НЕПОЗНАТАТА МОРСКА МИНА НА ИМПЕРАТОРСКА РУСИЯ, ОТКРИТА ПРЕД КРАНЕВО
ПУБЛИКУВА СЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ!
В годините преди Първата световна война, в стремежа си да отговори на новите предизвикателства, Русия активно строи и модернизира крайбрежните си крепости. Като основен елемет на тяхната брегова отбрана са приети минно-артилерийските позиции, въоръжени с далекобойни оръдия с голям калибър и крайбрежни дистанционно-управляеми минни заграждения. Те са били използвани не само в отбраната на крайбрежните крепости, но и за защита на военни гавани, рейдове, проливи и устия на реки.
Тези минни заграждения са изграждани от плаващи и дънни „станционни” (свързани с брега) мини. Плаващите имали положителна плавучест и се удържали на позиция от минната си котва. Корпусите им са имали кръгла, сфероконична или яйцевидна форма. Поставяни са на определено удълбочение и се свързвали с котвата чрез минреп изработен от стоманено въже. Дънните „станционни” мини са поставяни на морското дъно и се удържали на позиция от своята тежест.
При изграждането на минно заграждение, мините са съединявани в групи от пет, десет или петнадесет и се разполагали в „линия” или „звезда” (фиг. 1). Проводниците от пет съседни мини се съединявали заедно, чрез специална свързваща кутия. Общият проводник на няколко групи от по пет мини се подвеждал към брега и се наричал „магистрала”.
„Станционните” мини нямали собствена електрическа батерия, а получавали необходимото за взривяването на мината електричество от брега. Поради тази причина те се наричат още „галванически” мини. Краищата на проводниците се извеждали на брега в специална постройка, наречена „минна станция”. Тя се разполагала на самия бряг или в близост до него, но така, че да бъде добре скрита от наблюдението на противника. Представлявала бетонна конструкция с няколко помещения: акумулаторно, генераторно със запаси от гориво, апаратна с помещение за началника на станцията, индикаторно, помещение за миньорите с кухня, умивалня, тоалетна и склад за провизии. За наблюдение на минните заграждения, до самата минна станция или отделно, се е поставял наблюдателен пост, свързан с нея съответно чрез проговорни тръби или телефон. За нощно наблюдение същата е била оборудвана с прожектор.

 


























Фиг. 1  Схема на свързване на „станционните” мини
А – магистрала; Б, Б1 – свързващи кутии; В – свързващ кабел; а – минни кабели


В началото на миналата година в района на „Международен детски център” – с. Кранево беше открита морска мина от непознат образец. След дълго и задълбочено проучване, беше установено, че същата принадлежи към семейството на по-горе описаните „станционни” мини. Тя е плаваща, електро-контактна (галваническа) мина. Същата е описана във финландска публикация като модел Ма/I „Linnoitussmiina” (Фиг. 2), което в превод означава „крепостна мина”, а в руски лекции на миньорски клас от 1888 г, същата се среща като „Русская гальваническая мина – Мина о 8 болтахь”.
Намерената мина впечатлява с отлично запазеният си корпус, въпреки че е произведен през далечната 1906 година. Това се дължи на факта, че за направата й е използвана поцинкована стомана. Характерната сферо-конична форма е придадена от няколко елемента, свързани с нитови съединения. За да се обезпечи водонепроницаемостта, всички сглобки допълнително са споени с олово.
На сферична част от корпуса на мината са изработени пет броя отвори (гърловини) за монтиране на галваноударни рога. При самото оборудване на мината обаче същите не са били използвани, тъй като мината не е била въоръжена като галваноударна. Ненужните в случая гърловини са затапени с помоща на болтове с уплътнения от естествена кожа.
В горния край на коничната част на корпуса са разположени два подемни рима, а към долния, чрез нитове е монтиран метален борд с „Г-образна” форма (Фиг. 2, А). На три места този борд има уширения (Б), за които се захващат верижни обтегачи, съединяващи мината с минрепа.






























Фиг. 2  Чертеж на „крепостната” мина
Долната кръгла част на мината се е затваряла чрез кръгло дъно (В), на което централно е разположена муфата на минния кабел (Г) и три ограничителни планки (Д), предпазващи минния кабел от обтегачите.
От вътрешната страна на това дъно, се захваща котелът с взривното вещество (Е), а за него детонаторната чаша (Ж) и електрическият капсул (И), образувайки зарядното отделение. За горната част на котела, чрез жлебове и винтови натегачи е закрепена трикрака стойка с „Л-образна” форма (Й). Под върха й е монтиран контактора (К). Вертикално, през самият котел от дъното до върха му преминава медна тръбичка (Л), осигурявайки достъп на проводника свързващ контактора с електрическия капсул.

След въоръжаването на елементите от вътрешното устройство на мината, капакът с целият комплект се е поставял в корпуса на мината, захващайки го с осем болта с квадратни глави (М) (откъдето идва наименованието „Мина о 8 болтахь” в руските източници). За осигуряване на водонепроницаемостта, между капака и „Г-образния” борд на корпуса на мината, се е поставяло гумено уплътнение.
Наред с недостатъците на галваническите мини, като използването на значително количество кабели при поставянето им, те са имали едно голямо предимство – по желание от „минната станция” са можели да бъдат привеждани от бойно в безопасно положение и обратно. Допълнително, при контакт на мина в бойно положение с плавателен съд, тя е можела да се взриви автоматично (без чужда намеса) или избираемо (от оператор на брега). Това е било възможно благодарение на контактора (Фиг. 3).















