НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ОТНОВО ЗА КОРАБА „ЕМИЛ МАРКОВ” И ДРУГИТЕ КАТО НЕГО
Публикацията 21 февруари 2012 г. Как „Емил Марков” стана „с повече от интересна и славна история”…
събуди читателския интерес, което ни показва, че темата изисква своето продължение. Нашият приятел капитан І ранг о. р. Георги Р. Георгиев приема всичко в публикацията, с изключение на твърдението, че размагнитващият кораб № 303 никога не е служил във Варна. В началото на неговата „биография” той е част от дивизиона „Охрана на рейда” във Варна и след това е преместен в Бургас. Проверката показа, че капитан Георгиев е прав. През 1955 г. в Дивизия охрана на водния район (База Варна) има Отряд кораби със спомагателно назначение, в който са включени два размагнитващи кораба с бордови номера 8610 и 8614. В тази дивизия има и Група аварийно-спасителни кораби, където е включен споменатият в миналата публикация водолазен кораб „Чумерна” (бордови № 1801). През 1956 г. в База Бургас, в Отряда охрана на рейда, е включен размагнитващ кораб СБР (станция за безнамотъчно размагнитване). Това е същият кораб с бордови номер 303, бракуван чак през 1992 г.
Но нека се върнем отново към „Емил Марков”. Други читатели ни насочиха към официалния каталог на Института по корабостроене, където той фигурира като построен във Варна през 1947 г. като служебен кораб (68 бруто-регистър тона). Това не противоречи на публикацията на Българския корабен регистър, че е построен през 1948 г. - вероятно тогава корабът е вписан и тогава е вдигнал флаг. През 1949 г. е построен още един такъв кораб - „Антон Иванов”, който е със същите данни, но с предназначение влекач. По-късно, когато в е вдигнат български флаг над танкера „Антон Иванов”, малкият влекач получава името „Вега”. Използван е и като пилотски катер. В спомените на старите капитани-пилоти фигурира и друг кораб от този тип - „Григор Чочев” (Емил Марков, Антон Иванов и Григор Чочев са имена на загинали по време на Втората световна война комунисти -антифашисти), който по-късно е прехвърлен в Пристанище Бургас. (По данни на Българския корабен регистър и „Григор Чочев” е построен във Варна през 1948 г.). Това са корабите от проект 510, който във военно време е бил известен като KFK (Kriegs Fish Kuter - военен риболовен катер), с водоизместване от 85 тона.
Посоченият в миналата публикация изваден северно от Шабла хърватски миночистач е ремонтиран и му е дадено името „9 септември”. Това ни напомня за публикуваната снимка на загадъчен кораб с това име: 4 януари 2012 г. Загадъчният кораб „9 септемврий”.
Това е причината в бъдещи изследвания да се търси връзка между двата факта.
Строителството на корабите от типа KFK в Държавната корабостроителница - Варна, и в предприятието „КОРАЛОВАГ” - Варна, е обект на изследване от различни автори: Людмил Петров, Марко Вълканов, Иван Алексиев, Тодор Парушев и др. Цитираните в техните публикации данни за общия брой построени плавателни съдове са различни. Сега с тази задача се е заел колегата Петър Даскалов, който ползва източници от български и от германски архиви. По неокончателно уточнени данни, според Петър Даскалов, за периода 1941 - 1944 г. във Варна са построени над 80 кораба от типа KFK. Това е количество, съизмеримо с построените пак за германския военен флот над 98 десантни кораба тип MFP. А това от своя страна пък означава, че има още много работа и много теми и за други изследователи.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Строителство на кораб от типа KFK във Варна по време на Втората световна война. Снимката е от фонда на Военноморския музей - Варна.
Размагнитващият кораб на Военноморска база Бургас с бордови № 303 след бракуването му през 1992 г. Снимката е направена в пункта за базиране Атия от Атанас Панайотов.
Тайнственият пътнически кораб „9 септемврий” от 1945 г. Снимката е от архива на „Морски вестник”.
Корабът „Антон Иванов”, преустроен като пилотски кораб и влекач. Снимката е от фонда на Държавен архив - Варна.
Влекачът „Вега” (екс-„Антон Иванов”) в по-късни времена. Снимката е от архива на капитан-пилота Николай Николов – Найк.