НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











НЯМАЛО ПАРИ ЗА ОРДЕНИ ЛИ?
Свършили парите за ордени, алармират от Президентството. Е, такова животно нема, няма как точно те да свършат, щом има желаещи да бъдат удостоени.
Читателят на „Морски вестник” е просвещаван много пъти, какво е това чудо „орден” и има ли почва у нас – нещо като знак, нещо като институция, нещо като билет за панаира на суетата, нещо като нищо. Покойният Петър Слабаков разправяше, че като му донесли да му връчат ордена „Червено знаме”, копаел доматите в градината си по потник. Половината да е вярно, стига, но е имало и едно друго време (не и у нас). Излизал височайшият указ, а новият кавалер трябвало сам да си поръча ордена и когато е готов – да го занесе на Величеството да му го закачи. Нещо като архонтството по нашенско, плащаш  си на когото трябва, той ти каканижи две-три минути богоугодни песни – и душата в рая! Не само че ще се намерят пари, но и „отгоре” може да излезе бюджетът на президентството, ако се погледне към проблема творчески.
Или пак по примера на миналите дни – оставят ти само най-старшия орден. Награден си с „Конник Неръкотворни” – без сбруя, поръчваш си го при ювелира (ще ти кажат при кого) за една дебела пачка мангизи, после ти го връчват тържествено и се кефиш. Тъкмо всички са разбрали за радостното събитие - и те награждават с по-висок орден, „Луда Камчия” – първа степен, младшият трябва да се сдаде в орденската канцелария, а ти бягаш при ювелира да си поръчаш нов. Така ще се държат далеч от високото място всякакви голтаци и натрапници, дето ми се правят на заслужили. Моделът е подходящ и за дипломатическите назначения, за генералските пагони, а и за академичните звания – тоже.
Като се посъберат повечко лъскави значки при канцлера на ордените и се захваща една тиха търговийка, далеч от бюджетната субсидия, накрая на годината може и премийки да се раздадат.
Нямало пари ли? Предприемчиви хора няма на важните капии, иначе откога да сме се оправили. Не за осемстотин – осем дни ни стигат, само дайте калъчката на когото трябва!
Имам и жокер, отваряйте СиВи-то на публичните личности, бивши министери, митрополити, евродепутати, банкери, физкултурници и прочия, и ако видите, че в една календарна година в младостта са се учили едновременно в пет университета в три различни държави – те са! Има и други признаци – ама вие си ги знаете.

P.S.
Някои може да решат, че се заяждам. Така де, няма как моделът да се приложи при академичното израстване на родния учен. А то какво може да си помисли човек? Някакъв светъл балкански субект, завършил в невинната си младост висше образование по коминочистачество, изведнъж решава да получи докторска степен по Военна гинекология. Ще почерпи тук-там, ще увери когото трябва, че военната гинекология съществува, ще събере де що има специалисти, ще им плати пътните, ще му погостуват два три дни, ще свикат един събор и ще го зачислят за докторант. Ще надращи триста-четиристотин страници небивалици, ще плати някоя пара на двама рецензенти и на едно издателство и ще излезе Монография. После ще прати малко парици и по сметката на Специализирания научен съвет – да му открият процедура, ще си плати и за научните рецензии, ще даде грешна пара и за заседателите – и ето ти го доктор! Ама той искал да бъде Професор, „имал си бол пари – дал си”, давай сега за нова процедура!
Ръка МАРИНОВА
Илюстрации: интернет