думите свършили работа. Семейството в Кампезе показало писмото на кмета („Виждаш ли, не са ни забравили. Ето, прочети - каква история...”  Кметът прочел писмото, слязъл в пристанището, отишъл в базата на пожарникарите и им казал: „Има едно дете, което плаче за останало на кораба мече, и не спи.”       
Това е достатъчно, за да се свърши работата. Други думи не са нужни. За по-малко от половин час е сформиран екип, готов да се върне на кораба и да търси мечето. Условията  в морето го позволяват, кабината се намира в част, все още непогълната от морето. Операцията е проведена в понеделник. Пожарникарите се качват в сектор,  вече  претърсван педя по педя в деня след катастрофата. Върху картите, върху които от почти един месец със зелен маркер се бележат кабини, пожарникарите намират точното място и тръгват със сигурна крачка. Мечето е там - точно там, където го е оставило детето. Малко позацапано от едномесечното пребиваване  в морето, но цяло целеничко, готово да заеме мястото си, което е само негово и което никой и не си е помислил да заеме. Отнасят го в базата, остава там за една нощ и вчера е заминало за Верона.   
Ето още нещо, с което спасителите от Джильо могат да се гордеят сега - те, „които са истинските герои на тази история”, по думите на островитяните, познаващи ги вече и по име.
...
Антонелла МОЛЛИКА
8 февруари 2012 г.
Превод от италиански:
Евгения РАНГЕЛОВА-ПЕЕВА
От в. “CORRIERE FIORENTINO” („ФЛОРЕНТИЙСКИ КУРИЕР”)
http://corrierefiorentino.corriere.it/firenze/notizie/cronaca/2012/8-febbraio-2012/