НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ЗА НЯКОИ НЕЯСНОТИ ПО ИСТОРИЯТА НА
„ЕМИЛ МАРКОВ”

Прочетох внимателно още първата публикация за кораба „Емил Марков” (21 февруари 2012 г. Как „Емил Марков” стана „с повече от интересна и славна история”...) [1]. Естествено зарадвах се, защото засяга слабо проучен период от българското корабостроене. Направиха ми впечатление и някои различия с твърдения на други автори по темата, но имах съображение да се въздържа да напомня за необходимостта от изясняването им. В не по-малко интересното допълнение към темата обаче съм споменат като един от авторите, които изследват строежа на корабите тип KFK [2], и поради това се виждам принуден да направя известно уточнение по случая.
1. Изследвам ли строежа на корабите тип KFK?
От историята на българското корабостроене проучвам преди всичко периода средата на ХІХ - 1937 г. Мотивите за този избор, направен през 1980 г., съм обявявал многократно публично през периода 1980-1989 г., декларирал съм го и в предговора на книгата си „Омаяни от кораби мъже” [3, с. 10]. Не изследвам периода 1937-1944 г. и досега нямам нито една публикация, посветена на строежа на военните кораби тип MFP и KFK Варна. Във връзка с един интересен епизод от биографията на главния конструктор инж. Владимир Рождественски (1889-1966 г.) ми потрябваха сведения за военното производство на Държавната корабостроителница - Варна (днес „Булярд Корабостроителна Индустрия” ЕАД) през периода 1941-1944 г. и при обичайния сравнителен анализ на известни дотогава източници ми направиха впечатление редицата неясноти и противоречия. Не съм ги споменавал обаче в основния биографичен текст, а само документирах някои от тях в коментарна бележка [4, с. 167-168, т. 34] и не съм си поставял за задача да ги изяснявам.
Не проучвам военното производство през периода 1941-1944 г. и по още една много важна причина. Такава задача изисква ползването на архивна документация, вкл. от военни архиви, а подобен финансов лукс при най-добро желание не мога да си позволя. При разглеждането на сведения от други автори обаче се опитвам да разсъждавам що-годе логично, при което обикновено, за съжаление, се натъквам на някои недоразумения.
2.  Нещо за корабите тип KFK  
Съкращението KFK означава Kriegsfischkutter, което при най-общ буквален превод  е военен риболовен кораб [4]. За конкретния случай обаче по-съществено е, че както в документацията от проучвания период, така и в историческата литература е използван терминът фишкутер. Друг е въпросът кой наш автор какво понятие описва с този термин и то адекватно ли е на съдържанието на немското понятие.
Според немско- и англоезични сайтове, фишкутерите са строени както за миночистене, така и за преследвачи на подводници [5], [6], вкл. и в България. Това е най-голямата корабостроителна серия в историята на немското корабоплаване. През 1942 г. военният флот на Германия поръчва 1072 кораба тип KFK, а от тях според досега издирени сведения, са построени 612 единици в 42 корабостроителници на 7 европейски страни. Съгласно специалната статия в немската Уикипедия, извън Германия са построени 110 кораба: 44 - Швеция, 27 - България, 22 - Белгия, по 12 - Турция и Украйна и 3 - Румъния [5].  Данните не са точни дори само заради това, че изследването на такова широкомащабно производство е изключително трудно по обективни причини, друг е въпросът доколко задълбочени са проучванията в отделните страни и дали те обхващат както завършените кораби, така и незавършеното производство към края на войната.
Петър Даскалов може да потвърди, че добре познавам резултатите от неговото все още непубликувано изследване, но тук ще отбележа само някои от досега появили се сведения за българското производство (най-вече в интернет). Ю. Ровер и М. Монаков съобщават за 29 KFK във Варна и Кюстенджа [7]. Не познавам конкретния (за тази данна) английски текст на книгата им от 2001 г., но според твърдението за него в немски сайт, това число включва както получените от СССР готови кораби, така и довършените след войната [8], но не е ясно какво е разпределението на това производство между двете страни.
