НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











„СЛУШАЙ В ОТСЕЦИТЕ!” НЕ Е АНАЛИЗ НА НЕЧИЙ
ИНТЕЛЕКТ ИЛИ ПОВЕДЕНИЕ!

По повод публикацията 15 февруари 2012 г. Още едно мнение за „Слушай в отсеците – разкази на един подводничар” е редно да благодаря на автора -  господин Ст. Петров, за ласкавата оценка на книгата. Благодаря!
В същото време считам, че авторът „излиза” от чисто читателското виждане на разказите и може би неволно, или не зная по какви съображения, се опитва да оцени цяла генерация офицери. От това му виждане се разграничавам категорично, защото аз не съм си поставял за цел да оценявам никого в разказите, и защото то просто не е вярно!
Първо, военнослужeщите, включително и офицерите, по социалистическо време не се третираха като елит, а като обикновени наемници, изнесли на своя гръб и на гърба на семействата си всички несгоди на Студената война. Живееха в „городоци”, далеч от цивилизованите места, с месеци не виждаха близките си, носеха бойни дежурства на море, във въздуха и на суша, ако им строяха жилища, го правеха все в крайните квартали, служеха - без да познават словосъчетанията „извънреден труд” и „овъртайм”, и всичко това, за да защитават суверенитета на същата тази наша Родина (която няма как да подменим, пък и не искаме), с всичките й граждани, без разлика на етнос, религия, образование, култура и възгледи!
„Имало е и недостойни – и при едните, и при другите. Имало е и убийци, изверги, убивали деца без съд и присъда, господин Петров!” „Ястребинчетата” бяха разстреляни от ... офицери.
Правеха го честно, убедено и с хъс!
Носеха огромна отговорност, най-вече за бойната готовност на подчинените им формирования в целия й комплекс - от състоянието на поверените им оръжия и техника, през подготовката на различните категории военно служещи, та до моралния им облик и боен дух! И командирите бяха все виновни - за това, че на „желязото” му е дошло времето да се счупи, за това, че офицерът Иванов се е развел, или старшината Петров изгонил тъща си, за това, че матросът Георгиев закъснял от отпуск... Първи виновник - командирът!
И първи политработници бяха! Членове на Партията, почти без изключение. Този факт слагаше още чифт окови на врата им - партийните наказания следваха след дисциплинарните!
Ако придобиването на жителство може да се нарече привилегия, то комай тя бе единствена. Само че честата смяна на гарнизоните обезсмисляше това предимство.
След 10 ноември 1989 година офицерите бяха негласно обявени за колона на комунизма у нас. Псевдореформите имаха една единствена цел - да се съсипе войската.
За награда, след пенсиониране военнослужещите получиха „таван” на пенсиите (лично мен държавата за четири години ме е ограбила легално с около 20 хиляди лева), а след професионализацията на армията ни рейтингът на войската се сгромоляса в пропаст. Обективно, така бе във всички държави - спомнете си САЩ.
Това, за „елита”, господин Петров.
Колкото до царските офицери, и аз имам и имах честта да познавам такива. И до днес се прекланям пред паметта на някои от тях - генерал Вазов, генерал Стойчев, полковник Дрангов, контраадмирал Иван Вариклечков, Христо Кукенски, Анатоли Златаров, Христо Миевски, Михаил Бачовски, Васил Родев... Големи българи. Такива обаче, във флота, бяха и са Цветан Папазов, Христо Грамчев, контраадмирал Емил Станчев, професор Емил Станчев, вицеадмирал Венцеслав Велков и много други.
Нали не вярвате, че никой от царските офицери не е използвал „цветисти” изрази?
Имало е и недостойни - и при едните, и при другите. Имало е и убийци, изверги, убивали деца без съд и присъда, господин Петров! Бъдете реалист, не гледайте на живота едностранно, на някого злобно дори!
И накрая - как да си обясня пасажа „... вулгарни псувни, които ще заменят научените в родното село”? Като обида към целокупния български народ, разбира се! Предвид факта, че почти няма българин без селски корен.
Такива ми ти работи. Че и немити.

Капитан І ранг от резерва Станко СТАНКОВ,
автор на сборника с разкази „Слушай в отсеците!”

Забележка: Авторът не ангажира институциите, в които работи и членува с личното си мнение.