НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ЛИБИЯ ЛИ?
Във времето на „соца” лекари, геолози, строители и особено медицински сестри отиваха там да припечелят по някой зелен гущер. Пращаха ги по междудържавно споразумение и парите не бяха малко, ама тук им ги вземаха – повече от половината. И пак оставаше, за апартаментче, за колица от „Кореком”, за някоя лъскава парцалка за абитуриентската на дъщерята... Потни  пари, изработени с притеснения и несгоди. „Оттатък” властвше Кадафито, нито крал, нито президент, нещо като лидер на „джамахирията”, което нищо не значело. Обаче бил казал, че който се захване да изучи военния занаят, камила ще му заколи! И идваха у нас тамошни момчета да го учат. Плащаха си, плащаха им и на тях, та добре си живееха. А у тях черната работа я вършеха чужденците, дори хляб нямаше кой да им изпече от местните. Казват, че на най-големия им Комитет, където го критикували, че чужденци се разпореждат в Джамахирията, Кадафи треснал микрофона в земята и извикал:
- Има ли някой либиец способен да го поправи? Има хиляди, готови да доставят нов – да познавате някой, който разбира от микрофони?
- С петродоларите Кадафито си купувал разни лъскави играчки – ракети, танкове, пушки и пищови, и даже подводници. Ама подводничарите не се потапяли с тях, защото не знаели колко е дълбоко. Тогава „лидерът” се ядосал и ги накарал да се топнат, ама те не стреляли с торпеда, защото нямали торпедолов да им ги прибира. Кадафито може и да е бил малко лудичък, но не беше прост и мигом им купил торпедолов. Откъде – от България, че във Военноморска база Варна си поръчали нов, а старият им станал излишен. Хем имаме хубави връзки с тях, ще им пратим наш екипаж, да го обучат и да си
Точно такъв катер-торпедолов, произведен във „Флотски арсенал” – Варна, получиха Военноморските сили на Джамахирията.
Снимка архив МОРСКИ ВЕСТНИК
В парадна морска униформа полковник Кадафи лично се запознава с поредното попълнение във ВМС на Джамахирията. Снимка интернет
дойдат по море с новия чудо-кораб.
„Брадата” цяла година ги учи на занаят, собственоръчно и дума по дума - един лейтенант и дузина чауши. Живееха в хотел „Черно море”, а лейтенантът бягаше през седмица в София, да им дадат още пари за издръжката, защото във Варна е страшно скъпо! Около тях се препитаваха, освен нашите, сотня маргаритки от братския полски народ. Когато дойде ред да си отиват, на изпращането пред Морска гара се бяха събрали тълпи разревани полякини, поне колкото на спускането на нов кораб в корабостроителницата в Шчечин. То бива бойна дружба, ама тук работата мирише на розови прашки и „Шанел” № 5, пак добре, че не поливаха с него „Брадата”!
И ний сме дали нещо на света, дето се вика. Като французите, дейни акционери на Синдиката, които първо им продаваха самолети и ракети, после им ги бомбардираха, с надеждата да ги накарат да си купят нови. И ние пратихме „Дръзки” да патрулира, ако му беше паднал торпедоловът, щеше да го прати на дъното одма и да им предложим другия. И дъщерите на онези полякини можеха да намажат нещо, ама съдба, не могли да го намерят. Язък!

P. S.
Чувам, че демокрацията вече пак отново шетала из Либийската пустиня. Внесли я на джипове от Катар, емиратът с неограничената монархия и многото нефт. Да бяха си поискали от нас, джанъм, ние от това имаме най-много! И демократи имаме в повече, и демократки, тях либийците най-много ги харесваха!
Бай ЯНКО