Друг чуждоземен източник приема, че само през периода март 1943 - март 1944 г. в Държавната корабостроителница - Варна и КОРАЛОВАГ - Варна са завършени 36 кораба, а незавършеното производство е 24. При това за отбелязване е, че този източник цитира конкретни номера на корабите. Накратко, не изключвам възможността установеното досега количество на фишкутери, произведени до септември 1944 г. и заварени тогава като незавършени, да се окаже по-голямо. Но дори и при „над 80 кораба” [2], то е достатъчно внушително и нарежда България като най-голям техен производител извън Германия.
Освен  необходимостта достоверно да се възстанови историята на военното корабостроене и кораборемонт в България през периода 1939-1945 г., проучването на историята на строежа на корабите тип MFP u KFK има значение за морската историография по още две причини:
- определянето на обема на поръчките, изпълнени за германския военен флот, е свързано с обективното изясняване на ефекта от антифашистката съпротивителна дейност на варненските корабостроители по онова време. Позабравените вече додесетоноемврийски твърдения за едва ли не всекидневни саботажи трудно могат да обяснят такива факти като например: а) през септември 1942 г. министърът на железниците, пощите и телеграфите В. Радославов лично награждава с царски ордени началника на Държавната корабостроителница - Варна инж. Тодор Делистоянов и още 21 инженери и техници; б) писмо на немския възложител от 8 октомври 1942 г. съдържа благодарността на Главното флотско командване, че Държавната корабостроителница-Варна е съкратила значително средния строителен цикъл на един кораб от втората поръчка в сравнение с първата поръчка. С други думи  каквито и саботажи да са правени, те очевидно не са били достатъчно ефективни;
- ако строежът на корабите тип MFP u KFK от готови елементи се приема за част от историята на българското корабостроене, тогава крайно време е автори, представящи строежа на шестте торпедоносци във Флотския арсенал - Варна през периода 1905-1909 г., да проумеят, че те също са част от тази история.
3. За проект 510
От години се опитвам да съставя списък на номерата на проектите на корабите от гражданското корабостроене в България до 1989 г., но досега не съм открил първичен документ за проект 510, респ. за какъв кораб се отнася, ако той е проектиран или строен у нас по чужда документация. През 1985 г. главният конструктор инж. Атанас Сираков (светла му памет) ми подари ксерографно копие на списък на проектираните в НИПКИК (по-късно - Институт по корабостроене) кораби с общо 103 позиции, но той не е пълен. Този списък  започва от пореден № 76, който е пр. 502 Б (Бързоходна десантна баржа), но следващият № 77 е пр. 526 Е (м/к „Емона” - ремонт).
За пр. 510 досега са публикувани следните версии: 1996 г. - „самоходен 100 т. катер” [9], 2006 г. - „спомагателни кораби  (хидрографски, размагнитващи, торпедни баржи и др.), построени по германски проект в различни държави - съюзници на Третия райх”  [10,
Германия, 11 ноември 2007 г. Възстановяване на фишкутер KFK 248 (HF 526) под името „Kapitan Karl Otto”. Поглед от към носа.
Снимка: http://www.kriegsfischkutter.de/8.html
Германия, 11 ноември 2007 г. Възстановяване на фишкутер KFK 248 (HF 526) под името „Kapitan Karl Otto”. Поглед от към левия борд. Снимка: http://www.kriegsfischkutter.de/8.html
Скица на фишкутер KFK 248 (HF 526). Важен детайл е наличието на ветрилно стъкмяване. http://www.kriegsfischkutter.de/8.html
Строителство на фишкутер в Германия по времето на Втората световна война. http://www.kriegsfischkutter.de/8.html
Фишкутер - миночистач, построен в Германия по времето на Втората световна война.
Немската книга за фишкутерите от Хервиг Данер - „Kriegsfischkutter - KFK”, можете да си купите по интернет само срещу 19,90 евро.
Илюстрация:
http://www.buch-arsenal.de/images/0729krieg
Немският фишкутер  KFK 561 също е върнат за нов живот: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9c/KFK (Снимката е направена на 24 април 2008 г.).
Още един поглед към KFK 561: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/
(Снимката е направена на 24 април 2008 г.).
с. 46], 2011 г. - торпедна баржа [11, с. 184], 2012 г. - корабите „Емил Марков”, „Антон Иванов” и „Григор Чочов” [2]. Имайки предвид проектантската практика от 60-те - 80-те години, не ми се вярва проектите за кораби с толкова различно предназначение да имат един номер - 510. Дори при еднакъв корпус (композитния от корабите тип KFK) би трябвало различните видове кораби (хидрографски, размагнитващи, торпедни баржи, катери, влекачи) да имат допълнение от буква или цифра за различаване на модификациите. Мога само да се радвам, ако покрай обсъждането на историята на „Емил Марков” бъдат публикувани надеждни сведения за вида на проект 510.
