НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











МИЧМАН ВЛАДИМИР ЛУЦКИ И ТЕХНИКАТА В БЪЛГАРИЯ (1882-1890 Г.)
В българската историография животът и делото на мичман Владимир Владимирович Луцки (1853 - края ХІХ в.) са разглеждани изключително в два аспекта: морскоисторически [1] и краеведски [2]. Както в тях, така и в редицата популярни   материали техническата му дейност е засегната между другото. През 1998 г. съобщих за неизвестно негово изобретение от около 1890 г. [3]. Въз основа на критичен историко-технически прочит на известни досега сведения и новоиздирени източници предлагам по-пълна картина на ролята  му в историята на българската техника. 
Заедно с група народоволци Вл. Луцки пристига в Източна Румелия в началото на 1882 г. [4, с. 45], [5] и поне до септември с.г. живее в Пловдив [8]. За началния период от пребиваването му в страната Еспер Серебряков си спомня, че положението му „било почти трагично” [10, с. 18]. Въпреки това обаче намира морални сили да се занимава с техническа дейност „в областта на механиката, електричеството, въздухоплаването и пр.” Публикувайки това сведение, Г. Вълчев не посочва източника, но въз основа на подтекста на изложението му предполагам, че то е взаимствано от ръкописа на полк. Ив. Стойчев, който от своя страна ползва спомени на ветеринарния лекар д-р Димитър Виницки, служил в Пловдив през периода 1882-1883 г. Според преразказа на видинския краевед по този ръкопис, Вл. Луцки „направил летателен апарат, модел във вид на лодка с крила и опашка от плат. С този апарат, в присъствието на свои другари, той направил опити от висотите на пловдивския хълм „Бунарджика”, като за уравновесяването му си служил със сачми. Главните му усилия били да намери двигател силен, но лек на тегло и с малък обем. Мисълта му се спирала на взривните вещества - да използва свойството им да се развиват много бързо газове” [2, с. 10]. По този текст засега могат да се правят най-вече предположения. ...

Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”