КАК „ЕМИЛ МАРКОВ” СТАНА „С ПОВЕЧЕ ОТ
ИНТЕРЕСНА И СЛАВНА ИСТОРИЯ”...

Вчера варненският всекидневник „Народно дело” ни разтревожи: „Първият водолазен кораб на трески; Катерът, който носи името „Емил Марков” е с повече от интересна и славна история”... Как корабът изведнъж стана катер, няма значение. По-важното в случая е тази „повече от интересна и славна история”...
За да ни убеди в това, авторката Десислава Димитрова твърди: „Корабът от типа КFК е построен, за да служи на хърватските военноморски сили като преследвач на подводници. По време на Втората световна война е в български води. През август 1944 г, малко преди пристигането на руските войски, екипажът му го потопява северно от нос Шабла. Изваден е през юни 1945 г. Три години по-късно е предаден във Варна и служи в дивизион спомагателни кораби до края на 90-те години на миналия век като първия водолазен кораб на България. Във фейсбук има и страница на водолази с призива обществеността да се активизира това ценно парче от историята”...
Глупости на търкалета! В този текст няма нищо вярно! Ако Десислава Димитрова си бе направила труда да надникне в регистровите книги на Българския корабен регистър (все пак - той е във Варна, а не на другия край на България...), щеше да установи, че корабът „Емил Марков” е построен в следвоенната 1948 година, при това тук - във Варна, в държавната корабостроителница. Ако бе надникнала тук - там, щеше да разбере, че във Варна наистина са строени по германски проект такива кораби (КFК), но всички те до един са миночистачи, а не преследвачи на подводници. От пленените от съветските (а не руските) войски 26 кораба от този проект, построени във Варна, всички са миночистачи - такива са по-късно и в Черноморския флот на СССР, а след това - риболовни траулери, което е напълно възможна конверсия на всеки миночистач (Справка: С. С. Бережной, Трофеи и репарации ВМФ СССР, Справочник, Якутск, 1994, с. 97 - 103).
Проектът КFК е известен сред по-старото поколение варненски корабостроители като „Хърватски миночистач”, защото наистина част (но не всички) от екипажите на тези кораби са съставени от хърватски военни моряци. Изхвърлен (а не потопен) такъв миночистач край Шабла през август 1944 г. наистина има, но той няма нищо общо с „Емил Марков”.
Твърде некоректно от страна на Десислава Димитрова е използването на моя авторска снимка без позоваване на източника: стр. 46 от албума „Военноморските сили на България 1878 - 2008 г.” (Варна, 2008 г.) - съставен от д-р Мариана Кръстева и моя милост. Ако покрай снимката Десислава Димитрова бе прочела и текста, тя щеше да узнае, че тези кораби като гражданско, а не като военно строителство са от проект 510 (а не КFК). Същите кораби имат приложение не само в гражданския флот, но и в българските ВМС. Там обаче те са хидрографски, размагнитващи, торпедни баржи и др., но никога водолазни кораби. Апропо, на снимката корабът с бордови номер 303 е бракуван размагнитващ кораб от Военноморска база Бургас, който никога не е служил във Варна...
В нашия военен флот водолазен кораб има и преди 1944 г. - това е учебният кораб „Камчия”, а след 1944 г. първи военен водолазен кораб е „Чумерна” - с барокамера и със съответното техническо и битово оборудване за водолазната команда. По-късно, с идването на по-модерния аварийно-спасителен кораб „Юпитер”, „Чумерна” е преустроен в многоцелеви кораб в състава на Параходство БМФ под името „Спика”, а барокамерата му става учебен полигон във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
Всъщност, какъв наистина е корабът „Емил Марков”? Най-обикновен морски труженик, който скоро след построяването си е включен в Аварийно-спасителния отряд (АСО) във Варна. Той е кораб, с който се осигурява дейността на водолазите (затова в регистъра се води като diving boat - водолазна лодка), но няма в щата си водолази, няма и водолазно оборудване, както си личи от съответните архивни документи. По това време функциите на водолазни кораби изпълняват парните кораби „Първи май” и „Раковски” в състава на АСО. „Кариерата” на „Емил Марков” приключва в Строителния и технически флот - Варна, в началото на 80-те години. През 1986 г. неговото място е заето от произведения в СССР моторен кораб със същото име.
Така че разбитият от бурята плавателен съд, визиран от Десислава Димитрова няма особена историческа стойност. Има достатъчно много плавателни съдове, които могат и трябва да бъдат спасени (или поне част от тях) по нашето крайбрежие (а и под водата), но това е друга, сериозна тема, при разглеждането на която непрофесионалното отношение и търсенето на евтини сензации е недопустимо.
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история
Показаните документи са от форда на Държавен архив - Варна
НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Факсимиле от стр. 1 на в. „Народно дело” от
20 февруари 2012 г.
Факсимиле от стр. 3 на в. „Народно дело” от 20 февруари 2012 г.
Извлечение от Регистровата книга на Българския корабен регистър от 1972 г. От него виждаме, че корабът е построен през 1948 г. в България, а двигателят му - през 1942 г. - в Германия. Тогава корабът е в състава на Строителния и технически флот - Варна.
Стр. 46 от албума „Военноморските сили на България 1878 - 2008 г.” (Варна, 2008 г.).
Щатът на моторен кораб „Емил Марков” от състава на АСО през 1954 г. В него няма нито една длъжност за водолаз.
Щатът на парахода „Първи май” от състава на АСО през 1954 г. В него са включени водолазен инструктор, старши водолаз, водолаз І ст., водолаз ІІ ст.,  водолаз-сигналчик (ученик-водолаз). Въпреки това параходът не се води като водолазен кораб.
Щатът на парния влекач „Раковски” от състава на АСО през 1954 г. В него са включени същите водолазни длъжности както на парахода „Първи май”, но също не се води като водолазен кораб.