НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ЛЕГИОН
Бях забравил за разиграването на Васил Данов като дежурен по щаб
(10 февруари 2012 г. Второ отворено писмо и трето предупреждение: Сполай ви, момчета!), но той ни го напомни, а на мен отделно ми е написал „Имаш право да забравиш. Не на твоето дупе беше майтапът”. Да не си помисли някой, че се правя на велик – и на мен се е случвало да ме литкат като новобранец-дежурен.
Отидох да служа в Морското училище, вече като старши офицер и с опит от какви ли не дежурства, а началник там беше капитан Бакалов, другия. Случи се да застъпя дежурен в ден, когато новобранците имаха генерална репетиция за военната си клетва. Тръгнах към караулното да проверя как се носи службата и като се изравних с корпуса на ШЗО-то, при мен дойде курсант, и ми предаде, че началникът иска да му се явя незабавно. Врътнах се и изприпках като сърне до етажа на началниците в централния корпус, но вратата на кабинета му беше заключена. „Сигурно сме се разминали” – помислих си и пак легнах на обратния курс.
Още преди да стигна до корпуса на школата, пресрещна ме друг курсант и ми предаде същото – бягай бързо при началника! Повторих упражнението и пак без резултат.
Изрядно запенен, тръгнах към караула за трети път – чак тогава при мен доде Конака, от старите кучета щабни офицери и ме попита ехидно:
- Къде се моташ толкова време, началникът откога те чака там на стълбите и трети път пита защо се бавиш!
Гледал ме е как се шашкам и дума не е обелил да ме спре, че за един бит двама небити давали!
Така че, Васко, много сме, комай Легион. Ако ти е станало по-леко – здрав бъди!
Капитан І ранг о. р. Янчо БАКАЛОВ
Актуална снимка на автора