Фиг. 3  Така изглежда разглобения контактор на откритата мина

Неговото предназначение е да взриви автоматически мината. При силен тласък или наклоняване на корпуса й от удар на кораб в нея, това устройство затваря електрическата верига и взривява детонатора. Съществуват контактори с различно устройство, тъй като подбирането на най-подходящия е било от изключителна важност. Той е избиран в зависимост от района, в който е била поставяна мината. Неговата чувствителност е трябвало да бъде такава, че да не допуска задействането на мината от вълнение, течение или взрив на съседна мина.
Основен елемент на контактора в откритата мина е метално топче, което лежи на чашка, изолирана от корпуса на устройството (Фиг. 3). При накланяне на мината, топчето се плъзва и се докосва едновременно в чашката и стената на корпуса, затваряйки така електрическата верига. На някои модели контактори с топче, то се удържа на мястото си от магнит и се откланя само при силен удар.
Интересен е и принципът на управление на самата мина. След удар на кораб в корпуса на мината, контакторът затваря електрическата верига и в зависимост от това, дали мината е била в бойно или безопасно положение, съответно я взривява или сигнализира в минната станция, че е задействана. За постигане на това са били използвани два вида батерии – безопасни и бойни (Фиг. 4). Когато минното заграждение и съответно мината са били приведени в безопасно положение (комутаторът ИК е в положение „Д”), при удар на кораб в корпуса А и задействане на контактора Г, се е включвал електрически звънец и сигнализация за номера на активната мина. Силата на тока в безопасната батерия обаче не е бил достатъчен да взриви детонатора на мината. Ако е трябвало да се потопи или повреди неприятелски кораб, по заповед на началника на минната станция, към „магистралата” (кабелното трасе) се включвали бойните батерии (комутаторът ИК е в положение „Б”). Силата на тока в тях е бил достатъчен за взривяването на детонатора и съответно на мината.
























Въпреки всичко казано до сега, остава въпросът, защо намерената край с. Кранево електро-контактна мина има изработени гърловини за галваноударни рога, след като принципът й на действие не изисква такива?
Отговорът е, че морска мина със същата форма на корпуса е била изработвана и в галваноударен вариант. Доказателство за това са публикуваните в Руска военна енциклопедия рисунки (Фиг. 5) със съответното описание за различията между двата модела. Характерните форма на мината, „Г-образния” борд в долната й част с уширенията и верижните обтегачи, минният кабел, а дори и болтовете при двете мини потвърждават по-горното твърдение. В допълнение, при последните образци „крепостни” мини, зарядните котли са се отделяли от корпусите с цел по-бързото въоръжаване на мината, улесняване наблюдението на състоянието на пироксилина и накрая за по-голямо удобство при съхранението им в складовете, където зарядните котли са се съхранявали в пълна готовност отделно от корпусите. Така и „нашата” мина е била въоръжена с корпус на галваноударна мина, но с устройство на електро-контактна.















Фиг. 5   а) електроконтактна                                              б) галваноударна
НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 
Фиг. 4  Принципна схема на управление на електро-контактна мина
А - корпус на мината; Б - заряд; В - детонатор; Г - контактор; ИК - комутатор; д - верига на безопасна батерия; б - верига на бойна батерия
Тази непозната до сега морска мина на Императорска Русия и до днес впечатлява с качеството на изработката си и интригува с принципа си на действие. Тя ни помогна да си припомним една забравена страница от миньорското изкуство и с основание същата беше предоставена на Военноморски музей - Варна, като достоен образец на военноморското дело.
Тактико-технически данни на морска мина „Ма/I:06”:
-Материал на изработка - гладка поцинкована стомана ;
-Тегло на корпуса - около 215 кг;
-Височина на корпуса - 1065 мм;
-Най-голям диаметър на корпуса - 860 мм;
-Най-малък диаметър на корпуса - 670 мм;
-Положителна плавучест - 73 кг;
-Тегло на заряда  - 73 - 80 кг мокър пироксилин (влажност 12 - 18%);
-Вторичен детонатор - запална чаша с 5 бр. пресовки от сух пироксилин (влажност 2 %);
-Първичен детонатор - електрически капсул;
-Контактно устройство - обикновен контактор с топче;
-Минен кабел - брониран проводник.

Капитан III ранг Петър ДИМИТРОВ

Още по темата:
13 април 2011 г. ВМС унищожиха пред Кранево морска мина от края на ХІХ век
14 април 2011 г. Обезвредената пред Кранево морска мина е уникална и непозната
18 април 2011 г. Въпросителните около взривената пред Кранево морска мина остават
28 април 2011 г. Взривената уникална мина е вече експонат във Военноморския музей
















Годината на производство на откритата пред Кранево мина е 1906. Снимката е предоставена от Военноморския музей.
Откритата пред Кранево морска мина. Снимката е направена на 12 април 2011 г. и е предоставена от командването на ВМС.
Тази снимка, направена на 12 април 2011 г. и предоставена ни от командването на ВМС, нагледно показва на какво разстояние от най-близкия хотел в Кранево е открита морската мина.
Специалисти от ВМС извършват първи оглед на откритата мина. Снимката е направена на 12 април 2011 г. и е предоставена от командването на ВМС.