4. Още нещо за „Емил Марков”
Най-старият документ за него, с който разполагам, е машинописно копие на „Характеристика на Корабостроителния и Кораборемонтен завод „Г. Димитров” гр. Варна във връзка с награждаването му с орден от Правителството на Н. Р. България по случай 50-годишната му дейност”. Документът не е датиран, но имайки предвид повода, най-вероятно е съставен края на 1956 г. Към него е приложена хронологична таблица на построените в завода кораби през периода 1937-1956 г., в която под № 96 фигурира м/к „Емил Марков”, изследователски кораб с водоизместимост 85 т, построен през 1947 г. В същата таблица под № 105 е записан дървен м/к „Антон Иванов”, влекач с водоизместимост 100 т, построен през 1949 г., а корабът „Григор Чочов” липсва.
Интересното е, че първият  „Емил Марков” все още фигурира в „Регистровата книга” на БКР за 1988 г.  (заедно с новия едноименен кораб) с дата на последното освидетелстване - април 1989 г. (?).
В заключение подкрепям мнението на д-р Ат. Панайотов, че „Има достатъчно много плавателни съдове, които могат и трябва да бъдат спасени” [1]. Например според „Регистровата книга” на БКР за 2006 г. има поне петнайсетина плавателни съда, които представляват морскоисторически интерес: няколко от тях са произведени във Варна и Русе преди 60-70 години и имат нитовани корпуси - една безвъзвратно останала в историята технология за корабни корпуси, някои плават с двигатели, произведени през периода 1939 - 1955 г. Добре би било да се помисли какво от тях заслужава да се спаси преди да бъдат бракувани и безвъзвратно унищожени.

Литература и бележки
1. http://morskivestnik.com/compass/news/2012/022012/022012_74.html
2. http://morskivestnik.com/compass/news/2012/022012/022012_78.html
3. Алексиев, Иван. Омаяни от кораби мъже. Дейци на българското корабостроене и кораборемонт до 30-те години на ХХ в. В 2 т. Т.1. Варна, ИК „Морски свят”, 2006. 432 с.
4. В издирените немско-български речници не открих превод на термина Kriegsfischkutter. Доколкото според обемист немско-български политехнически речник Kriegsschiff е боен кораб [5, с. 572], а Fischkutter - малък риболовен кораб (с ветрила и спомагателен двигател) [5, с. 344], формалният превод би бил малък боен риболовен кораб, но в конкретния случай по-точен ми се струва  вариантът малък военен риболовен кораб. За целите на тази статия е безсмислено да коментирам, от една страна, навлезлите в българската  литература преводи и обяснителни бележки тук-там на термина кутер като тендер, малък боен кораб, стражеви катер, пилотски кутер, едномачтов ветроход, катер, митнически патрулен катер, вид платноходка, спасителна лодка и т.п. (по данни от личната ми картотека за видове кораби), и, от друга, що е кутер според немската специализирана литература.
4. Немско-български политехнически речник. С., Техника, 1984. 1240 с.
5.  Kriegsfischkutter. - http://de.wikipedia.org/wiki/Kriegsfischkutter (22 февр. 2012, 13:10 ч.).
6. Kriegsmarinе/German Navy (Germany/West Germany). Coastel Forces. - 
http://www.navypedia.org/ships/germany/ger_mb_kfk2.htm
(22 февр. 2012, 13:15 ч.).
7. http://www.modellbau-rc.org/liste-der-kriegsfischkutter/literatur-59809.html (22 февр. 2012, 13:45 ч.).
8. http://www.modellbau-rc.org/liste-der-kriegsfischkutter/literatur-59809.html (22 февр. 2012, 14:05 ч.).
9. Морски вестник, № 3, 13 февр. 1996, с. 2.
10. Кръстева, Мариана и Атанас Панайотов. Военноморските сили на България 1879-2006 г. Варна, 2006. 94 с.
11. Под синия флаг на спомагателните кораби. Варна, 2011. 272 с.
Иван АЛЕКСИЕВ